Не е нужно да изпадаме в родителски бърнаут, за да стигнем до някои изводи относно съвременното гледане на деца. Какво имам предвид?
Ами това, че преди да сдадем багажа психически и физически (и сдавайки го, да сме изумени, че не издържаме, а гледаме САМО ЕДНО ИЛИ ДВЕ ДЕЦА… докато хората някога са се справяли с по седем, нали?) – трябва да проумеем една простичка истина.
Днешното родителство НЕ Е като някогашното.
Днешните деца НЕ СА като някогашните.
Съответно грижата за децата днес е сред най-трудоемките възможни грижи в света.
Стандартите (хигиенни, здравословни, етични, морални, физически, психологически) са най-високите в цялата история на нашата цивилизация. Не сравнявам с Древна Гърция, нито с Древен Рим, Древен Египет или Месопотамия, защото не съм специалист, а и защото е ясно, че в пика на всяка една цивилизация изискванията към поколението стават неизменно много високи.
Имам поглед само върху модерната цивилизация – върху света, какъвто е днес – интензивен, свързан, сравнително свободен и демократичен. Като родител мога да сравнявам с много малко от миналото – това на своите родители и прародители. И да разсъждавам върху начините на възпитание, описвани в книгите от предишните векове.
Историите, свързани с възпитателния метод на пръчката, са все още живи, а на места – и прилагани. Живи са и методите на отглеждане на деца по лесния и първобитен начин – оставени на самотек като зверчета, например. Но всичко – институции, държава, законодателство ни кара да разглеждаме тези случаи като антипример, който трябва да избягваме.
Освен законодателна рамка, която гарантира здравето и свободата на детето, съвременните градски родители (принадлежащи към онова обтекаемо понятие, което се нарича средна класа) сме подложени и на огромен социален натиск да отгледаме децата по най-добрия възможен начин.
Да приготвяме или купуваме най-доброто за ядене.
Да осигуряваме най-хубавите дрешки и играчки.
Да даваме непрестанен достъп до пътувания и забавления.
Което изисква огромно количество финансов и енергиен ресурс.
Ще дам примери:
Днешните деца трябва да бъдат постоянно наблюдавани. Защото улиците са пълни с автомобили, велосипеди и тротинетки, катерушките по детските площадки са опасни, у дома има електричество, което убива, балконите не са обезопасени, стълбите са стръмни, котлонът и фурната парят, а от чешмата може да потече адски гореща вода. Всички тези детайли на опасния свят вкарват родителите в лабиринт от тревожност и неспокойствие. А ако детето е по-буйно, забраните трябва да хвърчат една след друга.
Втори пример:
Днешните деца не могат просто така да се разболеят. Въпреки че здравеопазването е на космическо ниво, в сравнение само преди век – дори малката настинка днес е травматично изживяване. Защото е свързано с извинителни бележки, стоене вкъщи и блокиране на целия работен процес на родителите. А когато доходите осигуряват цялото съществуване на семействата, да се блокира работата е равносилно на убийство… Но болното дете, дори да става дума за банална настинка, изисква цялото внимание на родителите.
Трети пример: днешните деца са перманентно самотни и скучаещи.
Обикновено нямат социален кръг извън този на своите родители и този в училище. Игрите на детската площадка се случват под наблюдение на възрастните до доста късна възраст. А трудната логистика из града често ограничава създаването на приятелства. Отделно, липсата на големи семейства и неналичието на повече братя и сестри не допринася за социализацията на детето. Този вакуум се запълва от социални медии и онлайн комуникации.
Така че, ако ви се струва, че някогашните родители са се справяли с гледането на децата с по-голяма лекота, отколкото вие се справяте сега – не обвинявайте себе си. Днешният живот като цяло е в пъти по-сложен от онзи някога.
За да гледаме децата си днес, трябва да съвместяваме различни роли, да бъдем нащрек постоянно, да даваме пример, да учим и да забавляваме.
Защото не стига всичко, но и се стремим към демократично свръхобщество. Свободата да си в клуба на държавите с известна политическа свобода изисква освен децата да израснат живи, здрави и нетравмирани психически – и много грамотни. Това е необходимо, защото след известно време ще трябва включително и да гласуват.
Разбира се, че е трудно.
Но пък има смисъл.
Или както пише родителят и преподавател Ирина Черешева в свой статус във Фейсбук:
„Скъпи хора, обективно погледнато, родителството никога не е било по-интензивно, в цялата дяволска история на човечеството. Днес да бъдеш родител се възприема като „най-важната работа“, при която родителят е отговорен за подходящото задоволяване на всички нужди на децата: физически, психологически, емоционални, социални, и всичко това по един нежен, саморефлексивен, ненасилствен и винаги присъстващ начин.
В онова предполагаемо славно минало на безкрайни творчески игри навън децата са били оставяни сами с връстниците си без надзор от страна на възрастните. Вкъщи, ако са били прекалено шумни, са получавали шамар по дупето или прекъсване на заниманието в ъгъла, а не загрижен възрастен, който им е предлагал множество идеи как да ги забавляват възпитателно. Ако не са си изяли вечерята, са си лягали по-рано, а ако не са искали да заспят, са били оставяни да си поплачат.
Сега не казвам, че това, което правим днес, е „по-добро“ – всъщност имам сериозни съмнения. Но то е точно обратното на мързела, така че се успокойте и, моля, разберете, че постоянното самообвинение разболява и вас, и децата ви…“
Вижте още:
Още от Флорентина Д.:
А в яслата се оказа, че гледат телевизия
Бизнесът с бременността – между неглижирането и алчността
„Досадно ми е да ѝ звъня – тя постоянно говори за бебето си“
