Наистина ли любовта и бракът създават женското щастие, и какво да правим, ако това не е истина?
Приживе романите ѝ излизат анонимно, подписани само с псевдонима "Една дама".
Иронията е, че днес името ѝ е символ на женска интелигентност, стил и изтънченост, въпреки, че тя така и не получава признание за романите си.
Джейн Остин би могла да мине през живота незабелязана, но оставя след себе си произведения, които продължават да живеят, да се търсят и да се преоткриват.
Родена на днешния 16 декември 1775 г. в енорийския дом на Стивънтън в Хампшир, тя е седмото дете на селския свещеник и съпругата му.
Най-близката ѝ приятелка е единствената ѝ сестра Касандра, почти три години по-възрастна от нея. Завършва официално образование на 12-годишна възраст, и получава предимно домашно такова, благодарение на богатата библиотека на баща си.
Краткият ѝ живот преминава бавно и спокойно, далеч от светски блясък и суета, в разходки, писане и наблюдение над другите.
За своите 41 години, Джейн Остин създава шест романа, които и днес се изучават, четат и интерпретират, въпреки на пръв поглед баналните сюжети и теми.
Според биографите ѝ, Остин вярвала, че една жена не трябва да се омъжва, ако не е влюбена. Може би затова тя никога не се омъжва - факт, който често поражда романтични спекулации, но всъщност ѝ дава нещо изключително ценно за времето си: независим вътрешен свят.
В епоха на социални правила, очаквания и ограничения, тя намира начин да говори за свободата да бъдеш себе си и смелостта да обичаш с разум и достойнство.
Сюжетите на Остин се занимават предимно с красиви, богати млади жени в салона.
Тя създава непокорни героини с остър език и неочаквана смелост, които се противопоставят на нормата.
Най-често сюжетите се основават на погрешното разбиране на жената за това кой мъж е най-добрият, докато времето и обстоятелствата не разкрият истината. Жената е такава, каквато трябва да е - възпитана, фина и чувствителна дама, а мъжът най-често не е...
Според критиците ѝ в един съвременен свят на поляризирани конфликти, реч на омразата и социално-икономически проблеми, може би читателите вече не бива да фокусират вниманието си върху романи за привилегировани бели жени от висшата класа, съществували преди двеста години.
Историите на Остин за млади жени, живеещи в провинцията и намиращи щастие чрез брака, правят Англия да изглежда хармонична и живописна, когато реалностите са мрачни.
Това доказва таланта на авторката, но пък не дава на героините ѝ онзи силен глас, от който те може би са имали нужда, но от едното благоприличие не са посмели да издигнат.
Не всички талантливи автори са задължени да бъдат защитници на социалната справедливост, за да бъдат считани за актуални, казват защитниците на Джейн Остин днес.
Някои съществуват, за да ни забавляват, да ни разсмиват и да улавят малките борби на обикновеността и ежедневието по начин, който звучи със собствена твърда истина. Смесените сигнали са навсякъде в нейните произведения.
Остин пише във време, когато на жените е било позволено да се стремят само към добър брак.
Резултатът от брачната игра ги е определял като личности и като значение в семейството и в обществото.
Ако тя се съобразяваше с тази игра и с безпрекословно приемане на правилата, както правят някои от нейните героини, едва ли все още щяхме да четем книгите ѝ.
Може би не всичко е толкова просто, колкото изглежда на пръв поглед, казва Сюзън Злотник, преподавател в катедрата по английски език в колежа Васар. Може би Остин е ценна не с това, че утвърждава определени убеждения и норми, а с това, че ни кара да се съмняваме в тях.
С това, което ни тревожи в романите ѝ - наистина ли любовта и бракът създават женското щастие, и какво да правим, ако това не е истина?
