Дете пушач: как да предотвратим това

| от Стела Христова |


Родителските стратегии за предпазване и отучване на децата от вредни навици са разнообразни, а понякога, трябва да признаем, и доста спорни. Що се отнася до цигарите например, сме чували какви ли не истории – от постоянни проверки на джобовете и чантите за скрити запаси на тютюневи изделия до екстремен подход като това бащата или майката да накара детето да изпуши цяла кутия цигари пред него, ако го хване в крачка, за да го отврати завинаги от идеята за тази вредна пристрастеност. Дори и някой от тези възпитателни методи да сработи, трудно бихме могли да ги наречем градивни. Непрестанните проверки показват нарушено доверие в семейството, а принудителното пушене е едновременно агресивен и много рисков за здравето начин родителят да докаже тезата си. Спорно е и колко е ефективен. Много често, след като тийнейджърът у дома веднъж вече е пропушил, се навлиза в една неприятна спирала на надлъгване, в която родителят го чака намусен на вратата и се опитва да долови характерния неприятен мирис по дрехите, а детето все повтаря, че просто е било на задимено място и приятелите около него са пушили, но не и то.

Истината е, че като родители е по-важно да се фокусираме върху превенцията и да убедим децата си да не опитват тютюневи изделия въобще, отколкото, след дъжд качулка да се караме, да налагаме забрани и наказания.

И така, защо пропушват децата?

Средната възраст, на която тийнейджърите посягат към цигари, е около 16 години. Пушенето е пристрастяване, което причинява или допринася за широк спектър от заболявания, включително рак, сърдечни заболявания и емфизем. Знаем, че най-добрата защита срещу заболявания, свързани с тютюнопушенето, е просто никога да не пушим. Децата, които влизат в тийнейджърските си години обаче, са склонни към експерименти, любопитни са, искат да изглеждат интересни и непокорни, а и са уязвими към натиска на връстниците си. Дали детето избира да пуши редовно или не, се влияе от редица фактори. Невинаги е възможно родителите да попречат на детето си да опита цигари, а и постоянното стигматизиране и натякване може да предизвика обратния ефект, но използването на различни стратегии може да намали вероятността детето да иска да пуши и да го прави редовно.

Някои от причините, поради които детето може да опита да пуши цигари, включват:

  • желание да се впише в социалната среда
  • копиране на поведението на родители или по-големи братя и сестри
  • изразяване на лична независимост
  • опит да изглежда по-голямо и зряло
  • любопитство
  • имитиране на любими знаменитости или филмови герои
  • начин да не изостава от връстниците си.

Повечето форми на реклама на тютюневи и сродни изделия са забранени или поне строго регулирани из голяма част от света. Така е и у нас, където рестрикциите за популяризирането на такива продукти са насочени към това те никога да не попадат в полезрението на деца. И въпреки това децата са все по-изложени на реклама и брандиране на тютюн чрез интернет и социалните медии, по заобиколни начини, включително чрез Facebook и YouTube. Някои групи деца са по-застрашени от тютюнопушене от други. Тези групи включват деца, които изпитват депресия, тревожност, неувереност или емоционален дистрес, деца с разклатено психично здраве или поведенчески проблеми и деца, които имат определен темперамент, включващ лош самоконтрол, бунтарство или склонност към търсене на усещания и поемане на риск.

Вижте още: „Тормозът в училище е нормален етап от детството.“ От създателите на „Боят изгражда“

Ако наблюдаваме някои от изброените проблеми или тенденции у децата си, той е проблемът, който трябва да адресираме като родители. 

Не само и конкретно заради цигарите, а генерално – депресията и тревожността, проблемите със самооценката създават на детето ежедневен емоционален дискомфорт. Дори и той да не доведе до взимане на погрешни решения и усвоявания на вредни деструктивни навици, голяма част от които биха били и далеч по-страшни от пушенето, ще попречи на здравословното и градивно емоционално развитие на детето и на разгръщането на пълния му потенциал. Не подценявайте, не пренебрегвайте и не замитайте под килима емоционалните проблеми на децата си – те не са измислени и не са лигавщина, а дори ако представляват просто жажда за внимание, замислете се откъде идва тази нужда у детето. Наред с това е важно и какво отношение ще му демонстрираме към цигарите.

Ако не искате детето ви да пуши, дайте добър пример, като не пушите.

Би било много лицемерно обратното. Изследванията показват, че децата са по-малко склонни да пушат, ако техните основни модели за подражание не пушат. Ако отказването от тютюнопушенето се е оказало непосилно за вас, споделете откровено опита си с детето си. Например, разкажете му колко деморализиращо е да си пристрастен към пушенето, колко е изтощаващо, колко пари сте пропилели за цигари през годините и колко слаб и несвободен се чувства човек, когато се озове в ситуация да стане по пижама от леглото след полунощ, за да изтича до денонощния за филтри. Нека видят, че могат да извлекат ценен урок от вашата грешка, без да се налага да я допускат сами. Помолете децата си за тяхната подкрепа по време на следващия си опит за отказване. Ако детето ви може да стане свидетел на това колко трудно може да бъде отказването от цигари, то може да иска да се откаже напълно от пушенето. Освен това ще му подейства добре смяната на баланса на отговорност и грижа в отношенията ви.

Бъдете ясни в позицията си срещу тютюнопушенето, без да преигравате твърде много. 

Ето няколко примера как може да се случи това на практика:

  • Не допускайте да се пуши в дома ви и молете гостите пушачи да излизат на балкона / на двора
  • Ако сте пушачи, не въвличайте децата си в своя навик, като ги изпращате да пазаруват цигари за вас
  • Насърчавайте спортни дейности и физически активности както за децата, така и за всички членове на семейството, така че да се изразходва енергията, да се канализират емоциите и да се развива дишането и любовта към чистия въздух
  • Обсъдете въпроса за пушенето с децата си и се поинтересувайте от тяхното мнение
  • Ако в дома ви има пушачи, нека техните тютюневи изделия да не се намират на място, достъпно за децата.

В никакъв случай обаче не драматизирайте и не се престаравайте с клетви, забрани, обиди, емоционално изнудване, заплахи за наказания, сълзи, скандали и крясъци, дори ако разберете, че изтървали положението и детето ви вече е започнало да пуши. Разбираемо е да се почувствате притеснени и разочаровани, но няма да си помогнете с такова поведение. Не просто няма да отучите или откажете детето си, но и ще го стимулирате да се крие от вас, да пази тайни, да изпитва страх (и съответно, подсъзнателно да възприема цигарите като бунт срещу вас и това ви държание), и да не се доверява на вас за споделяне, в случай че има проблем или се вкара в голяма беля. Не позволявайте на разочарованието да наруши здравословното приятелство между вас, в противен случай може да разбирате за най-съществените грижи в живота на децата си, едва когато е станало твърде късно.

Поговорете за здраве.

Отново обективно и без драма, като се въздържате от хиперболи и епитети, които биха накарали и най-сериозните медицински данни за вредите от тютюнопушенето да прозвучат на детето като бабини деветини, с които пробвате да го сплашите. Симптомите на много заболявания, свързани с тютюнопушенето, обикновено се развиват в средната или по-късна възраст, затова опитът да се обяснят дългосрочните рискове от тютюнопушенето на дете или тийнейджър така или иначе е предизвикателство. 30 години напред в бъдещето им се струва невъзобразимо дълъг период, особено докато се чувстват 16-годишни и безсмъртни.

Споменете тези дългосрочни рискове, но се опитайте да наблегнете на непосредствените рискове за тяхното здраве и благополучие в момента, сега и тук, като например:

  • пречки за качествено трениране, особено ако се стремят към състезателни спортове
  • неприятна миризма
  • вреда върху гласа, особено ако пеят или се занимават с актьорско майсторство
  • лош дъх
  • оцветяване на зъбите и пръстите
  • трудността да се пребориш с пристрастяването.

Много млади хора развиват симптоми на пристрастяване, дори ако не пушат всеки ден, а при някои симптомите могат да се развият в рамките на дни до седмици след като започнат да пушат. Кажете им това. Наблегнете и на рискове, които не са от здравно естество, като огромните суми пари, които отиват за цигари, а биха могли да се вложат в музика, кино, пътешествия с приятели.

А ако вече е пропушило?

Ако детето ви вече пуши или ако подозирате, че може да пуши, опитайте се да избягвате гневни конфронтации. Заплахите и тормозът рядко работят, а дори и когато работят, страхът не е правилната и трайна мотивация човек да прави или да не прави нещо. Вместо това опитайте разумен разговор, с тон между възрастни. Разберете какво намират за привлекателно в цигарите. Например натискът от връстници е важен. Не се опитвайте да принудите детето си да спре да се вижда с приятелите си, които пушат. Можете да опитате да изразите неодобрението си относно тютюнопушенето, като същевременно позволите на детето си да се отдаде на други конформистки поведения, като например да купува същия стил на дрехи като техните приятели, но и това би сработило едва краткосрочно.

Като алтернатива помогнете на детето си да постави под въпрос смисъла на това винаги да следва тълпата. Използвайте това като възможност да насърчите детето си да мисли и действа самостоятелно. Тъй като тийнейджърите, които изпитват стрес, тревожност и депресия, са по-застрашени от тютюнопушене, насърчаването на по-холистичен подход към здравето и благосъстоянието също може да помогне. Например, добър режим на сън, здравословна диета, правене на упражнения, които харесват, участие в програми, които поддържат психичното здраве, като медитация за концентрация и други стратегии, които намаляват тревожността и депресията, могат да помогнат. Прочетете повече за общите проблеми, пред които са изправени тийнейджърите и здравето на тийнейджърите. Ако детето ви иска да спре цигарите, но му е трудно, е налична лекарска и терапевтична помощ.  Деца на възраст от 12 до 17 години могат да използват продукт за никотинова заместителна терапия, за да им помогне да се откажат, но преди това е задължителна консултация и насока от здравен специалист.

Бъдете до детето си и не забравяйте да сте на негова страна, дори ако не успеете да предотвратите проблема или да се справите моментално с наличието му. Вашето приемане и разбиране ще предотврати един от най-съществените емоционални дефицити, които биха го накарали да пропуши. Ако успеете в превантивната мисия, не помагате само на своето дете, а на обществото в по-генерален план. Понеже колкото по-малко деца пушат, толкова по-малко деца ще искат да пропушат.

Вижте още: 

Жените са по-склонни към алкохолизъм – виновен е хормонът естроген


Повече информация Виж всички