Искате да невротизирате собственото си дете? Завинаги? Не просто да му съсипете живота, но и психическото здраве и никога да не бъде способно да изгради нормални взаимоотношения с никого? Да го побъркате до отчаяние и лудост? Не се тревожете – не е трудно. Достатъчно е – при положение, че вие, родителите, не можете да се гледате – просто да включите хлапето си във вашата студена, пасивно-агресивна, отвратителна война. И то лесно ще намрази себе си.
Ето пет чудни съвета, в случай че пропускате някой от тези прийоми:
Тези реплики, казани дори и само с постна доза обвинение, вършат отлична работа. Единственото, което детето ви иска от вашия конфликт, е да го няма. Да се разбирате. И тези думи ще го разкъсват всеки път. Даже не е нужно да ги изговаряте често. Те ще го съсипват, дори и да ги чуе само 2-3 пъти. Стига да е в подходящите моменти и да стигнат до него в кратък отрязък от време и от двамата.
Тук също е важно да имате синхрон. Но както и при предната тактика, добре е да ги произнесете пред детето, когато другият родител го няма. Малкото човече ще изпадне, меко казано, в безпокойство, недоумение и главоблъсканица: но как така, нали вие сте го създали, как точно е виновно какво се родило и изобщо, то дори още е опознало себе си, ще ви вярва на всяка дума, но обзето от гигантска горест и ясен усет за поникващото семенце за желание за самоунищожение и ненавист към себе си. Разрушителното неразбиране и чувство за вина ще го ядат бавно, методично и безпощадно, честито – да ви е сладко!
Тук пък е хубаво дружно да се обърнете против него по средата на ваш скандал, на който детето присъства. Най-добре – когато започне да се разстройва и дори да плаче заради вашите тъпотии.
Изпращайки го някъде да стои самичко, за да ни ви пречи да се карате, е отлично решение, което ще го доубеди, че то и само то е виновно, ще почувства, че е наказано и че на никого не му пука за него.
Разбира се, ключово е да изкажете репликата с достатъчно гняв (не е нужно да крещите, просто сдържано и през зъби ще стига) и липса на всякаква любов и грижа в погледа. Може да опитате и с по-остри думи като: „Махай се в стаята си!“ и „Марш оттука, не ми е сега до теб!“.
Висш пилотаж! А още по-висш ще стане, ако му избърборите тази смъртоносна стрела, докато сте го гушнали вяло и небрежно или снизходително му разрошите косичката. О, как ще поиска никога да не го е имало!
Препращане към другия дори и при най-малкия повод: иска ви разрешение за детско, трябва да му се купи някакво помагало в училище, интересува се какво ще закусва, има необичайното желание да ви разкаже какво му се е случило днес… Препоръчително е да гледате на тези ситуации като на една хубава игра на тенис на маса. Ако единият родител го е пратил при другия, то другият родител е редно да върне „пинг-понг-чето“ обратно при първия – и пак, и пак: до безизходица и смут. В крайна сметка, нали затова сте родители, майка и баща – бъдете добри партньори поне в съсипването на детето си…
Още по темата от Владимир Вълков:
Вижте още:
