"Светът е за двама"... Но дали?
Според статистката на Европейската комисия пред 2025 г. от 203 милиона домакинства в Европейския съюз, 76 милиона са на необвързани възрастни без деца. Това са близо 40%.
Общият брой домакинства за последните 10 години е нараснал с 6%, но това не е непременно зареди нарастващо население, тъй като броят домакинства на необвързаните възрастни е най-бързо растящата категория със скок от близо 20%.
Докато много възрастни ги е страх да живеят сами, а много не могат да си го позволят, аз се чудя - колко страшно е да живееш сам?
За никой не е тайна, че светът е направен да е удобен за двама.
Това много лесно и бързо си проличава, когато се опиташ да резервираш стая за почивка.
Цената за единично и двойно настаняване е почти еднаква, ако не и съвсем еднаква.
За наемите на жилища не сме си и помисляли, че може да има разлика, според това колко човека живеят в имота. Затова излиза, че поне от финансова гледна точка е значително по-изгодно да има с кого да споделиш разходите.
Може би това донякъде обяснява и тенденцията през последните години двойките (дори да не са във връзка) да правят именно това.
Така нареченото 50/50 е модерно явление, резултат не само от феминизма и еманципацията на жените, но и от постоянно нарастващите разходи за живот.
В много развити нации или държави, където просто има недостиг на жилища, много възрастни са принудени да имат съквартиранти - тъй като опцията "живея сам" или не е налична, или е твърде скъпа.
От друга страна, животът сам може да бъде самотен.
Сам и самотен в никой случай не са едно и също нещо, но в зависимост от работната натовареност и възможностите за социализация в съответното населено място, понякога съвпадат.
Ироничното е, че именно в големите градове, където все повече хора започват да живеят сами, е много по-лесно да се "изгубиш" сред тълпата и да няма с кого да поговориш, докато в по-малките населени места не е точно така.
С навлизането на интернет, всичките ни близки и познати (а и непознати) са на няколко клика разстояние, но това не помага особено, когато ти трябват втори чифт ръце за приготвяне на вечерята.
Не помага и за разговора по време на вечеря, защото колкото и да са напреднали технологиите, още нищо не може да замени личното присъствие.
Все по-бързото развитие на изкуствения интелект също допринесе за отваряне на темата за самотата на модерния човек и така наречената "епидемия на самотата".
Заменянето на реалната комуникация с такава с чат бот обаче крие своите рискове.
На първо място - води да пристрастяване.
Тъй като AI ботовете често са програмирани така, че по-скоро да се съгласяват със събеседника си, отколкото да му опонират, за много хора този тип общуване е по-лесен и за предпочитане, отколкото да трябва да се справят с постоянно променящите са настроения и мнения на себеподобните.
На второ място, този тип общуване е времеемко и намалява времето за реално социално общуване.
Разбира се, има и психологически принцип, който е много прост - има определена потребност (в случая - общуване), и в момента, в който тя е удовлетворена, независимо по какъв начин, ставаме по-малко мотивирани да търсим евентуално по-здравословни начини да я задоволим.
Не на последно място, редовната и интензивна емоционална обвързаност с изкуствен интелект може да доведе до депресия, загуба на критична оценка и емоционална нестабилност. Нещо, което нагледно беше показано във филма "Тя" от 2013., където един човек се влюби във виртуалния си асистент.
Това да живееш с други хора също не значи непременно, че ще се разбирате, или че няма да се чувстваш самотен.
Според статистиката близо 20% от младежите в САЩ на възраст от 12 до 21 години се обръщат към AI за емоционален съвет, като близо половината го правят поне веднъж месечно, а в тази възраст може да се очаква, че става дума за хора, които не живеят сами.
Да живееш с други хора обаче, особено като възрастен, ти дава възможност не само да социализираш, но и да усвоиш и подобриш ключови умения като комуникация, критично мислене, емпатия и много други.
Разбира се, това не е лесно. Което обяснява и защо толкова много двойки се разделиха по време на ковид паднемията, когато трябваше да прекарат повече време със партньора си.
Нека не се лъжем, да живееш сам е доста приятно, имаш цялата свобода на света, но в даден момент е редно да се запитаме: на каква цена?
