...дори да е на 13 години?!
Жертвата е винаги виновна. Все повече се убеждавам в това.
Дори когато жертвата е дете на тринайсет, манипулирано и насилвано от своя 31-годишен учител!
Тъжно ми е да виждам да мислят по такъв начин толкова много наши сънародници, страшно ми е да виждам как юрист го мисли и може да си позволи да го повтаря пред национални медии.
Тъжно и страшно ми е, но не мога да кажа, че съм изненадана.
До преди седем-години години си поддържах спорадичен контакт с един познат от юридическите среди, с когото от време на време пийвахме по коктейл и си говорехме предимно на правни и политически теми.
За контекст: млад човек с претенции да е представител на старата столична аристокрация.
Възприемащ себе си за демократ. И обичащ да бъде на страната на силните на деня.
Колегата беше (а може би и продължава да бъде) типът човек, който ми кавалерства с връхната дреха, а същевременно подвиква унизителни шеги на сервитьорката. Tочно в една такава ситуация много се беше учудил да чуе от мен: "хей, ти нали знаеш, че не си джентълмен". Поинтересува се защо и дори нададе ухо на обяснението ми. Съдейки по тогавашната му реакция, мисля, че никой никога не му беше казвал подобна теза до онзи момент.
Вероятно беше предначертано, че някой ден аз и той ще спрем да си общуваме. Аз твърде дълго имах навик да търся вниманието на "готините деца", но една вечер окончателно престанах.
И ето защо...
В съответната вечер той ми разказа как защитава трима пълнолетни мъже, обвинени в изнасилване на 15-годишно момиче.
Ако помня правилно, клиентите му бяха около трийсетгодишни, дори на не 18-19.
По негови думи пострадалата искала сексуални контакт, но после просто решила да съсипе живота на горките момчета за своя изгода.
(И до днес не знам каква изгода може да намери едно непълнолетно момиче в тежък съдебен процес, който вади на показ нежеланите му и унизителни интимни преживявания...)
В онзи момент аз се ужасих от колегата си - изпитах смесица между отвращение и страх.
Опитах да му кажа някои неща, които надали хванаха място, и знаех, че не искам да го виждам повече.
Нищо че всеки има право на мнение, нали.
Изказванията на адвоката, който защитава насилника учител, ми припомниха в подробности за тази случка.
Мисля, че такива изказвания всъщност изобщо не са рядкост.
По мои наблюдения, правните среди се отличават със смразяващ цинизъм, арогантност и безчовечност.
Не изцяло, разбира се, но доста масово.
Бих предположила, че поне половината пеналисти у нас всъщност споделят неговото мнение, макар и да се надявам да не съм права.
Тенденциозно избягвам да се намирам в такива среди.
Функцията на адвоката в наказателното производство е да се погрижи да няма незаконна репресия срещу задържани и обвиняеми и процесът да бъде законосъобразен.
Например: да няма мъчения и саморазправа; да не бъдат осъждани хора с изфабрикувани доказателства, да не бъдат задържани незаконно, делата да не се гледат от некомпетентен съд, да не се постановяват неоснователни мерки за неотклонение.
Изброените хипотези обикновено се случват с политически неудобни хора.
Най-общо казано: адвокатът на обвиняемия следва да съблюдава да бъдат спазени правата му и да му се осигури справедлив процес.
Много адвокати обаче възприемат тази си функция като предизвикателство в ролева игра, в която тяхната роля е да измъкнат виновен човек от правосъдие, после да го полеят "на скъпото" и да се похвалят пред себеподобните си.
Нека се върна на основната тема: такова нещо като съгласие на 13-годишна възраст не съществува.
Не съществува по закон.
Но и да се абстрахира човек от всякакви закони и да седне да помисли с главата си, то пак не съществува.
На тринайсет си дете и си лесен за манипулиране, за сплашване, за подвеждане, за експлоатация...
Легалната възраст за изразяване на съгласие е 14 у нас, а лично аз мисля, че следва да е поне 16, както е в много други държави.
На тези години ти не знаеш накъде си с главата.
Не знаеш дали искаш да спиш с плюшена играчка, или да изпиеш едно шише водка в жалък опит да впечатлиш другите деца.
Неслучайно за татуировки и пиърсинги се иска съгласие на вашите до навършване на пълнолетие, а купуването на алкохол и цигари е забранено, не че някой се е убил да спазва едното или другото.
На тези години ти не можеш да взимаш трезви и здравословни за теб решения, затова обществото има роля да те пази, включително от самия тебе.
Чисто човешки и като жена мога да кажа и още нещо.
На теория и чисто законово на петнайсет човек може да изрази съгласие за сексуален контакт с неколцина възрастни мъже.
На практика не се случва това.
Да си мълчиш, за да не стане по-лошо, не е съгласие.
Да си се озовал в опасна за теб среда и да си под влияние на някакви субстанции, вероятно осигурени ти от въпросните пълнолетни, също не е съгласие.
Дори това да си мислиш, че ти искаш това, понеже телевизорът и интернет са ти казали, че така е готино и така се прави, вашите не са ти казали нищо, понеже е срамота, и училището също не ти е казало нищо, защото у нас за "онова нещо" не се говори, също НЕ е съгласие.
Разбирате ли, да приемеш да ти се случи нещо, защото си малък и безпомощен, в никоя вселена НЕ е съгласие.
С риск да прозвуча спекулативно, а даже и консервативно: трезвомислещият човек, който има здравословно отношение към света и към себе си, като цяло няма желание да прави секс с трима души накуп.
Обратното индикира вътрешни конфликти, травми със себе си и вероятно доста промит от съдържание ум, та си мисля, че поне в повечето случаи едно такова действие съдържа поне известен елемент на възползване.
Аз лично бих подала ръка на такъв човек, а не друго нещо, пък ако ще и да мисля като закон от 1968 г., че и по-пуритански от него.
Леко ми е омръзнало в почти всяка ситуация губещата страна да е виновна.
И като казвам "леко", нямам предвид "леко".
