Жените можели мултитаскинг, а мъжете – не? Айде бе!!!

| от Владимир Вълков |

Започвам с уговорката, че принципно е доста незряло и не води до нищо добро жените и мъжете да се сравняваме, да се упрекваме и да се подиграваме кой пол в какво е по-зле. И е най-добре двата пола да се допълваме в хармония и да си траем.

Но понякога и на мъжете ни писва да четем, слушаме и гледаме какви сме такива и онакива. И едно от онакивата неща, от които на мен лично много взе да ми писва, е, че жените били мултитаскинг, а мъжете едва ли не трудно смогвали дори да си избършат сопола.

Втората, така по-умна уговорка, която искам да направя, е, че всичко си е въпрос на конкретен човек и обобщенията не важат за всеки мъж или всяка жена. А третата – да не смятаме, че нашия личен опит е общовалиден. Следват обобщенията и сравненията ми на база моя личен опит:

Познавам много повече оправни мъже, отколкото оправни жени.

И на местоработите. И в личните контакти. Познавам и няколко доста неоправни и несамостоятелни мъже, но и повече на брой такива жени. Но тъй като обикновено популярното твърдение от заглавието на статията визира грижите за дома и децата, ще се опитам да се фокусирам предимно върху това.

И да си кажа, че предпочитам мирните преговори, но както се знае, майките дори не биха се съгласили, че бащите сме можели толкова мултитаскинг, колкото и те. Така. Тогава аз пък твърдя, че бащите са по-добри в мултитаскинга! Защото мъжете са по-прагматични, по-спокойни и уверени и по-задълбочени в действията си. Да, да, точно така.

Когато майките се заемат с многото домашни задължения наведнъж, често (не бързайте да се засягате, майки, някои от вас може да би са изключението) ги вършат така малко отгоре-отгоре и не съвсем както трябва. Било защото, като жени, са по-повърхностни, по-непрагматични и по-несигурни, или по друга причина, но си е така.

Сега, вярно че и бащите понякога се отнасяме немарливо към някои домашни задължения, но това са онези няколко домашни задължения, които не умеем много добре, като например сгъването на прането. А, обърнете внимание, за всички останали, в които сме обвинявани като немарливи, сме обвинявани от жените. Които, бидейки недостатъчно прагматични, не могат да оценят, че тези конкретни дейности могат да бъдат извършени и така, както ние, бащите ги извършваме и всичко да си е съвсем окей!

Друго. Майките са твърде драматични и драматизиращи.

И когато посочат причината за избухливостта или плача си (детето е рисувало по екрана на телевизора, таванът е прокапал, детето не е харесало закуската, пералнята се е развалила, детето е оакало цялата стая, малко коте е било изхвърлено от някакви лоши хора), а бащите реагират спокойно, често жените се дразнят и реагират остро.

Казват – ти си спокоен, понеже не ти пука, ти си спокоен, понеже нямаш толкова грижи на главата си, ти си спокоен, понеже си безсърдечен, ти си спокоен, понеже ти си си почивал повече, лесно ти е на тебе! Мили жени, повярвайте – не е лесно да реагираш спокойно. Ценете го, не ни го навирайте в очите с разни изобретателни упреци. Като мине време се оказваме прави, че не си е струвало нервите, нали. Но също така – не зад всяка непредвидена случка стоят десетки задачи за свършване, ето сега веднага. Още нещо важно – драматизирането само по себе си не би трябвало да се брои за допълнителна домашна задачка, която имате и с която трябва да се справяте, за разлика от нас.

Свързано с горното. Майките се оплакват много повече.

И твърдят, че вършат ужасно много неща. И могат да го разкажат много театрално и подробно. И изводът значи трябва да е – щом се оплакват, че вършат страшно много, следователно наистина вършат страшно много и са само и единствено те тези, които вършат страшно много. Още един бърз извод – бащите са мързеливци недни! Ми не. Счупена логика. Бащите просто не се оплакват толкова. А и ако го правят, едва ли ще получат съчувствието, което получават малките, беднички, изтощени женички.

Може би майките не бива пък да се фокусират чак толкова върху мрънкането и върху броенето на това, колко задачи имат днес в чак такива детайли. Или поне да забележат и някои, приети обичайно за типична мъжка работа задачи, за които не се говори и не се броят, като: изхвърляне на боклука („Голяма работа, че на излизане е взел и боклука!“), носенето на тежки неща („Много тежки, няма що!“), пазаруване („Голяма работа, че на прибиране е минал през магазина!“), занимаване с документи и институции, поправянето на развалени уреди и вещи или разправии с майстори за поправянето им, скръцването със зъби на децата, за да слушат мама, шофиране… Или поне да не омаловажават, когато бащите вършат почти всичко, което вършат и майките за децата и за дома, понеже „правиш го за собственото си дете/за собственото си удобство и чистота, искаш благодарност ли!“.

Още малко. Обикновено майките са тези, които решават: да запишат детето на карате, плуване, тенис, пиано, немски, плетене; че е време за ремонт, че не можело повече да се търпи така; че е много важно да се спаси куче от улицата; че трябва да се вечеря шестстепенно меню; или други такива хрумки, от които естествено следват редица ангажименти и задачки, съответно и поводи за оплаквания за извършването им плюс поводи за биене в гърдите, че жените можели мултитаскинг и дори намирали на мъжа си левия чорап, когато той ги питал къде е (градска легенда и виц, в полза на горното).

Добре де, дори да приемем, че е факт, че майките/жените умеят мултитаскинг, а бащите/мъжете – никак, защо тогава майките/жените имат нужда постоянно да го навират в очите на всички и да се хвалят с него? Нали обичайно когато някой може много добре нещо и за него е напълно естествено, той дори не се сеща да го изтъква, камо ли да го вее като знаме при всяка възможност?Ми, нали се справяте, мили жени, радвайте се тогава – децата са живи и здрави, прекрасни и щастливи, домът е уютен и чист, това е важното! Задачи винаги ще има, те да са проблемът. А и какъв проблем са те, щом така лесно се справяте с тях. Бъдете тогава малко по-великодушни и ни похвалете и за нищожното свършено от нас, немарливите мъже.

Все пак ние сме много лесни – това, на което се надяваме, е само малко признание понякога и едно съвсем дребно „браво!“.

Още от Владимир Вълков:

Тайните запаси на мъжа за оцеляването му в семейството

Бащи, ето как да откраднете време за себе си, докато сте с децата

6 неща, в които бащите сме по-добри от майките

Майки, какво ще подарите на мъжа си в Деня на бащата?

8 неща, които синовете е добре да научат от бащите си

8 неща, които дъщерите е добре да научат от бащите си

5 досадни за бащите грижи, свързани с децата

 
 


Повече информация Виж всички