Аида Марковска за рода и как той помага да имаме повече радост в живота си
Родът в българската традиция е едно много интересно и щекотливо понятие. Уикенда присъствах на фестивала "Здравей Здраве", където Аида Марковска изнесе лекция на тема как родът помага за това да имаме повече радост и творчество в живота си.
Това, което най-вече ме изненада в тази лекция, бяха дефинициите, които лектора предостави за род и творчество.
Родът по принцип свързваме най-вече с нашите кръвни роднини. Род обаче Аида определи като всичко, за което ние се грижим - нашите животни, нашите цветя, един вид всичко живо, което формира нашия свят е част от нашия род.
Това ми напомни за нещо, което мой приятел от Уругвай ми сподели. Една фраза, която е залегнала в езика им: "Los redes afectivas nos sostienen", в превод от испански: "Мрежите на привързаност ни поддържат".
Тоест, всички емоционални връзки и нишки на привързаност, които ние сме изградили с живи неща, създават за нас една мрежа, която ни държи и ние взаимодействаме заедно с тях през цялото време в един общ космос.
Творчеството също е много по-обширно понятие, отколкото често си мислим.
Аида говореше за творчеството на българина чрез работата. Работата, залегнала като висша ценност в съзнанието на нашия народ, който открай време е бил по полето и на седенки. Седенки, на които обаче също се е вършела работа - низане на тютюн, ронене на царевица, плетене. Затова и в езика ни е залегнала фразата: "Залудо работи, залудо не стой".
В езика на поета това е залегнало като:
"За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори."
Великият Веселин Ханчев е уловил не просто пулса на времето, а пулса на вечността.
Когато говорим за родова памет в този смисъл не става въпрос само да си спомняме за тези преди нас -да знаем имената или историите им. Понякога дори това не е нужно.
Това, което е наистина важно обаче, е да отворим очите си за това, което те са сътворили - добро или лошо, част от което сме и самите ние.
Ние сме нечие творение, а нашият живот твори за тези след нас и колкото по-осъзнато и с повече любов го правим, толкова по-красив, смислен и стойностен ще е резултата.
Родонавтиката условно е начин за трансформиране на родови модели чрез родова терапия.
За целта се стъпва върху съвременни и традиционни терапевтични методи като целта е да се излекуват травми, свързани със семейната история и родови влияния. Това са такива случи и модели на поведение, които системно се повтарят в един род, докато не се отработят. Например, чести случаи на спонтанни аборти, алкохолизъм, насилие и други.
Разбира се, не всеки иска да се рови в миналото, в травмите и в болките, но те са неизменна част от нашето съществуване.
Като водещ експерт в областта, основател на Българската асоциация по Родова терапия и на самия метод, това, което Аида съветва в тези случаи, е да се обърнем към положителното в рода. Да потърсим какво хубаво сме получили от него, да намерим къде е силата му и да се фокусираме в нея.
Например, баба ви е била много добра певица или готвачка, дядо ви се е разбирал с пчелите и растенията, имал е хубава и богата градина.
Независимо дали се чувствате част от рода си или не, той е част от вас и вашата мрежа на привързаност.
Променете историята и открийте всички позитиви, които ви е донесла, за да имате възможност днес да четете този текст и да можете да се обърнете назад към предците си и да кажете поне едно "Благодаря".
