Границите при децата създават бъдещите възрастни, които не казват „zdr kopr“

| от Кристиана Стефанова* |

Темата за границите се поставя от родителите още от момента на раждането на детето. Човешкото бебе за разлика от други животински видове е абсолютно неспособно да се грижи само за себе си затова и границите на позволено и забранено са задължителни, първоначално с цел опазване на детето, а на по-късен етап, за да му помогнат да се адаптира в социалната си среда.

Какво всъщност представляват границите и защо са толкова важни?

Граници са правилата и всичко това, което можем/не можем да правим и казваме във външния свят. Границите са тези норми на поведение, които ни служат в социума. Те ни позиционирaт по определен начин в обществото. Отделна тема е тази за границите на българина, които имат и специфичен културален оттенък с балкански привкус на чесън и домашна ракия, но да се върнем на първоначалната идея.

Вижте още: Емоционалните граници – враг №1 на Тутраканската селищна система

Граница е да контролираш вътрешните си пориви и нужди по един социално приемлив начин. Това ще рече да не крещиш и псуваш всеки, който те дразни по улицата, да не ходиш по голяма нужда на площада, да не се доближаваш на прекалено близко разстояние в лицето на някого, с когото говориш, да не влизаш без да почукаш в стаята на колегата, да не звъниш по телефона на съседа в полунощ, за да го питаш дали може да ти услужи с чаша олио, да не говориш на „ти“ на непознат, освен ако първо не си попитал и получил положителен отговор, да не подсвиркваш на всеки, който ти е привлякъл интереса, да не използваш социалните мрежи като сайт за запознанства, особено ако първосигнално ти иде да напишеш „zdr kopr?“, да не навираш интимните си части на другите, демострирайки освободена сексуалност, да не паркираш на инвалидното място, защото те мързи да вървиш 1 минута повече до входа на мола и т.н. и т.н.

За да не се стига до подобни ситуации е важно децата да бъдат научени на ред и правила.

Когато говорим за граници, неминуемо става дума и за зачитане на личното пространство. Както в пряк смисъл, във физическо отношение (съществува цяла наука наречена проксемика), така и в преносен смисъл, уважавайки личния свят на човек, неговите чувства, емоции, преживявания.
Границите при децата са рамките на позволеното и забранено поведение, докъде се простира „да“-то и откъде започва „не“-то. Изключително важно е да научим децата си както да зачитат чуждите граници, така и да пазят своите. Тук трябва да споменем, че наша е ролята да възпитаме малчуганите да зачитат правото на „не“ на околните и да не позволяват никой да пренебрегва тяхното отрицание.

Ще отворя една скоба, особено актуална през летния сезон и морските почивки.

Забелязвам една тенденция при българските родители да събличат чисто голи малките си деца и да ги оставят така да се забавляват на плажа. Не, не и не! За Бога, братя, не го правете! Още Фройд говори за това, че децата са сексуални същества и като такива ние трябва да ги уважаваме. Макар пътят до голотата на плажа да е осеян с дорби намерения, няма нито един психологически аргумент „за“ детската голота на плажа. Повечето родители нямат друго обяснение на въпроса защо го правят освен „Е, то е дете“ и „Да се изпече без разлика“ (сякаш разликата е някакво чудовище, което яде от така ценния витамин D и ако интимните части при децата са скрити, то ще развие дефицит на витамина).

Така, обаче, както е дете, то играе с други деца. По природа децата са любопитни и пробват, да пипнат, да разгледат…И изведнъж детските игри придобиват съвсем различен оттенък…Нека ви попитам така, бихте ли пуснали на своя двегодишен наследник от онези филми за възрастни, при които на плажа всички са голи и правят „експерименти“ с телата си? Надявам се отговорът да е отрицателен и да предизвиква размсили за невинната липса на бански при малчуганите.

Aргументът, че децата не разбират дори няма да го коментирам, защото науката вече доказа, че бебетата „разбират“ още от вътреутробното си развитие в корема на мама. Липсата на граници, свързани с неприкосновеността на тялото пък водят до сексуални патологии в зряла възраст, така че, дръжте на дрехите навсякъде освен в банята. И не си позволявайте да ходите голи пред децата си.

Вижте още: Нудизмът: Бъди гол, защото е практично, и облечен, само когато е необходимо…

Когато си родител имаш сложната задача първо да възпиташ норми и правила у детето си, и второ, да ги приложиш в света навън, особено по детските площадки при контакта с други родители и други деца, които не са и чували за тяхното съществуване.

Така например, преминаване на граница е това да пипаш/възпитваш/мъмриш, недай си Боже, шамаросаш чуждо дете. Не, нямаш право да кажеш на чуждо дете „Не пипай това, мръсно е!“, защото това, че ти стерилизираш носните кърпички на своето дете до първи клас не е задължително правилно за някой друг.

Нямаш право да снимаш чуждо дете без изричното съгласие на родителя му, само защото то се е доближило да разгледа твоето и са „много сладки заедно“, а ти държиш да документираш с телефона си всяка крачка на наследника си и да я постваш в Instagram.

Вижте още: Когато чужд човек крещи на детето ви…

Нямаш право да кажеш на чуждо дете, че е лошо, първо, защото дадена лоша еднократна проява не прави задължително човек лош и второ, защото ти го виждаш само в даден конкретен момент без информация за останалото време и обичайното му поведение.

Нямаш право да пляскаш през ръцете чуждо дете, защото то е посегнало към играчката на твоето.
Децата не се раждат научени как да контактуват едно с друго, а го учат в контакта със себеподобни. Бебетата и малките деца не могат да котролират импулса да оскубят някого или да го гушнат прекалено силно, защото все още интелктуалното им равнище не е достигнало такова ниво на регулация.

Няма нищо фатално в това едно дете да одраска, бутне, ухапе друго. Освен ако не става дума за наистина болезнено преживяване, застрашаващо здравето и живота на детето, моля ви, не реагирайте сякаш срещу детето ви има свиреп звяр, който трябва да бъде неутрализиран.

Спомнете си като дете колко пъти, къде съзнателно, къде не, сте отнасяли някой шамар, падали сте, къде сами, къде побутнати от приятел, колко пъти сте си разбивали/са ви разбивали устата по време на криеница или „Сляпа баба“. Ние, децата на 90-те, израснахме така. Охлузени, натъртени, посинени понякога, пък станахме хора (част от нас). Нека не се превърщаме във фанатици що се отнася до децата ни, защото един от уроците за живота е това, че понякога боли, понякога те нараняват с думи или действия, но именно по този начин ставаш по-силен, по-здрав и по-внимателен в бъдеще.

Целите ни е добре да бъдат ориентирани към това как да научим децата си на уважение, морал, ценности, почит, а не как да възпитаме едни консуматори, фокусирани основно върху получаването.

Прекрсно би било да научим децата си на чувства и емоции и как да ги разпознават в себе си и в другите.

Много би било добре да научим децата си да ценят хората, а не вещите, да съдят за хората не по вещите, да гледат и да виждат стойностното в хората, не във вещите.

Важно е да научим децата си на границите да казват „не“, когато не са съгласни или когато нещо е несправедливо, неморално, нечестно и да казват „да“, когато някой дава от сърце за тях.

Важно е да научим децата си да бъдат точни – както с часа, така и в заимоотношенията си; да бъдат водени от сърцето си, не пренебрегвайки разума; да слушат и да чуват отвъд думите.
Важно е да научим децата си на важните неща, които ще им служат в живота и ще ги направят достойни хора.

Нека не пренебрегваме факта, че децата учат чрез наблюдение и било било безпредметно да им обясняваме как трябва да зачитат правилата, ако ние самите не го правим. Замислете се следващия път, когато връхлитате в стаята на тийнейджър, без да почукате. По този начин му показвате, че неговото лично пространство няма значение. Как тогава очаквате той да спазва правилата в училище, например, и да не се бунтува срещу вечерния час, който му определяте?

Замислете се следващия път, когато си изпуснете боклука на улицата и „забравите“ да го вдигнете и не се учудвайте ако децата ви влизат с обувки вкъщи или отказват да почистят бюрото си.
Ясните граници и правила са гарант за психична зрялост и здрава личностова структура. Ето защо обръщайте внимание на децата си, не оставяйте възпитателния процес за утре, за училище или университата, защото тогава вече е твърде късно.

*Кристиана Стефанова е магистър психолог и сертифициран хипнотерпевт към БАХХ, създател на „Фабрика за щастие“ – пространство за психология и личностно развитие. Последвайте Кристиана и на нейната Facebook страница @happinessfactorybg.

Вижте още: 

Вашето дете и неговите граници (изобщо има ли такива?!) – Тест за родители

 
 


Повече информация Виж всички