Да качваме ли в платформите снимки на детето за 15 септември?
Идва 15 септември, може би един от най-фотографираните дни в живота на детето ни. Снимки на детето с раница, букети, пред училището, които почти веднага се озовават във Facebook, Instagram, TikTok: "На добър час, мило мое дете!"
Няма нищо лошо да искаме да споделим радостта си с хората, които обичаме. Обаче заедно със снимката неволно публикуваме много повече информация, отколкото си даваме сметка.
Снимките дават много информация
На обичайните снимки за първия учебен ден се виждат лицето на детето, върху тениската или униформата има емблема на училището, обикновено пишем и в кой клас започва да учи.
Можем и гордо да добавим: "Успех на Мария в 1 "Б" при госпожа Иванова!".
На заден план се вижда входът на училището.
От гледна точка на личните данни сме публикували име, възраст, лице, училище, клас и дори името на учителя.
Ако има и снимка, направена пред дома ни - и достатъчно информация за това къде живеем с детето.
Отделните детайли може да изглеждат безобидни, но събрани заедно започват да описват не само кое е детето, но и къде прекарва голяма част от деня си.
Затова организации за защита на децата препоръчват при училищни снимки да не се виждат името и логото на училището, адреси, геолокация и други лесно разпознаваеми детайли.
Модерните табелки: "Моят първи учебен ден", върху които попълваме име, възраст, училище, клас, учител, любими занимания и какво иска детето да стане, са чудесни за семейния албум, но не е необходимо да бъдат публични.
Същото важи за снимките с името на училището, програмата на детето или публикации от типа "Всеки ден сме тук от 8:00". Особено ненужна е геолокацията. Няма причина непознати хора да могат да свържат лице, име и конкретно място с ежедневния маршрут на едно дете.
"Профилът ми е отключен само за приятели"
Наистина, това е по-добре от публичен профил.
Но "приятели" в социалната мрежа невинаги са хора, които познаваме добре в реалния живот. Списъците се трупат с години - бивши колеги, далечни познати, хора от групи, родители, с които сме се засекли веднъж.
А снимката може да бъде свалена, препратена или заснета със screenshot.
UNICEF формулира проблема много точно: споделянето никога не може да бъде напълно безопасно и затова въпросът е какъв риск сме готови да поемем и каква реална полза има от конкретната публикация.
Полезният въпрос, който можем да си зададем преди да натиснем "Публикувай", е дали искаме тази снимка да я видят 600 души, или всъщност искаме да я видят баба, дядо и петима близки приятели?
В мрежите можем да си правим списъци с близки приятели и да я публикуваме видима само за тях. Семейният чат е най-удачния вариант.
AI промени правилата
Съветът: "Не показвайте училището, адреса и личните данни." вече е демоде и не е достатъчен.
Изкуственият интелект направи обработването на чужди изображения изключително лесно.
Съществуват инструменти, с които реални снимки могат да бъдат променяни, поставяни в друг контекст или превръщани във фалшиви изображения. Австралийският eSafety Commissioner например предупреждава за случаи на сексуализирани deepfake изображения, създадени с помощта на публично достъпни снимки.
Все пак не е нужно да изпадаме в паника и никога повече да не снимаме децата си. Но трябва да приемем реалността. А тя е, че когато дадем публичен достъп до снимка, вече имаме много по-малък контрол върху това как тя може да бъде използвана впоследствие.
Попитахте ли детето?
Децата имат право на личен живот, дори когато още нямат собствен Instagram.
При по-големите е лесно: "Имам тази снимка. ОК ли е да я кача?". И ако отговорът е "не", е редно да уважим правото им на дигитален личен живот.
При малките е по-сложно, защото те не могат напълно да разберат какво означава една снимка да бъде публична години наред.
Когато включваме детето в решението какво да споделяме за него, всъщност му показваме на практика какво означават съгласие и уважение към чуждата неприкосновеност. Това е доста добър първи урок по дигитална грамотност.
В противен случай след няколко години ще е трудно да обясняваме на тийнейджъра да не качва снимки на други хора без разрешение, ако през цялото му детство сме правили това с неговите.
И малко отклонение - същото важи и за публикуването на снимките на децата и в конкурси, сайтове на телевизии, които ги излъчват и всякакви места, които ви примамват да споделите данни, които после са споделяни и препродавани.
Значи никакви снимки на 15 септември?
Разбира се, че не. Това е голям ден за всички в семейството. Ново начало. Спомен за цял живот. Снимайте. Снимайте раницата, която изглежда почти колкото първокласника. Снимайте букета, разрошената коса, притеснения татко и просълзената баба.
Направете 48 почти еднакви кадъра, от които никога няма да изтриете нито един.
Просто преди да публикувате, огледайте снимката още веднъж.
Вижда ли се името на училището? Адрес? Номерът на дома? Табелка с името и класа? Други деца, чиито родители не сте питали дали искат да бъдат във вашия Facebook? Добавили ли сте местоположение? И най-вече - необходимо ли е тази информация да бъде публична?
Първият учебен ден е началото на история, която детето тепърва ще пише.
Нека да му оставим правото да реши само каква част от нея ще бъде онлайн един ден.
