Самонаблюдение, самоусъвършенстване, самоутеха
Преди няколко дни говорих с мой добър приятел, който ме върна към една стара истина - нищо не можеш да промениш, докато го отхвърляш.
Всичко, което пламенно НЕ искаш - идва при теб, умножено многократно.
Изходната позиция за всяко израстване и дълбока трансформация включва пълно приемане на настоящото ни ниво: имаме няколко килограма в повече, спазваме думата си само около 70,5% от времето, поемаме повече отговорности, отколкото можем, и се проваляме постоянно.
Добре, приемаме. Не оправдаваме се, не примиряваме се, а приемаме.
Също така не се мразим за това, не се само нападаме, измъчваме и самонаказваме. Приемаме.
Едновременно, че не сме идеални и никога няма да бъдем, но и че сме съвършени, точно каквито сме. Малко е объркващо, нали?
Съвършено несъвършени.
Замислете се какво обичате в другите?
Всичките ли наши любими хора споделят еднакво прекрасни черти на лицето, обличат се в безупречно еднакви дрехи, съвършено добре водят диалог, никога не се оливат, окапват, спъват, падат, грешат? Не!
В приятелите си, в близките си обичаме точно това, което ги прави различни.
Онази приятелка, която винаги носи жълто. Онази, която винаги и навсякъде плете. Онази приятелка, която би си направила косата розова, лилава и синя. Онази приятелка, която пие само черно кафе с точно една лъжичка захар.
Дори най-сигурният знак, когато се влюбваме в някой, е че запомняме именно онези детайли, които го отличават - колко е зле с навигацията, колко мрази да става рано и как винаги е точно с 5 минути закъснение.
Именно там е чарът - както на другите, така и нашият.
Покрай празника на влюбените си припомнихме какво е любовта, но по някаква причина последните години тя е приравнена на шоколад и подаръци.
За мен истинската любов се крие в приемането на другия с всичките му особености. Тя започва само с приемането на нас самите.
Ето и 3 начина как да работите в тази насока:
1. Наблюдавайте се
Влезте в ролята на наблюдател на своя живот - какви мисли, чувства и емоции преминават през вас.
Може да е за няколко минути на ден всяка сутрин или вечер, а може да го прилагате и в моменти, в които сте разстроени.
Излезте от чувството и го вижте, голямо ли е, малко ли е, къде във вас живее.
Превърнете се в изследователи на вътрешния си свят, тогава можете много по-лесно да сте обективни.
2. Учете
Учете се от всичко, което ви се случва.
Вместо да влизате в осъждане и вина- сега това не трябваше да го ям, трябваше да стана по-рано, трябваше да тренирам и да се затлачите в мисловната линия на "аз съм пълен провал", спрете за момент. "Стоп. Какво ми каза тази ситуация? Какво научих за себе си? Какво мога да направя по-добре следващия път?"
3. Утешавайте (се)
Не, не, не с шоколадовите бонбони от Свети Валентин. С думи, добри думи, насочени към вас самите.
Когато забележите, че вътрешният ви диалог е крайно негативен и дори злобен към вас самите, изключете го. Запитайте се от какво действително имате нужда, как бихте се държали с дете или с приятел в такава ситуация. Приемете ситуацията и бъдете добри към себе си.
Понякога човек се опитва да се промени, без реално да се променя.
Приемането обаче е благодатна почва за израстване на нещо ново. Използвайте я.
