Из предимно досадните и напрягащи дебри на социалните мрежи си имам едно любимо местенце – страницата Man who has it all – „Мъжът, който си има всичко“. Винаги мога да разчитам на нея за качествен хумор по една важна за мен тема, а именно неравенствата между половете.
Тази страница не засяга толкова най-очевидните проблеми като различните типове насилие, основано на пола, разликата във възнагражденията или липсата на адекватни социални политики, свързани с родителството. По-скоро се спира повече на предразсъдъците, които остават между редовете, а понякога дори са облечени като благовидни пожелания или съвети, зад които стоят трайни социални очаквания за ролята на мъжа и на жената.
Хуморът на „мъжа, който си има всичко“ преобръща половите социални роли, като формулира посланията си с уж добродушния и положителен, а всъщност болезнено снизходителен тон, с какъвто обикновено се отправят послания към жените. Само че насочва тези послания, същите по съдържание и смисъл, към мъже.
Например: „Жена ти е онлайн? Децата са си легнали? Време е да си починеш с лъскаво списание, за да разбереш как можеш да изглеждаш подмладен, да се чувстваш по-лек и като цяло да изчезнеш благодарение на правилно контуриране и хоризонателни райета“.
Или: „Работещ татко? Как постигаш успех на работа? Моята тайна е да си приготвям дрехите за следващия работен ден от вечерта!“.
Или: „Днешният дебат: Трябва ли да очакваме мъжете да ходят на джогинг на групички, за да елиминират риска да бъдат нападани от жени?“.
От ирония за това как думи като „лекарка“ или като „пожарникарка“ очевидно се отнасят и за „мъжете лекарки“ или „мъжете пожарникарки“, до това, че истинският грижовен баща е добре да шие костюма на сина си за предстоящото училищно тържество, а не го купува от магазина като някой неблагодарен мързеливец, който лекомислено харчи изкараните с пот на челото пари на съпругата си.
Може би най-лесният начин човек да обясни стереотипите, които остават неразбрани, е като ги преобърне и така онагледи колко абсурдно звучат.
Нека опитаме с няколко такива.
Представете си например как казвате на сина си: „Избери си някаква лека мъжка професия, разследващ полицай не е подходящо поприще за мъжката нервна система и емоционалност“.
Или предупреждавате приятел да не излиза с толкова къси панталони през лятото, за да не подведе момичетата с облеклото си.
А защо не и директно да му кажете, че ако жената е заинтригувана от него, тя със сигурност ще плати сметката на първата им среща, но той все пак не бива да „пуска“ твърде рано, независимо колко много е настоявала тя, защото ще остави погрешното впечатление, че не търси сериозна връзка. Ако тя наистина го харесва, ще успее да си я държи в гащите и ще му се обади пак. Но в никакъв случай той да не звъни първи, ще изглежда отчаян!
Кажете му още, че „пиенето и псуването са много грозни за един мъж“.
A защо не опитате и с думите, с които играчът на Kansas City Chiefs Харисън Бъткър ядоса цяла Америка с речта си по повод завършването на бенедиктинския колеж в Канзас? Той се обърна към младите жени с думите: „Трябва да се гордеете с всичко, което сте постигнали до този момент от живота си. Искам да се обърна директно към вас накратко, защото смятам, че именно вие, жените, сте тези, на които са казани най-дяволските лъжи. Колко от вас сега седят тук, на път са да преминат на нов етап в живота и мислят за всички повишения и титли, които ще получат в кариерата си? Някои от вас може да продължат да правят успешна кариера по света. Но бих се осмелил да предположа, че повечето от вас се вълнуват най-много от брака си и децата, които ще доведат на този свят.
Мога да ви кажа, че моята прекрасна съпруга, Изабел, първа би казала, че животът ѝ наистина е започнал, когато е започнала да живее с призванието си като съпруга и майка. Днес съм на сцената и съм способен да бъда човекът, който съм, защото имам съпруга, която се опира на своето призвание. Аз съм благословен с многото таланти, които Бог ми е дал, но не може да се пренебрегне фактът, че целият ми успех е възможен, защото едно момиче, което срещнах в класа по музика в гимназията, се обърна към вярата, стана моя съпруга и прие една от най-важните титли: домакиня“.
Лично аз бих искала да преобърна по този начин и думите на един познат, с които аргументира регулярните си похождения извън семейството. Те биха звучали така: „А вие, момчета, какво бихте предпочели, ама честно, като толкова много знаете? Жена, която винаги е точна и е на линия и като каже, че ще дойде да ви закара с детето на лекар, идва и го прави, но от време на време хойка, просто защото е жена? Или някаква мухла, която ви е вярна, но не можете да разчитате на нея за абсолютно нищо?“.
Или на друг познат, който понякога дори се е самоопределял като феминист и ми е обяснявал как функционира феминизмът всъщност: „Много е глупаво да се налага на мъжете този идеал, че след като станат бащи, отново ще е много престижно да се върнат на работа. Няма по-голямо признание, призвание и щастие за мъжа от това да си стои вкъщи и да си гледа детето. Останалото са лъжи на капитализма“.
Можем да стигнем и до уж невинни дреболии като „не мога да си представя да чета литература, писана от мъже, особено главните герои да са само мъже“.
Или „вдъхновяващо е да виждаме като пример и мъже в научните среди, действа стимулиращо на подрастващите момчета“.
Или „ако си работещ баща и ти е трудно да се справиш с всичко вкъщи, бъди благодарен, че и жена ти помага с децата, а ти можеш просто да ставаш малко по-рано и просто да се организираш малко по-добре“.
Или „за мъжа достигането до оргазъм не е толкова важно в секса, колкото е емоционалната близост, която усеща с партньорката си“.
Момичета, просто сменете памперса на детето веднъж през уикенда и зарадвайте партньора си с репликата, че с това го отменяте и му помагате!
Момчета, огледайте се за някоя по-добре запозната с нещата жена наоколо, тя ще се радва да ви обясни… И не се тревожете, че не разбирате!
Снимка: Харисън Бъткър, играч на oтбора по Американски футбол Kansas City Chiefs / Luke Hales/Getty Images
Вижте още:
Мария Шопова и Ивана Попова: За нас, жените, не е безопасно навън
