Можем ли да обобщим каква беше отминалата 2025-а година?
В края на всяка година ни канят да "обобщим", да правим равносметки, да ѝ сложим някое и друго "етикетче": трудна, силна, по-добра, по-лоша...
Годините рядко се измерват в едно конкретно нещо. Те са колекция от несъвпадения и огледални изкривявания - между това, което показваме, и това, което наистина преживяваме; между шумния свят навън и тихите битки, които водим насаме.
2025 г. ни показа колко различно живеем едни до други. Колко неравномерно и често нечестно се разпределят умората, болката, грижата, надеждата.
Колко различни са основите, на които всеки от нас стъпва във вярата си, че "ще се справи".
Броихме часове до полетите до екзотични дестинации, стотинки в шепите си за болни деца, броихме обещания, проектозакони, откровени лъжи, дни до отпуските, победи.
Чакахме до телефона, а на други телефоните не спираха да звънят.
Дали получихме "нашето" обаждане? Светна ли екранът, така че да ни светне и в сърцето?
Казват, в края на годината времето се забавяло достатъчно, за да се огледаме назад и да забележим важното.
Ето и моето важно:
Шегувах се с колегите, че напоследък пиша единствено за различните форми на умора.
Не мисля, че това се дължи само на личния ми опит през 2025 г.
По-скоро текстовете отразяват някаква тенденция, която преминава през "балона" ми от заобикалящи ме хора, повечето - родители на средна възраст.
Бърза проверка обаче показа, че е световна - според проучване на The Interview Guys 82% от служителите са изложени на риск от изтощение през 2025 г.
Живеем в общество, което възнаграждава и пропадандира функционалността. Да се справяш. Да не се оплакваш. Да си "стегнат". Да приемаш всичко. Да продължаваш, дори когато нямаш сили.
Резултатът от това мълчаливо геройство (аз почнах го наричам вменено мъченичество) е единствено прегаряне, психичната умора и биохимичен срив. И не, йога ретрийтът за уикенд не е антидота на всичко това.
Да използваш думите "тревожност", "бърнаут", "депресия", "граници" стана модерно.
Всъщност, това са реалности, които засягат реални хора - колеги, родители, приятели, нас самите. И въпреки това, или точно заради това, през 2025 г. видяхме и нещо обнадеждаващо: способността на хората да се разпознават един друг, да си помагат, да не остават напълно сами.
Все още сме в началото на този разговор, но той вече се случва. В приятелски разговори, в текстове, в социалните мрежи, в терапевтични кабинети, около маси и по пътя между тях. А всяка дума, която излиза на светло, прави място за още една.
Дано улучим правилния път, всеки своя, към изцелението на онази дълбока и изначална човешка болка от това да си там, където не ти е мястото.
Семейството - за търсенето на любов и травмите
Снимките около коледните трапези и всички паралелни мемета за "оцеляване по празниците" отново ни напомниха, че семейството не е универсално безопасно място. За някои то е опора. За други - бойно поле.
Празниците просто осветяват скритото, без значение дали са стари роли, неизказаните очаквания, или чувството, че трябва да си някой друг, за да бъдеш приет.
Ще го напиша тук: любовта и дистанцията не се изключват.
Поставянето на здравословни граници не значи да се отречем от семействата си, а да постигнем баланс и грижа, които са целебни за всички.
Зрелостта понякога изглежда не като голямо помирение, а като тихия избор да не се изгубиш в проекциите на чуждите травми върху себе си.
Грижата - невидимата движеща сила на годината
Липсата на грижа - особено когато завършва фатално - винаги намира място в новините. Любящата, всекидневна грижа - почти никога. А тя беше една от най-силните, макар и най-тихи, теми на 2025 г.
Майките, които не могат да си позволят да се разболеят. Хората, които ежедневно вдигат, хранят, преобличат, чакат, надяват се, звънят, пазаруват, шофират. Близките, които се превръщат в болногледачи, детегледачи, санитари без обучение, без почивка, без сигурност.
Тази грижа не е фотогенична, но повече от всичко заслужава да бъде отбелязана с внимание, подкрепа и уважение - не само по Коледа, не само в кампании, а като част от реалния разговор за това какво означава да живеем в общество, а не просто един до друг.
Общата ни, но различна самота
Клише или не, но никога не сме били толкова свързани и толкова самотни едновременно.
2025: самота в претъпкани офиси. Самота в шумни домове. Самота зад "seen" в мрежата ни от стотици виртуални приятели. Самота зад усмивки. И успоредно с това - хората, които мечтаят за малко тишина, за пространство, за въздух.
Няма универсална формула за щастие. И може би една от най-важните равносметки е тази: да спрем да мерим живота си с чуждите мерилки. Да не омаловажаваме нечия болка, защото "има и по-зле". Да не обезценяваме нечия радост, защото "не е кой знае какво".
2025 г. в по-широкия контекст
В глобален план годината остана белязана от усещане за несигурност - умишлено подклаждани военни конфликти, пълзящи диктатури, мракобесни законодателни инициативи, затварящи се режими, икономическа тревожност, чувство, че стабилното е временно.
Климатичната тревога стана лична - чрез горещини, наводнения, екстремно време.
На фона на глобалните процеси българите (и не само) обаче станаха по-гръмогласни за личните си граници - по-малко "трай си", повече "не ми е окей".
Гражданската активност не изчезна никъде по света. А едно ново поколение автори и инфлуенсъри започна да показва не "перфектния живот", а автентичността и доста неудобни обществени теми.
Какво да сложа в куфара с обещанията?
Оставям на другите задължението за оптимизъм и си взимам честността. В чувствата, в решенията, в силата, в грижата.
Взимам си и присъствието. Да бъда - за тях, за някого, за мен самата.
Оставям гръмките обещания за "нова версия на себе си" и си взимам малките, ежедневни, човешки решения, по-малко вина и повече състрадание - към себе си и към другите.
Пожелавам си всички да имаме повече осъзнатост в думите си, повече търпение в отношенията си и повече смелост да бъдем истински.
Годината не ни дължи щастлив край. Но ние си дължим шанс. За близост. За почивка. За смисъл. За детски усмивки. За мир на Земята.
Да бъде светла 2026 г.
П.П. И чакам с нетърпение пълното слънчево затъмнение през август, изборите, еврото, снега, морето, новите яки книги на годината, летните фестивали, мечтана кола и как (обичайно) отслабвам с 10 кг...
