Да си родител не се свежда само до (вярно, не малката) отговорност да осигуриш храна, подслон и сигурност на детето – най-базисните нужди на всяко живо същество. Да, без тази основа е много трудно за което и да е човешко същество да развива личността си. Но нека сме честни – топлото ядене и сигурният покрив са единствено минимума.
По-сложната, а и по-велика част от отглеждането на един бъдещ възрастен се нарича с най-общата дума възпитание. И нито едно частно училище в света не може да го осигури, ако липсва у дома.
За родителите на съвременните деца отговорността за възпитанието е доста по-голяма, отколкото е била в предишни времена. Голяма част от уменията, които можем да предадем на децата днес у дома, не са били толкова съществени в близкото минало. Но в настоящата епоха вече не е достатъчно малките да могат да четат, да смятат и да пишат.
За да може децата ни да се вписват адекватно в обществото и да растат като грижовни и добри хора, е добре да ги научим и на следните неща:
От бебета те гледат смартфоните на родителите си, наблюдават колко време възрастните прекарват в социалните медии, жадно поглъщат музикални видеа и филмчета и всичко останало, което им покажем.
Затова и възпитанието сега неизменно опира до въпроса как, колко и кога да ги запознаваме с дигиталните устройства, така че децата да бъдат сигурни онлайн, да използват отговорно огромния ресурс на интернет, да подхождат с внимание към социалните медии и да осъзнават какъв дигитален отпечатък оставят.
Дигиталната грамотност е абсолютно важно умение, което е свързано буквално с оцеляването в днешното общество.
Вижте още:
Днешните деца са изправени пред опасността от дезинформация в много по-голяма степен от предишните поколения, именно защото от най-ранна възраст са хвърлени в море от информация.
Ако не развият умението за критично мислене и не получат достатъчно познания по медийна култура, така че да могат да различават истината от лъжата, пропагандата и умишлената дезинформация, чрез която се скриват демократичните принципи от фактите – децата ни са заплашени.
Умението за критично мислене не се преподава в училище – то се задава от семейството и трябва да бъде прехвърлено към цялата информация, с която се запознават онлайн.
Вижте още:
Може и да кажете, че това не е жизнено важно умение, но предвид предишните две точки – може да се окаже много по-важно, отколкото предполагате. Чрез четене те не само ще се научат да развиват критичното си мислене, но и ще са много по-добри както в изразяването си, така и във формулирането на мислите си.
В епоха на бурни климатични промени, замърсени с пластмаса океани и околна среда, в свят, в който губим все повече и повече животински видове – екологичното мислене става много важно. От най-ранна възраст трябва да учим децата си да рециклират, да пазят природата, да не замърсяват, да правят осмислени избори за да пазят земята.
Вижте още:
Поколение Алфа: COVID-19, катастрофичен климат и изкуствен интелект
Ще кажете, че това не е важно. Така ли?
Може би тогава не осъзнавате тежката цена на перфекционизма и жестокото отношение към самите себе си.
Самокритичността при децата често е отговор на сериозна критика от страна на родителите. Но ако научим децата да бъдат мили към самите себе си, вместо да бъдат най-големите си критици, и да са милостиви към грешките си, вместо да се самонаказват, ще създадем много по-щастливо поколение.
Не е толкова трудно – просто трябва и ние като родители да бъдем по-добри сами със себе си. Нормално е да се греши. Затова, когато забравят домашното си, или си изгубят шапката, нека не им се караме. Важно е те самите да са добре.
Приятелствата са важни за детето, а след дадена възраст стават изключително, първостепенно, съществени. Затова е важно да ги научим още в най-ранна възраст да подбират внимателно с кого дружат и да избягват деца, оказващи им лошо влияние.
В училище няма да ги научат на нещо, което е ужасно важно: да пазят и да се грижат за психическото си здраве. Във времена, в които депресията властва и има толкова много възможности за силно допаминово въздействие върху мозъка – е от съществено значение детето да се научи да пази психичното си здраве, да може да се справя с негативизма, със сложните си чувства, със спада и повишаването на настроението и с всички останали емоционални и психически предизвикателства, за които почти не се говори публично.
Вижте още:
Да си пишат домашните, да ходят навреме на училище, да се грижат за домашния любимец, да правят онова, което са обещали: да развиваме чувството за отговорност на децата е твърде важно. Защото сами виждаме какво се случва, когато безотговорни хора влязат в политиката, бизнеса, здравеопазването…
Децата не бива да таят горчивина и чувство за отмъщение. Това са тежки емоции, с които нито едно дете не трябва да живее. Научете ги да бъдат добри и да прощават – така ще могат да бъдат щастливи. Децата интуитивно знаят как да оставят живота да преминава през тях – нека не спираме този поток, като подхранваме чувството им за мъст, омраза, страх и негативизъм.
Никой не обича да губи, но и няма гаранция, че винаги ще излезеш победител. Няма фатални загуби (освен една-единствена). Но дори, изправени пред нея, трябва да се научим да я приемаме.
Тези уроци са важни: нека децата да се научат да губят, при това с достойнство! И да знаят, че всичко си има край и дори приятните неща – свършват. Ето как можем да ги научим да приемат края:
В очите на децата времето изглежда безкрайно. Но то не може да спре. Затова е важно от рано те да усвоят умението да го управляват най-ефективно, така че да успяват както с ходенето на училище, така и с домашните, а и да им остава време за игра и срещи с приятели.
Вижте още:
Защо колкото повече остаряваме, толкова повече времето „се забързва“?
Да си емпатичен, да съчувстваш и помагаш, не е качество, което се подразбира. Дори да е вродено (макар и рядко) в някои деца, съчувствието изисква упражнения. Редно е да им покажем, че да са емпатични към чуждите страдания е важно, защото така можем да знаем как да помогнем. Сред морето от човешки емоции, емаптията заема специално място и определено е суперсила, която отваря социалните врати.
Вижте още:
От мънички трябва да знаят, че физическата им неприкосновеност е важна. Освен от закона, децата обикновено са защитени и от моралните ценности на обществото. Но не и от хора с насилнически наклонности. В случай на заплаха, децата трябва да знаят да казват „не“ и да защитават личното си пространство.
Вижте още:
Независимият дух е несломим. Той е нещо като мантия на супергерой. А за децата често независимостта е недостжим блян, до който могат да се докоснат само чрез живота на възрастните. Покажете им, че не е така. Те могат да бъдат независими от самото си раждане – отстоявайки своето мнение, своите решения и своята свобода – плащайки съответната цена, разбира се.
Вижте още:
Разбира се, за да научим децата ни да се оправят добре с парите, е важно и ние самите да имаме подобни умения. Учете ги да заработват пари от най-ранна възраст. И да ги пестят. Дори да ги „инвестират“ в нещо, ако имат желание. Важно е.
Вижте още:
Точно както и емпатията, емоционалната интелигентност е подценявана (за разлика от IQ-то, което е измервано с редица тестове). Но емоционално интелигентните хора имат редица привилегии в социалния живот: те умеят да наложат мнението си, без да настройват останалите срещу себе си, могат да управляват емоционалната температура сред група хора и се радват на доста добра успеваемост в любовта и връзките.
Затова и да си емоционално интелигентен често означава да имаш успешен живот. Доколко ще е щастлив е друг въпрос, при условие, че голяма част от останалите хора едва ли ще бъдат особено интелигентни емоционално, но какво пък – ако масово учим децата си на меки умения, може и да имаме едно различно бъдещо поколение.
Вижте още:
