Ако сте родител, със сигурност имате проблем с наспиването. Причините да оставате будни нощем или да ставате често от сън вероятно са подобни на описаните 9 в статията, валидни за мен. Прегледайте ги, може да се успокоите, че не само вие сте така, а може да намерите и нови идеи да будуване нощем, що пък не.
И така – будя се:
1) …за да проверя дали детето не се е отвило.
И да го завия, нали. Също – дали не са му измръзнали крачетата или ръчичките; а ако е добре екипирано в студения сезон, тогава проверявам нослето – то е топло, уф, добре, няма да изстине. Само че, ето, моите синове – те не понасят завивка, а и обикновено тениските им са се вдигнали до врата. Като ги завия, броя 1-2-3, и колкото и дълбоко да спят, реакцията е с някак си подразнени движения отново да отхвърлят одеалото или да легнат върху него. Еми добре, казвам си – нека спят, досега не се е случвало да настинат от отвиване. И другия път пак ги проверявам.
2) …да меря температура,
да давам вода, да галкам и успокоявам, да правя инхалация, да събличам при потене и обличам при зъзнене и изобщо да следя как миличкото ни детенце се справя с вируса (има и други вируси, да; а това, че децата карат Ковид леко, не значи, че не карат тежко гриповете, стомашно-чревните вируси и останалите сезонни гадове).
3)… за да проверявам дали малкото се е напишкало (на възраст 3-4 г.).
Когато се е кълняло, че не му се пишка преди лягане. Но аз го познавам и съм напрегнат, че може да спи в мокрото и да не се буди (случвало се). А и знам колко е неприятно да ме събуди, че се е напишкало и да се почва едно подсушаване, преобличане, смяна на чаршафи – знаете протокола… Въпреки всичко, никога не съм успявал да го хвана точно преди да се напишка и да го пратя в тоалетната, за да спася положението. Но кой казва, че тези нощни напрежения трябва да са логични и смислени?
4) Детето ме буди.
Защото е сънувало нещо страшно. Чуло е нещо страшно. Привидяло му е нещо страшно. Страшно му се пие вода. Плаче, че не може да заспи (въпреки че е заспало на секундата на лягане, минали са 5 часа, нещо се е разбудило и си мисли, че не е заспивало). Иска да спи при мен. Рита, блъска главички, ръга се – когато спи при мен. Бълнува. Скача от леглото (докато спи, честно!) с ръцете във въздуха, изкрещява „Пижаменооо партиии!“ и веднага ляга (без да се буди). Пак му се пие вода. Пада от кревата и реве. И т.н… Може до безкрай.
5)… за да гледам в тавана и да мисля за пари.
Татковците сме особено склонни да го правим. Уж ще спим, но си лежим напрегнато по гръб, гледаме в тъмнобялото на тавана и по него пресмятаме като на калкулатор. И се тормозим и безпокоим, но не тревожим другия родител – все пак ние сме татковците, трябва да можем да се справяме. И да не показваме, че се тревожим. Освен насаме нощем.
6) …с неприятното усещане, че съм забравил нещо.
Оффф, май не съм изключил печката, не съм включил радиатора, не съм навил алармата, не съм затворил прозореца в детската, забравил съм розовото лекарство за сваляне на температура на нощното шкафче до леглото на по-лакомото дете, не съм пратил важния имейл, дето трябваше задължително днес, не съм проснал прането, което ще изгние в пералнята, не съм преместил месото за утрешния обяд от фризера в хладилника. Допълнете и вие.
7) …за да проверя дали бебето диша.
Да, да, не е смешно. Малката ми дъщеря беше едно много спокойно и дълго спящо бебе. Въпреки че, знаете, малките бебчета обикновено спят по 3-4 часа (и то в добрия случай – и няколко пъти така), тя спеше по-продължително – рекордът й е 16 часа непрекъснат сън. Тогава майка й доста се притесни, та ходихме няколко пъти да я разглеждаме и да се уверим, че всичко е наред, за да се успокои. Аз пък, като малък, явно съм бил нещо подобно, защото моята майка ми е разказвала, че понякога са ме ръчкали с пръст да видят дали мърдам и дишам. И изобщо – успокояващо си е лекичко да побутваш спящото детенце и да се виждаш, че всичко е наред.
8) …за да наваксам с работата.
Щото – през деня нямаше кога! Много тъпа причина. Но нали, щом трябва – трябва – особено при будуване през предната нощ по причина номер 5.
9) …за да имам малко време само за себе си.
Най-приятната причина за будуване. Всички спят, тихо е, дори навън. И ето шанс за опит да се гледа нещо, но най-вече да се хапне на спокойствие нещо разпускащо като шоколад, чипс, бисквити, или пък още по-разпускащо като голяма мазна пица, седем запечени филии хляб с кашкавал, половин тенджера с шкембе, плюс един хляб. Ядеш тихо, гледаш тихо епизода на сериала и си щастлив, че може би притежаваш момента (понеже не е много сигурно какво ще стане ей сега), момента, в който НИКОЙ НЯМА ДА ТЕ ПРЕКЪСВА.
После на сутринта съжалявам, че не съм си легнал веднага, но само до вечерта, когато отново всички са заспали.
Още от Владимир Вълков:
А психическото и емоционално оцеляване на малките деца?
Бащи, ето как да откраднете време за себе си, докато сте с децата
5 етапа на порастването, които дразнят родителите
Драматичните пърформанси на дъщеря ми
7 неща, които ще ми липсват, когато децата пораснат
„Утре ще си без таблет!“ и други заплахи, които работят безотказно
Увереният тон пред децата: който го може, си го може
