Научих се да блокирам токсичната енергия. И всичко се промени
Токсичността.
Тя е навсякъде.
В хората, с които работите. В новините. Дори в така наречените "приятели", които ви изцеждат енергията.
Години наред я оставях да ме завладее. Позволявах на чуждите драми, негативизъм и токсична енергия да диктуват настроението ми. Бях като емоционална гъба, която попиваше най-лошото от всички хора наоколо.
Вече не.
Сега пазя енергията си така, сякаш животът ми зависи от нея - защото зависи. Ако позволите на токсичните хора и среда да контролират енергията ви, те ще контролират живота ви. А аз отказвам да позволя това да се случи.
Ето как защитавам енергията си от изцеждащи душицата ми хора и среда, без чувство за вина, без драма и без да се извинявам.
Стъпка 1: Отсичам "Не" все едно съм Шефа.
Една дума. Една граница. Едно решение, което променя живота.
Преди бях човек, който казваше "да". Казвах "да" на хора, които не харесвах, на събития, на които не исках да присъствам, и на разговори, които ме караха да се чувствам изтощен. Тогава осъзнах нещо: всеки път, когато казвах "да" на токсичната енергия, казвах "не" на себе си.
Затова спрях.
Сега казвам "не" по-често, отколкото "да". И познайте какво? Светът не се разпадна. Хората, които имат значение, все още ме уважават. А тези, които не ме уважават? Те така или иначе никога не е трябвало да бъдат в живота ми.
Стъпка 2: Тръгвам си, без да поглеждам назад.
Някои хора разцъфтяват в хаоса. Те обичат драмите, слуховете и негативността. И ако не внимавaш, ще те завлекат в токсичния си водовъртеж.
Старият ми аз ги забавляваше. Слушах, кимах и се преструвах, че ми пука. Но новото ми аз? Този, който цени енергията си? Аз си тръгвам.
Ако разговорът ми се стори отровен, излизам. Ако обстановката е тежка - напускам. Ако присъствието на някого ме кара да се чувствам неудобно, го прекъсвам. Няма нужда от обяснение.
Енергията е валута. Не я пилея за хора, които не могат да си ме позволят.
Стъпка 3: Вече не участвам в безполезни спорове.
Хората обичат да спорят. Обичат да ви въвличат в спорове, които нямат друга цел, освен да ви изтощят.
Аз не играя тази игра.
Когато някой се опита да ме въвлече в спор, го оставям да спечели. Не защото съм слаб, а защото енергията ми е твърде ценна, за да я хабя за хора, които искат да чуят само себе си.
Победата в спора няма никакво значение, ако по време на него загубите спокойствието си.
Стъпка 4: Избирам кръга от близки хора така, сякаш животът ми зависи от това.
Вашата среда ще ви изгради или разруши. Точка.
Огледайте се. С кого прекарвате най-много време? Тези хора издигат ли ви или ви дърпат надолу? Подкрепят ли развитието ви или подхранват съмненията ви?
Престанах да общувам с хора, които ме караха да се чувствам изтощен. Започнах да се обграждам с хора, които ме вдъхновяват, предизвикват и насърчават. И разликата? Ден и нощ.
Енергията ви е отражение на хората, които допускате в живота си. Избирайте мъдро.
Стъпка 5: Вземам си дигитални отпуски. Като професионалист.
Социалните медии са минно поле от негативност. Новинарските емисии са пълни с лоши новини, караници и токсични мнения.
Затова се изключвам.
Вземам си почивки от социалните медии. Заглушавам звука на негативните хора. Контролирам онова, което консумирам. И най-важното, напомням си, че не е необходимо да участвам във всяка битка онлайн.
Енергията тече натам, накъдето се насочва вниманието. Избирам да съсредоточавам своето върху неща, които ме правят по-добър, а не по-тъжен.
Стъпка 6: Давам приоритет на грижата за себе си пред това да угаждам на хората.
Да се грижиш за себе си не е егоистично. Въпрос на оцеляване е.
Години наред поставях другите пред себе си. Мислех, че да си добър човек означава да си на разположение 24 часа в денонощието, да казваш "да", дори когато си изморен, и да решаваш чуждите проблеми за сметка на собственото си благополучие.
Тогава научих по трудния начин: не можеш да наливаш от празна чаша.
Сега давам приоритет на съня, упражненията, медитацията и времето, прекарано насаме. Зареждам се с енергия, за да мога да покажа най-доброто от себе си. И вече не изпитвам вина за това.
Да се грижите за себе си е най-добрият начин да защитите енергията си. Край.
Стъпка 7: Доверявам се на интуицията си без колебания.
Интуицията ви никога не лъже.
Случвало ли ви се е да влезете в стая и да усетите промяна в енергията? Срещали ли сте някого и сте усещали, че нещо не е наред? Това е вашата интуиция. Вслушайте се в нея.
Преди я пренебрегвах. Оставах в ситуации, които не ми се струваха правилни. Толерирах хора, които ме изтощаваха. Вече не е така. Сега, ако нещо ми се стори токсично, се доверявам на интуицията си и се отстранявам незабавно.
Интуицията ви е първата защитна линия срещу токсичността. Доверете й се.
Стъпка 8: Поддържам енергията си висока - независимо от всичко.
Негативността е заразна. Но и позитивността също.
Вместо да поглъщам отровна енергия, аз излъчвам своя собствена. Чета книги, които ме вдъхновяват. Слушам музика, която ме извисява. Мисля си за нещата, за които съм благодарен. Поддържам вибрациите си толкова високи, че негативността рикушира директно от мен.
Не е нужно да позволявате на токсичните хора да ви изтощават. Можете да изберете да запазите силата си.
Да съхранявате енергията си не се състои само в това да избягвате негативността - тя е свързана със създаването на среда, в която позитивното процъфтява.
Резултатът.
Не дължиш от енергията си на никого.
Не я дължиш на приятеля, който винаги се оплаква, но никога не те изслушва.
Нито на колегата, който се чувства най-добре, когато има драма.
Нито на роднината, който те кара да чувстваш вина, ако не тръпиш токсичността му.
Твоя работа е да пазиш енергията си. И в момента, в който започнеш да се отнасяш към нея като към ценен актив, всичко се променя.
Така че поставяй граници. Отдалечи се. Кажи "не". Вярвай на интуицията си. Изберай мъдро приятелския си кръг. Изключи се от нета, когато е необходимо. И най-важното - никога не се извинявай, че защитаваш спокойствието си.
Твоята енергия е свещена. Пази я с живота си.
Защото щом го направиш, правилните хора, места и възможности се подреждат естествено.
И тогава животът наистина започва.
*Юсуф Рафи Ахмед е писател, мечтател и любител на кофеина, който ежедневно доказва, че думите могат да променят света - или поне да ви разсмеят по пътя. Тексът e преведен от Medium.com.
