Полудял баща: „Деца, карантина, работа… Не издържам вече у дома!“

| от Mama Mia |

В разгра на коронавирус кризата, засегнала света, редакторите на американския сайт Fatherly получиха трогателен мейл от баща, които работи под карантина от вкъщи.

Човекът пише, че буквално е на път да полудее, докато се опитва да балансира между това да е добър родител (и да не избие децата), учител (докато те се опитват да не изостанат с уроците у дома) и примерен съпруг… Всичко това, докато работи на цял работен ден в малкото пространство на дома си.

Ето какво пише един „изгубен в Лос Анджелис“ анонимен съвестен гражданин, притиснат от кризата:

„Здравейте,

Вече почти две седмици съм под карантина и вече съм на път да откача. Жена ми и аз работим дистанционно от близо месец и тъкмо бяхме намерили ритъма, когато училищата затвориха. После затвориха и детските градини. И сега правим всичко, което е по силите ни да сме в крак с училищната програма и да се опитваме да се занимаваме с нашите деца (да четем книги, да играем), да органичаваме екранното време (вече сме го намалили на час и половина на ден!) И да – да запазим своите работни места, които сме щастливи все още да имаме!

По принцип дори и в най-добрите си дни, мога да си изпусна нервите с децата. Знам това и работех върху проблема и тъкмо нещата започнаха да потръгват. Но не съм сигурен, че мога да запазя този напредък в отношенията ни с това пропадане на света и с присъствието на децата пред лицето ми от сутрин до вечер.

На пълна скорост съм от 6 сутринта до 11 вечерта (не гледам телевизия, просто наваксвам с работата вечер). И пак, и пак отначало, до припадък – ще полудея. Жена ми и аз вече живеем в хаос. Имаме страхотни организационни способности, но просто има прекално много неща за вършене. И се очаква това да продължи с месеци. Нуждая се от помощ. Сериозна помощ. И не я намирам никъде…“

А ето какво отговаря на полуделия баща Патрик Колман, редактор на сайта:

„Наскоро правих интервю със страхотната д-р Розмари Труглио, старши вице-президент на организацията, която продуцира „Улица Сезам“. Тя даде много удачно описание на онова, с което се сблъскват семействата в момента. „Да бъдеш родител е достатъчно трудно и само по себе си“, казва тя. „А сега преминаваме през трудно родителство през трудни времена“. Колко точно казано!

Но ето още нещо, що се отнася до този конкретен и уникален момент. Когато родителството стане твърде трудно, родителите трябва да престанат да бъдат толкова взискателни към себе си. Този широк свят от възможности за гледане на деца, в който доскоро живеехте – с обгрижването, училищната програма, срещите за игри, семейните излети – всичко това сега е компресирано до границите на вашия дом. Още по-трудно е, ако и стандартна ви работна седмица се случва у дома.

Родителите навсякъде се очаква да бъдат едновременно заети професионалисти, учители, аниматори за децата, треньори, хранителни консултанти, професионалисти в информационните технологии и морални примери. А ако всичко това звучи невръзможно – то е, защото е невъзможно. Никой от нас няма достатъчно време или психическа сила да вложи в новите ни роли енергията, която те заслужават.

Знам, че това не звучи много насъчително. Не е, наистина. Нещата са доста гаднички. Което означава, че искам да премахна малко стрес от този, който изпитвате, и да ви насоча да се фокусирате малко върху собствените си преоритети. Всъщност – би трябвало да имате един преоритет: да се грижите за своето семейство. Ако това е вашата основна цел, нещата може да станат малко по-лесни за подреждане.

Първо, ако сте достатъчно щастлив все още да получавате заплата, работейки у дома, трябва да се убедите, че изпълнявате основните изисквания за вашата длъжност, както сте се разбрали с мениджъра. Това е основното. Нуждаете се от подслон, и храна, и вода, и работата плаща за тях. Затова трябва да намерите начин да дадете, каквото можете в това пространство и на мен ми звучи, като че ли правите това.

Разбира се, децата усложняват нещата дори само чрез своето присъствие. Също така усещате огромен натиск те да отговарят на образователните стандарти. И разбира се, с времето пред екрана, което е голям дявол, и нарастването на детското затлъстяване, и коварния морален разпад, до който водят видео игрите, вие трябва да се убедите, че децата ви правят нещо активно, образователно, социално и духовно назидателно и… и…

И глупости!

Не е нужно да правите нито едно от всички тези неща! Единствено трябва да осигурите стабилна среда, в която децата ви да се чувстват сигурни и обичани. Това е. И вие вече се справяте доста добре, единствено като държите децата си у дома.

От какво друго се нуждаят те? Трябва да бъдат изхранвани регулярно. Трябва да имат стабилен дневен режим, според който да стават и да лягат горе-долу по едно и също време всеки ден. Трябва да имат възможност да играят. И трябва да знаят, че сте заедно в тази л…на ситуация и че ги обичате много. Всичко останало е екстра.

Образование? Вижте, всеки един от връстниците на вашите деца преминава през същото точно сега. Твърде малко вероятно е, това което се случва през следващите седмици и месеци, да накара децата ви да изостанат в училище. Вие можете единствено да правите онова, което можете. И честно, ако всяка една образователна спънка ви срива, то тогава трябва да се фокусирате върху това да не се сривате и да намалите стандартите. Всичко е наред.

Време пред екрана? Само за малко ще се спра върху предположението, че е мит идеята, че твърде много време, прекарано пред екрана, вреди. Истината е, че ние всъщност не знаем. Такива изследвания все още се провеждат. Мисля, че може да ви се прости, ако екранното време е твърде много по време на пандемия. Умовете на децата надали ще бъдат завинаги повредени.

А какво да кажем за десетките и десетки обогатяващи задачи, които „добрите родители“ се очаква да правят? Упражненията по музика, художествените занимания, уроците по готвене и писне? Високочестотна лента – повече заряд. Но аз лично бих предпочел да заменя времето за образование, с такова за игра. В крайна сметка, играта е образователна. Децата се нуждаят от нея. А готвенето, художествените занимания или свиренето на музикален инструмент с моите деца е като игра за мен. Така че не звучи като изгубено време за мен да правя тези неща. Правя ги, за да остана психически стабилен. А когато моите деца виждат психически здрав баща – те виждат родител, който е в контрол на нещата и се чувстват спокойно.

Ако трябва да обобщя всичко това, моето обобщение ще бъде: структурирайте своя ден така, че работата да е свършена и тогава се фокусирайте върху това да се наслаждавате на времето с децата.

Не трябва да правите всичко и не трябва това да се очаква от вас. Все пак за вашите деца вие сте котвата в бурното море. Техният свят вече е дестабилизиран достатъчно и те се нуждаят от вас, за да им осигурите място, където да се чувстват сигурни и където ще може да продължат да се чувстват като деца.

Всичко в крайна сметка ще се подреди. Всички ще се срещнем отново, когато изгрее слънцето. Пътят е дълъг, но ако разчитате на любовта и обърнете гръб на целия булшит, ще преминете по него невредими.

Решението да зарежете някои неща, е ваше. И е единственият начин да оцелеем.“

 
 


Повече информация Виж всички