Децата са опасни за вашето здраве

| от Евелина Бонева |

Преди (подведени от заглавието) да решите, че това го пише някоя лоша майка, трябва да ви кажа, че сте прави. Пише го лоша майка, така е. Лоша и мрънкаща.

Наясно съм, че децата боледуват често, защото така изграждат имунитет и че зелените сополи са един абсолютно необходим аксесоар за всяко дете, което ходи на ясла или на градина. Знам, че честото боледуване е част от цената, която човек плаща, за да има уникалната възможност да работи, за да плаща детската градина. Чувала съм, че има много родители, които нарочно пускат децата си на градина, когато същата е карантинирана поради варицела, за да се заразят докато са още малки и да не танцуват на ръба на смъртта от шарка, когато са на 45 и собствените им деца я довлачат у дома. Предвидливи и смели хора. Педиатърката на детето ми казва, че „до 5 ще е така“.

И въпреки това, честото боледуване на сина ми понякога просто ми идва до гуша.

Кърмих го около 100 години и веднъж, когато бяхме в Инфекциозна болница погрешка, един педиатър каза да се подготвя, че като спра – ще започне да боледува много. Тъй като до момента беше боледувал общо два пъти, и то леко, това предупреждение не ми се стори сериозно.

След това спрях да го кърмя и той тръгна на детска градина. Разболя се на втория ден. Точно оздравя и след още два дни затвориха градината поради локдаун. Отвориха я, тръгна пак. Върнаха ни го на третия ден. Има подобрение. Ако продължаваме така, нищо чудно около десети клас да изкара цяла седмица.

Детското боледуване е гадно на няколко нива.

От една страна, е притеснително. Първият път, когато синът ми вдигна 39 градуса температура за две минути, докато се намирахме в задръстване в Люлин, изпаднах в паника. Набутах му 5 милилитра Нурофен и го закарах спешно на лекар, защото докато задрямваше, беше малко неадекватен и реших, че получава фебрилен гърч. Докато стигнем в поликлиниката, беше свалил температурата и търчеше в коридора все едно нищо не е било. Оказа се, че не получава гърч, а лекарят каза, че било нормално да е неадекватен с толкова висока температура.

Добре, но фобията ми от фебрилен гърч не можа да се свали с лекарства и си остана. Дори когато човек е свикнал на честото боледуване на детето си, винаги е притеснително. И винаги в най-неподходящия момент главата му се пълни с всички ужасяващи неща, които някога е чувал, че са се случвали на деца с остра вирусна инфекция. Точно така се оказа и в деня след раждането ми, когато установих, че през живота си съм чувала десетки новини за починали родилки, върху които никога не съм се замисляла преди.

Освен притеснително, детското боледуване е и досадно. Наистина, двегодишните с температура са по-приятни от двегодишните в перфектно здраве от гледна точка на това, че се гушкат и гледат детски, вместо да вилнеят наоколо като подивели шимпанзета. Но въпреки това досадата, когато за пореден път си планирал уикенда по минути, а детето се прибере от градина с дълъг сопол, е голяма. Програмата е ясна: всичко планирано пропада и се започват инхалациите, промиването на носа, сиропите за кашлица, чайовете и събуждането на всеки час през нощта за мерене на температурата. И, разбира се, тревогата.

От трета страна, боледуването на детето води до боледуване на родителите. Почти всеки път, когато синът ми донесе вкъщи поредния градински вирус, два дни по-късно с баща му се тръшваме по леглата с тежка хрема и температура и, разбира се, го караме по-тежко от него. Нямам нищо против. Ако можеше да боледувам ВМЕСТО него, нямаше да се замисля и за секунда. Уви, боледуваме ЗАЕДНО с него и това допълнително нагнетява напрежението, което и без това е на високо ниво, когато гореспоменатите тревожност и досада владеят цялото семейство.

Нека не забравяме още нещо: болното дете води до временна социална изолация, позната на родители много отпреди COVID-19 да се появи на белия свят. Когато детето киха и кашля, то не може нито да ходи на градина, нито да бъде заточено при баба си и дядо си. Не може да общува с други деца, нито да ходи на гости заедно с родителите си. Всеки сопол е един едноседмичен (в добрия случай) локдаун, който поставя пред родителите част от предизвикателствата на големия локдаун, например работата от вкъщи, комбинирана с гледане на малко дете. И дилемата: дупки в бюджета или балансиране върху твърде тънкото въже работа-дете.

Така че да. Децата са вредни са вашето здраве. Пиша този текст с няколкочасово закъснение, тъй като синът ми неволно ми пръсна един литър течност за чистачки в роговицата. Да са живи и здрави!

Още от Евелина Бонева:

Най-вредните родителски съвети, които може да (не) следвате

Медитацията не е почивка

Остра хрема? Ще се мре.

Не съм много добра майка и мисля, че това е ОК

Детето ми обича повече баща си и не смятам, че е справедливо

Всичко е потенциален повод двегодишното да се тръшне

 

 
 


Повече информация Виж всички