„Жена съм и не се бръсна, проблем?“: Възход и падение на епилацията

| от Вучето |


Знам какво ще възкликнете, само като прочетете заглавието: Никой, ама никой не харесва жени, на които подмишниците са като прическата на Валдарама, а бикини зоната прилича на разперил криле гарван! И не само че много хора ще се съгласят с това, но и самият Овидий би вдигнал утвърдително палец нагоре, ако още беше жив. Още през II век пр.н.е. поетът призовава благородните римлянки да махат окосмението по телата си, „за да не би някоя напориста коза да се намърда под мишниците ви, за да пасе, а краката ви да не боцкат като четина“.

Дали са го послушали? И те, а и все повече и повече жени през следващите векове.

През Ренесанса обезкосменият венерин хълм (и не само!) е знак за класа и заслужено е увековечен от магьосници на четката като Тициан и Ботичели. На много платна спящите Венери, които, кой знае защо, винаги са дибидюс голи, независимо от метеорологичните условия, свенливо прикриват с длан гениталиите си. Но не достатъчно, за да не се види колко аристократично епилирани са навсякъде.

Някъде към 1450-а изведнъж пубисният косъм, макар и изкуствен, се връща на мода с появата на меркина. В случай, че за първи път чувате думата, това е вагинална перука. За да се предпазят от срамни въшки, на жените се налагало да си махат пубисните косми. Но понеже кантарът за красота тогава бил калибриран по съвсем различен начин в сравнение с днешния, да си гола като плужек „там долу“ не се считало за особено естетично, ползвали триъгълни перуки, с които да замаскират липсата на окосмение.

От 15-и век правим един голям времеви скок, за да се озовем в 1915-а. Годината е забележителна с това, че Gillette пуска на пазара първата самобръсначка за жени, което се налага от факта, че в началото на новото хилядолетие дамите хвърлят много дрехи и задръжки и на мода идват роклите, разголващи ръцете и подбедриците. Само в рамките на две години фирмата продава над един милион от новия си продукт. На това аз му викам търговска предприемчивост!

Вижте още: Хигиенично ли е пълното обезкосмяване?

Ще минат шест десетилетия, преди жените да решат, че не са създадени само, за да раждат деца, да отглеждат орхидеи и да приготвят бьоф бургиньон по рецепта на Джулия Чайлд. През 70-те окосмяването се превърща в емблема на феминизма. Обаче тези момичета, които повече ги влече да се омъжат, отколкото да се борят за равноправие, държат да заявяват женствеността и сексапила си, като не оставят и косъмче на местата, видими за мъжкото око.

През 1987 г., с цел да удовлетворят все по-нарастващите нужди на жените, които искат да носят модерните, свръхизрязани бански, без да приличат на Чубака, седем сестри от Бразилия отварят салон в Ню Йорк, в който се предлага услугата „Brasilian“. Скоро стените на студиото им се изпълват с рамкирани снимки с автографи от звезди като Наоми Кембъл и Гуинет Полтроу, които изказват благодарности за добре свършената комбайнерска работа върху бикини зоната им. И понеже точно така рекламата работи най-добре, изведнъж всички жени отново искат да бъдат Венера на Ботичели – както майка я е родила. Пардон, морските вълни.

Какъв феминизъм, какви пет лева. Дайте ни Gillette, а алпаките, заседнали в епохата на „Секс Пистълс“, да ходят да си развяват лозунгите за равни права на друго място и да не разсейват мъжете, които искат жени с гладки тела.

След като през 2000 г. и всеобщата любимка Кари Брадшоу се пречупи и си направи бразилска кола маска (защото ходенето по срещи в Ню Йорк е тежко състезание и конкуренцията не спи!), народният съд се произнесе: „Само гладкатата кожа е секси. Смърт за телесното окосмение!“

И започна едно бръснене, щавене, лазерно епилиране – ожесточено, денонощно, изтощително!

Потискащата, както щяха да я нарекат две десетилетия по-късно, женска култура, инспирирана от движението #MeToo, все още не беше набрала скорост, така че Венерите от всяка раса, социално потекло и занятие си налягаха парцалите и продължаваха да издевателстват над телата си. А и, честно казано, Marie Claire, Cosmo, Vogue, както често и собствените им гаджета, не им даваха друга алтернатива. Самата Ким Кардашиян, която работи богиня 24/7, заяви през 2010, че епилира всеки сантиметър от обилното си тяло. Само че, виждате ли, на нея ѝ се налагало, понеже била от арменски произход. Каквото и да намеква с това!

Според статистика от 2013 г. на частната компанията за проучване на глобалния пазар Mintel 95% жените на възраст 16-24 години си махат космите под мишницата, а 92% си бръснат краката.

Но времената, нравите и поп иконите се менят. А с тях и отношението към косъма и неговото място в живота на жената.

През 2015 г. 22-годишната тогава секси бунтарка Майли Сайръс, която две години по-рано беше показала на света как се прави любов с топка за събаряне на сгради, публикува в Instagram свои снимки с небръснати поне от месец мишници. Дали настана шок и ужас? Напротив. Жените я обожаваха и като обезумели се тагваха под #armpithairdontcare (не ми пука за космите под мишниците).

Наистина ли вече не им пукаше? Мен ако ме питате, пукаше им.

Само дето вече бяха толкова уморени да правят неща, които се очакват от тях, само защото са жени, че се хванаха за крехката Майли като удавник за сламка. В типичния си стил тя даде да се разбере, че ако на мъжете не им харесва как изглеждат телата им, може да го д**ат. Така де, винаги ще се намери някоя каменна топка, закачена на верига за кран, която да свърши същата работа като всеки тъпкач!

Година след като Майли развя косми (които при това боядиса в розово for fun), Mintel отчете значителен спад в процента на бръснещите се жени. Биологично и орнитоложки погледнато, една птичка пролет може и да не прави, но в обществено-исторически план една необръсната Жана д’Aрк може да направи много повече от една пролет.

Просто въпрос на макретинг!

Тренда моментално поеха и други знаменитости, като си изхвърлиха самобръсначките и показаха, че грам не ги е срам да комбинират рокля Versace с космати крака. Мадона първа се изтрърча̀ да покаже рижи рунтавелки (съмнителен цвят при положение, че по-старите от нас помним естествения ѝ такъв), както и Джиджи Хадид, Мишел Родригес, Пенелопе Крус… А домашното фото на Бела Торн, на което беше запечатила косматия си крак в жълт хавлиен чорап, едновременно потресе и зарадва много нейни последователи.

Вижте още: Дисоциативно нацупване: новата попкултурна естестика е вдъхновена от лоботомия, порно и недоволство

Един мой приятел, който работи за парижка модна агенция, от време на време ми праща снимки на моделите, които най-много се търсят в момента. Дали ще ви изненадам като кажа, че пазарът на човешки тела и лица към днешна дата толкова се е променил в сравнение с някакви си десетина години назад, че може да се сравни с рядка супа с макаронени буквички – от А до Z. Пълно многообразие на цветове и размери. И окосмение – по много, навсякъде и крайно дръзко. По всичко личи, че ако сега някоя от голите като охлюви ренесансови грации се явеше на кастинг за реклама на нещо си, от продукцията най-вероятно щяха да я върнат с окуражаващата препоръка: „Sweety, go home and grow some hair“.

Аз, като жена, която още преди 15 години премахна голяма част от телесното си окосмение, благодарение чудото на лазера, ще призная, че не ми дреме особено за модата, репликираща хипарската такава от 70-те. Не че и аз не искам гордо да развея косъм под някой антиепилационен хаштаг, за да съм актуална. Но не мога, понеже съм отвикнала, а и някак не си заслужава да го оставя да избуява, само за да декларирам, че съм красива такава, каквато съм създадена.

От друга страна обаче малко съжалявам, че тази космата революция не се случи по-рано, защото и пръста си най-вероятно нямаше да мръдна, за да изглеждам така, както се очаква от мен, само предвид половия ми статус. Понеже някак не е особено честно някой да си е пуснал брада като ZZ Top, космите да извират от деколтето на разкопчаната му риза и да го смятат за куул, а друг да го гледат накриво, задето е проявил такава отвратителна немарливост, като не е изскубнал два щръкнали косъма между веждите.

И после, когато започна цялата тая истерия по обезкосмяването, никой не ни каза, нито даже собствените ни майки, че това всъщност изобщо не е здравословна практика!

Точно обратното – втълпяваха ни, че пубисните косми и тези под мишниците са не само гнусни и отблъскващи, но и крайно нехигиенични. А истината е такава, че отстраняването им (особено с лазерна епилация) може да доведе до неприятни странични ефекти и дори трайно да увреди и загрози кожата.

Завиждам на днешните млади жени, задето са толкова свободни да правят с дрехите, телата и естествения си пол, каквото си искат, без да ги е страх от последствията и без да трябва да се извиняват. Ще взема все пак и аз да пусна един масур, какво пък толкова.

За всеки случай обаче няма да си изхвърлям самобръсначката и епилатора. Знаете как е – времената, нравите и поп иконите се менят…

Вижте още: 

Прегърни естествената красота и космите й