Какво трябва да знаем, ако искаме да осиновим дете

| от Лора Младенова* |

Решението да станеш осиновител често е съпроводено с редица въпроси, свързани както с личната аргументация и убеденост, така и с протичането и последиците на самата легална процедура. Характерно за отговорните избори, с колкото повече яснота разполагаш предварително, толкова по-уверен можеш да бъдеш в позицията и действията си.

Тук няма да се спирам на личната мотивация, която стои зад желанието на една двойка или на един сам човек да осинови дете. При всекиго подбудите могат да бъдат различни по естеството си, стига те да следват основния принцип – осиновяването да бъде в интерес на осиновения.

Ето някои основни факти и положения, свързани с процедурата по осиновяване.

Осиновител може да бъде както едно самостоятелно лице, така и съпружеска двойка. Към момента съгласно националното законодателство двама партньори, които съжителстват съвместно, „на семейни начала“, не могат да осиновят дете заедно. В тази ситуация те могат да сключат граждански брак или само единият от тях да осиновява. У нас тази легална постановка негласно изключва еднополовите двойки от кръга на лицата, които могат да осиновят дете съвместно.

Поне единият от осиновителите следва да бъде по-възрастен от осиновяваното дете с най-малко 15 години. Когато единият от съпрузите отговаря на този законов критерий, той не се прилага по отношение на другия съпруг.

Извън това, липсват формални изисквания, свързани с максималната възраст, пола, семейното положение, расата, етноса, или изповядваната религия на осиновителя, както и с това дали той вече има други собствени или осиновени деца.

Необходимо е единствено той да бъде дееспособен (тоест да е навършил 18 години или да е еманципиран при сключването на брак на най-малко 16 години, да не е поставен под запрещение) и да не е лишен от родителски права. Доходите на потенциалните осиновители се разглеждат в процедурата дотолкова, доколкото е необходимо, за да се гарантира възможността им да посрещнат текущите нужди на детето.

Преди да проследим протичането на процедурата по осиновяване, е важно да разграничим един от друг двата вида осиновяване – пълно и непълно.

При пълното осиновяване възникват отношения, които изцяло имитират кръвното родство между родител и дете. Връзката на осиновеното дете с биологичните му родители, ако те са известни, се прекратява изцяло. За сметка на тях се пораждат характерните за кръвното родство семейни връзки между детето и роднините на неговите осиновители – баба, дядо, леля, чичо, братя и сестри, и т.н. Бащиното и фамилното име на детето се променят, възниква задължение за издръжка в негова полза от страна на осиновителите, наследствените отношения между осиновителите и осиновения следват общия режим на наследяване между родител и дете. Съставя се нов акт за раждане.

При непълното осиновяване детето запазва и връзките си със своите кръвни роднини. Не се създават семейни отношения между родствениците на осиновителите и осиновеното дете. Не се издава нов акт за раждане, различен е и режимът на наследяване – осиновеният наследява осиновителите си и своите роднини по произход.

Нека видим как протича процедурата по пълно осиновяване стъпка по стъпка.

На първо място, желаещият да осинови дете подава заявление за вписване в Националния регистър на осиновяващи за пълно осиновяване пред Регионална дирекция „Социално подпомагане“ по своя постоянен адрес.

Прилага се пакет от изискуеми документи, между които оригинал и копие от акта за раждане на желаещите; свидетелство за валидно сключен граждански брак при двама желаещи; свидетелство за съдимост; документи, удостоверяващи доходи и имотно състояние; медицински удостоверения за психическо и физическо здраве; препоръки за кандидата за осиновител, както и за лицата, с които той живее съвместно; документ, издаден от общината по постоянен адрес, свидетелстващ, че кандидатът за осиновител не е лишен от родителски права; декларация за готовност за сътрудничество с Дирекция „Социално подпомагане“.

Дирекцията извършва проучване върху способността на желаещия да осинови дете и по своя преценка може да изиска допълнителни документи.

По време на този проучвателен период неколкократно се провеждат срещи между представители на дирекцията и потенциалните осиновители. Извършва се поне едно посещение в дома им с цел оценка на наличието на безопасна и сигурна среда за отглеждане на дете. Социалният работник се среща и с най-близките роднини на заявителите, както и с поне едно от лицата, които са им дали препоръки.

Въз основа на изготвения доклад от проучването кандидат-осиновителите се вписват служебно в регистъра на осиновяващи, или се издава отказ, който може да бъде обжалван.

След вписването си в регистъра, кандидатите за осиновители очакват да им бъде предложено дете за осиновяване.

Това се извършва от Съвета по осиновяване, който действа в рамките на Регионална дирекция „Социално подпомагане“. Децата, които могат да бъдат осиновявани в условията на пълно осиновяване, също са вписани в съответен регистър, на който няма да се спирам подробно. Съветът разполага с досиетата и на кандидат-осиновителите, и на децата, и има за задача да подбере най-подходящия осиновител за всяко дете. Взимат се под внимание мотивите на кандидат-осиновителите и изразените от тях предпочитания.

Както споменах по-горе, абсолютно условие за допускането на осиновяване е интересът на осиновявания. От тази гледна точка братя и сестри, между които съществува емоционална връзка, се осиновяват съвместно. Това важи в още по-голяма степен за близнаците, които могат да бъдат осиновявани поотделно, само ако не са били осиновени в рамките на шест месеца от вписването им в регистрите на деца за пълно осиновяване и съблюдаването на интересите им налага допускането на отделно осиновяване.

Кандидатът бива уведомен за избора на дете и има правото да вземе решение дали да осинови детето в едномесечен срок от получаването на уведомление. През този период той има право да осъществи личен контакт с детето.

По отношение на тези срещи следва да се подхожда внимателно и отговорно – нежелателно е кандидатът да се среща с детето, ако на базата на предварително получената информация е решил, че няма да го осинови, особено ако детето е на възраст, в която осъзнава смисъла на случващото се.

Личните контакти се осъществяват със съдействието и контрола на Дирекция „Социално подпомагане“, обикновено на територията на дома, в който живее детето.

При отказ от страна на кандидат-осиновителя може да му бъде предложено друго дете за осиновяване. Отказът фигурира в досието на желаещия. Макар да не представляват пречка за последващо предложение, многобройните неаргументирани откази са фактор в общата оценка на родителските качества на кандидат-осиновителя.

Ако избере да осинови детето, кандидатът подава молба за осиновяване чрез Регионална дирекция „Социално подпомагане“ до окръжния съд по местонахождението й.

Молбата се разглежда в 14-дневен срок в открито заседание при закрити врати (тоест не се допуска присъствието на външни лица, при необходимост се съблюдава за запазването в тайна на осиновяването).

Съдът разглежда доклада на Дирекция „Социално подпомагане“ и изслушва заключение на прокурор. Ако детето е навършило 14 години, се изисква и неговото съгласие. Съдът се произнася с решение, което може да бъде обжалвано в 7-дневен срок пред апелативния съд. Решението на апелативния съд е окончателно.

В рамките на две години от осиновяването Дирекция „Социално подпомагане“ наблюдава отглеждането на детето и спазването на правата и интересите му. Тайната на пълното осиновяване не се разкрива, освен при наличието на важни обстоятелства, свързани например със здравословни съображения, недопускане сключването на брак между биологични роднини, и т.н. Такава информация се предоставя с разрешение от окръжния съд.

Този кратък обзор има за цел да внесе яснота в най-базовите изисквания и норми, свързани с осиновяването. Въпреки юридическото образование на автора си, той няма характер на индивидуална правна консултация. Насочването към специалисти в областта на правото и психологията при взимането на решение за осиновяване на дете е препоръчително и необходимо.

*Лора Младенова комбинира опит и образование в сферата на комуникациите и правото с любов към писането. В пространството на Mamamia.bg тя споделя истории и гледни точки за предизвикателствата пред съвременнoто семейство и е готова да опита да отговори на правните въпроси на младите родители.