Не знам как сте с филмите на ужасите, но аз не съм фен. Най-много ме плашат тези, в които в историята има намесени деца. „Предизвестена смърт“ например ми носи кошмари от години насам. Помня и историите, които сме си разказвали със съученици, когато ни заведат на екскурзия – жълтата леличка, отрязаната ръка, тъмните пердета, кап-кап, дама пика. Дълго време спях на светнато след тези пътувания, а нашите добре знаеха какво се случва – все пак и те са били деца. Може най-страшните истории обаче са тези от живота, но с участието на деца. Понякога най-малките казват неща, които ни карат да се чудим откъде, по дяволите, това им е хрумнало и всъщност да не сме готови за отговора. Ето няколко такива истории, разказани от родители в Reddit. И достойни за сюжет на Стивън Кинг…
Събудих се през една нощ, когато синът ми беше на около 3 години. Чух го да скимти тихичко от съседната стая, сякаш говори с някого. Влязох в стаята му и той седеше прав в леглото си, гледайки вратата, където стоях аз. Отидох при него, говорех му, виках го по име, но той така и не отговори и погледът му не трепна от вратата. По едно време бях толкова притеснена, че започнах буквално да крещя името му. Изведнъж той каза „какво“, без да погледне никъде другаде, освен към вратата. Попитах: „Кого гледаш?“. Той се обърна да ме погледне и каза: „Мъжът на вратата“. След това легна обратно и заспа дълбоко. Случката никога повече не се повтори.
Дъщеря ми и аз четяхме на дивана една неделна сутрин. Навън валеше. Бяхме завити на топло в одеяло. Тя пиеше чай, аз довършвах кафето си и четях вестник. Животът беше хубав. Дъщеря ми ме погледна и каза: „Татко, когато умреш, мога ли да те отворя и да погледна вътре?“. Малко се задавих с кафето. Жена ми беше отвратена от чутото и отиде в съседната стая. Аз просто отговорих „Разбира се.“
Вижте още: Стивън Кинг слушаше толкова Mambo No.5, че жена му заплаши да го напусне
Преди седмица-две четях на 2-годишната си дъщеря приказка за лека нощ. Когато свършихме, говорехме за страх от призраци, чудовища, тролове и т.н. и тя се обърна към мен и каза: „Тате, мен не ме е страх от призраци“. Попитах: „Защо?“, на което тя отговори: „Защото този, който идва в стаята ми през нощта и ме гали по косата, е свестен“.
Моята най-добра приятелка има две дъщери – на три и на пет. Наскоро по-голямата беше рисувала семейството си в детската градина, а над тях жена с къдрава коса, която се рее във въздуха. Точно с коса като на приятелката ми. „Хей, това аз ли съм? Ти ли ме нарисува?“, беше я попитала тя и 5-годишното дете ѝ отговорило „Да, ти си в небето, в Рая, там се озоваваш, когато си мъртъв“.
Вижте още: От какво се ужасяват най-много децата
Веднъж заварих детето си и неговата най-добра приятелка да си играя с мечове, и им казах на шега „Нали знаете, че писалката е по-силна от меча?“. Приятелката се обърна и ми отговори невъзмутимо: „Да, с писалка можеш лесно да прободеш някого в гърлото“.
Семейството ми наскоро се премести в нов обзаведен апартамент под наем в нов град – да, така започват много филми на ужасите. Добре обзаведен апартамент е, а в спалнята има картина, която представлява коса, свободно развяваща се във въздуха. Картината не ми беше приятна още изначално, но се опитвах да се помиря с нея. Един ден завивах тригодишния ми син за почивка в нашата спалня и той ми каза, че не иска да спи там. Попитах го защо и той и той отговори, че картината го гледа и се опитва да му говори. Свалих я и я прибрах в мазето, независимо какво ще си помислят хазяите.
На прибиране от детска градина, четиригодишният ми син ми каза“мисля, че живеем в измислен свят и някой си играе с нас“. Попитах го какво има предвид и всъщност стана още по-странно: „Ами, изглежда, че някой ни прави неща, но ние не можем да ги видим, защото ние сме на този свят, а те не са“.
Вижте още:
