Ще живеят ли днешните деца в свят без дива природа

| от Росица Гърджелийска |


Още от съвсем ранна възраст съм научена на любов и грижа към заобикалящия ни свят. Знаех, че не бива да рушим и да замърсяваме, нито да плашим дивите обитатели на природата. Помня, когато за първи път прегърнах дърво, за да чуя шепота му на непознат език. Играла съм си с тревички, взирала съм се в необятния свят на насекомите и с удивление съм наблюдавала полета на птици високо в небето.

Пораснах и нещата се промениха.

Откакто забременях за първи път, в мен започна да се засилва тревожната мисъл, че детето ми може никога да не улови онези моменти на досег с природата, които аз съм имала като малка.

Сега изпитвам главно страх, когато съм сред природата- страх дали тя изобщо ще съществува в този си вид в бъдеще.

Стоим на ръба на глобална екологичната криза, ефектът от която може да се окаже пагубен за човека и обществото.

Преди 112 години – през 1907 година – Лео Хендрик Бакеланд патентова бакелита – първата синтетична пластмаса. Това полага основите на нова ера за човечеството. Със своето универсално приложение, устойчивост и дълготрайност, пластмасата преобръща цялата индустриална промишленост. С увеличеното производство на най-различни предмети през последния век, обществото постепенно стана все по-консуматорско.

Аз също съм част от такова поколение.

А съвременното майчинство представлява огромно предизвикателство за всеки, които иска да води природосъобразен начин на живот и да щади природата. Познавам родители, които успяват, но на мен определено ми е трудно.

Опитах се да използвам многократни памперси, но докато ги изпера, изхабявах страшно много вода и силни препарати – и пак не успявах. Потресе ме идеята, че на обикновените памперси им трябват между 300 и 500 години, за да се разградят, затова изпробрах и бамбукови. Те са страхотни, но са много скъпи.

Почти всеки ден се налага да купувам лекарства и предмети за деца, които винаги са в ненужно много опаковки.

Каквото и да правя, винаги имам усещането, че вместо да помагам на планетата, само я замърсявам.

Помня, когато попаднах на епизодите от първата поредица на „Планетата Земя“ и благодарение на сър Дейвид Атънбъро, осъзнах, че човекът за кратко време е съсипал природата до степен, която изглежда непоправима. За любителите на научно-популярните филми сър Дейвид Атембъро е човекът с най-пленителния глас. Заради неистовото си желание да изследва непознатите дебри на света, още като млад се насочва към киното. Днес, на 93 години, той е сред най-гласните природозащитници. Борбата за чиста околна среда е мисията, която ще продължи до края на дните си.

Принц Уилям, Кейт Мидълтън и Дейвид Атънбъро

Принц Уилям, Keйт Мидълтън и сър Дейвид Атънбъро разглеждат ледено парче от Антарктида по време на кръщаването на кораб за полярни изследвания с името „Сър Дейвид Атънбъро“/ Getty Images

Миналата година в речта си по време на Конференцията на ООН по изменението на климата в Катовице, Полша, Дейвид Атънбъро заяви, че „Колапсът на нашите цивилизации е на хоризонта“.

По-късно в интервю за CNN той сподели, че: „Никое друго същество на света не е оказало толкова силен ефект върху планетата, както човекът, така че ние трябва да сме наясно с това, което сме направили, и да признаем отговорността, която лежи сега в нашите ръце“.

От 1970 до сега 60% от дивите видове са унищожени заради човешки действия. Какви диви животни ще видят нашите деца?

В речта си миналата година, посветена на пластмасата, Дейвид Атънбъро наблегна на това, че малките действия на всеки човек са от голямо значение. Той спомена, че излъчването на епизодите от поредицата „Синята планета 2“ са имали непредвиден ефект над зрителите. От екипа не са и предполагали, че кадрите на замърсяване, които показват на екрана, заедно с изнесените данни, биха могли да имат такъв голям ефект върху публиката.

Благодарение и на тези научно-популярни филми, в Англия мисленето на хората се променя, а от там и действията, и начинът им на живот.

Постепенно в развитите страни, а и у нас, еднократната пластмаса започна да се заменя с биоразградими алтернативи или продукти за многократна употреба. Хората стават все по-осъзнати за последствията от замърсяването си и започват да отделят повече внимание на вида стоки, които купуват.

Тази промяна на желанията на консуматорите се отразява и на пазара. Появяват се все повече магазини, където стоките не са опаковани. Вече има места, където може да се закупи насипен шампоан например. Има и фирми, които доставят продукти до дома, без да бъдат допълнително опаковани при транспортирането. Идеята за биоразградими опаковки и биоразградими еднократни стоки става все по-популярна и много старт-ъп проекти са свързани именно с това.

Замърсяването на планетата е причина за голям брой глобални промени.

Факт е, че заради измененията на климата се нарушава биологичното разнообразие, изчезват видове животни и растения, покачва се нивото на световния океан. Вярно е, че в историята на Земята винаги е имало моменти на глобални промени. Разликата е, че този път тези промени изглежда са причинена от човека и неговите дейности.

Ето защо когато става дума за бъдещето на детето ми, основното ми притеснение е, че няма да има досег до красотата на природата, до чист въздух, вода, храна.

Дълго се измъчвах, че може би е вид егоизъм да имам дете, когато не знам какво бъдеще мога да му осигуря.

А сега смятам, че е мой дълг да покажа на детето си колко важно е да мислим за последиците от действията си. И не винаги да избираме онова, което е по-лесно и достъпно, а онова, което е по-добро за околната среда.