Първото българско издание на "Für Elise", една от най-интимните и мистериозни творби на голямата унгарска писателка Магда Сабо, вече може да се намери на книжния пазар у нас в превод на Нели Димова и с логото на издателство Колибри. Художник на корицата е Дамян Дамянов.
"Für Elise" е последният завършен роман на Сабо и е вдъхновен от личния живот. Писателката се завръща към началните извори на своя живот, за да изгради монументална равносметка на XX век през призмата на личното. Публикувана, когато авторката е на 85-годишна възраст, книгата носи белезите на зряло майсторство, в което дистанцията на времето не отнема от остротата на емоционалния спомен, а напротив - оформя го в изключително плътен, почти митологичен разказ.
Заглавието препраща към известната Бетховенова пиеса, символ на външна елегантност, гарнирана с вътрешна меланхолия. В романа музикалното произведение служи като код за изгубената хармония на един свят, който неумолимо върви към своя край.
Действието се развива в Дебрецен в периода между двете световни войни, а централна фигура е осиновената сестра на Магда - Цили, четиригодишно сираче, от Трансилвания, загубило своя дом след прекрояването на границите, очарователно русо дете, което всички обичат и покровителстват. Как расте редом до нея своенравната, егоистична, талантлива и смела Магда? И защо 85-годишната писателка е изпитала необходимост да разкаже за детските и младежките си години, сякаш наистина е имала сестра?
Докато Магда е интелект, слово, дух, рационално изградена идентичност, Цили е стихия, чиста емоция, инстинкт за оцеляване и първична красота. Тяхното съжителство създава електрическо напрежение, в което обичта и съперничеството са неразделими.
Във "Für Elise" женското пространство не е митологизирано, нито е сведено до захаросана представа за сестринство - то е бойно поле и оазис едновременно. Сабо има куража да покаже, че близостта между две изключителни момичета не изключва тъмните нюанси, а връзката между Магда и Цили е изградена от сложни, припокриващи се пластове. Двете се измерват една спрямо друга, за да разберат докъде стигат собствените им граници. Разбивайки клишетата за повърхностна солидарност, романът изследва женската идентичност в цялата ѝ комплексност - любов, завист, съперничество, интелектуално състезание и дълбока емпатия и себепознание през другия.
Актуалността на романа днес се дължи не само на неговата историческа стойност, а най-вече на начина, по който Магда Сабо улавя универсални психологически и социални конфликти. Във "Für Elise" тя разказва спомените си за реалните събития от детството и юношеството ѝ в Дебрецен, а върху тях наслагва метафорични пластове, които показват микропроцесите, през които един мирен, уреден и уж цивилизован свят започва постепенно да се поддава на радикализация, национализъм и страх. Текстът е и предупреждение за това колко бързо обществото е готово да предаде хуманистичните си ценности, когато е поставено под натиска на криза - тема, която е пряко огледало на днешната поляризация.
"Für Elise" остава незавършен - планиран като дилогия, но останал без втора част поради смъртта на авторката през 2007 г., дори в този си вид, романът е монументален литературен завет. Романът е разказ за цената на оцеляването, за раждането на писателския глас и за начина, по който личната памет се превръща в огледало на света, а неговата недовършеност допринася за магията на творбата.
Магда Сабо, която спечели българските читатели с "Вратата", "Улица Каталин" и "Пилат", е най-известната и най-превежданата унгарска писателка от ХХ век. Книгите ѝ са преведени на 42 езика. Родена е през 1917 г. в Дебрецен. Започва кариерата си като поетеса, но успехите и признанието идват с прозаичните ѝ творби, сред които "Фреска", "Кажете на Жофика", "Абигейл", "Сърната", "Старомодна история", "Карнавал", "Вратата". "Für Elise" е публикувана през 2002 година.
