Родители, ако искате щастливо дете, не правете това

| от MamaMia |

Да отгледаш щастливо и доволно от живота дете не е процес, който се случва сам. Отглеждането на деца, които растат като доволни и пълноценни възрастни е трудно, но е възможно. В крайна сметка добрите родители съществуват и те са активни, заинтересовани и съпричастни. Но не и прекалено съпричастни.

Според изследване на Единбургския университет, децата, които са възприемали родителите си като по-малко психологически контролиращи и по-грижовни, докато са израствали, е по-вероятно да бъдат щастливи и удовлетворени като възрастни.

Обратното също е вярно: децата, върху които родителите са прилагали по-силен психологически контрол, са демонстрирали значително по-лошо психическо състояние през целия си живот като възрастни.

Нещо повече: негативният ефект от психологическия контрол и емоционален натиск от страна на родителя се сравнява по влияние със смъртта на близък приятел или роднина.

Ето цитат от изследването:

„Установихме, че хората, чиито родители са показвали топлина и отзивчивост, изпитват по-високо удовлетворение от живота си и по-добро психическо здраве в младостта си, на средна възраст и като възрастни. Обратното – психологическият контрол се свързва в значителна степен с по-ниско ниво на удовлетворение и психическо благосъстояние. Примерите за психологически контрол включват да не позволяваш на децата да вземат свои самостоятелни решения, да нахлуваш в личния им живот и да насърчаваш зависимостта им.“

Някои родители обаче не правят разлика между това да контролираш поведението на детето и да упражняваш психологически контрол над него

Каква е разликата между двете?

Контролът над поведението включва възпитателни действия, като задаване на вечерен час, възлагане на домашни задължения, очакване домашните да се напишат. Респондентите в проучването, които са имали родители, контролиращи поведението им, не са били пускани да излизат навън по всяко време, когато си пожелаят и не са получавали толкова свобода, колкото им се е искало. Дори това да звучи като оказване на психологически контрол, не е така – просто това са нормалните граници, които родителите слагат пред определени видове поведение. Но подобни граници не бива да се поставят и над чувствата на детето.

Психологическият контрол означава, че не допускате децата да вземат свои собствени решения, че не им разрешавате да имат свое лично пространство и да остават сами, че ограничавате независимостта им или ги подтиквате към емоционална зависимост.

Психологическият контрол се определя, когато родителят се опитва да контролира всичко, което детето прави, или се опитва да го накара то да се чувства зависимо от възрастните.

Разликата може и да е незабележима за някои родители. Ето защо специалистът по детско и младежко поведение Нанси Дарлинг разяснява пред Psychologytoday.com.

„Контролът над поведението се отнася до степента, до която родителите искат децата да ограничат поведението си, за да отговорят на нуждите на другите. Строгостта е един от термините, с които осмисляме това. Но мисля, че е по-добре да възприемем контролът над поведението като очакването на родителите, че детето ще отговори на по-високи стандарти – особено, когато е трудно. Но в това понятие се включва и степента, в която родителите спазват правилата, които самите те задават.

Психологическият контрол е степента, до която родителите се опитват да контролират емоционалното състояние и вярвания на детето. Например те може да използват чувството на вина на детето или да го карат да усеща, че няма да бъде обичано, ако не прави това, което родителите искат. В основата на психологическия контрол е усещането, че се атакува самата същност на детето.“

В изследването на Единбургския университет се казва още:

„Знаем от други изследвания, че ако детето има сигурна емоционална връзка със своите родители, то ще е по-способно да създава сигурни връзки в живота си като възрастен. Родителите също така ни дават стабилна основа, от която да изследваме света, а топлината и отзивчивостта насърчават социалното и емоционално развитие. За разлика от тях, психологическият контрол ограничава детската независимост и оставя децата неспособни да регулират собственото си поведение.“

Как да поддържаме ниво на контрол над поведението, без да навлизаме в зоната на психологическия контрол?

Според изследването „загрижеността“ е измервателя, когато става дума за твърдения като: „Родителят разбира моите проблеми и притеснения“ и „Родителят е привързан е към мен“.

Ето какво трябва да направите като родител, според психолозите:

Първо – задайте на детето границите за поведение, които вие преценявате за най-подходящи. Говорете с него защо слагате тези граници и какви очаквания имате от него. След това му дайте думата – нека то каже какво мисли. Слушайте го най-внимателно.

Вие трябва да контролирате някои от нещата в поведението на своето дете. Но не трябва и не може да се опитвате да контролирате всичко, което то мисли. Затова и не се опитвайте.  Покажете, че дори и да не сте съгласни с неговото мнение, уважавате това, че то вижда нещата по различен начин.

Да демонстрираш уважение е доста добър начин да покажеш, че си загрижен за някого.

Затова оставете децата си да вземат своите собствени решения, колкото могат. Най-доброто, което можете да направите за тях, е да ги научите да правят умни избори и да поемат отговорност за своите действия – и то възможно най-рано. В крайна сметка, вашата крайна цел е да ги възпитате да бъдат успешни и независими възрастни. Което ще им отвори възможности за щастие и удовлетворение по-късно в живота.

Вижте още: 

Как се възпитават успешни деца? 8-те роли на родителя

 
 


Повече информация Виж всички