Само затворниците и моряците имат татуировки!

| от Лора Младенова; "Тренд" |

И още едно, но чак ме е срам да го кажа, защото излиза от линиите на цивилизования разговор. Масово са ни възпитавали с тази тоталитарна сентенция, поне до скоро. Може би тя е и причината в обществото все още да съществуват предразсъдъци относно татуировките, и по-точно спрямо хората, които се татуират.

Питали са ме да не би тялото на човек да е платно, че да рисуваш по него и да го персонализираш по свой образ и подобие. Всъщност не виждам какво друго, ако не това, представлява човешкото тяло. Външният вид има и винаги е имал значение – всичко, което правим по себе си, е послание на вижданията ни за красота и стойност, за изразяване на себе си. Външният вид може да е конформизъм или протест, може да е и израз на пълен непукизъм, може да показва комплексите и травмите ни, желанието да се впишем, самоцелния стремеж да сме интересни, може да покаже и политическите и обществените ни виждания, представите ни за мъжкото и женското начало. Да не обръщаш внимание на външния си вид, също е послание, че за теб има други по-важни неща.

Малко над един милион българи имат татуировки – явно затворниците и моряците преобладават у нас.

Съгласно данните от проучване на „Тренд“, проведено през януари тази година, 22% от хората биха променили мнението си за непознат човек, когато видят, че има татуировки. Общо 21% от българите са съгласни с твърдението, че хората с татуировки са по-склонни към криминални прояви. Отношението към татуировките е в силна зависимост от възрастта – очаквано склонността към стереотипизация нараства с годините.

Почти половината от хората между 18 и 29 години посочват, че са си направили татуировка.

Мъжете преобладават спрямо жените, а общият дял на хората у нас, които са се татуирали, е 19%.

Сред основните причини, с които тези хора аргументират решението си, са красота и стил, израз на любов към определен човек, израз на собствена идентичност. Последната причина е мотивирала и всичките мои пет татуировки, както и десетте, които планирам занапред.

Вижте още: Мъж с грим – иу или уау?

Данните показват, че едва 3% от хората, които имат татуировки, са се притеснявали, че това би попречило да ги наемат на работа. За сметка на това, 23% посочват, че ако са работодатели, видими татуировки биха повлияли на решението им да наемат татуиран човек на работа. Тук отново възрастта се оказва от ключово значение.

22% от българите посочват, че биха променили мнението си спрямо непознат човек, когато видят, че има татуировки, докато 71% не споделят това мнение.

В проучването бяха тествани две твърдения свързани с хората, които имат татуировки. Според 21% от българите хората с татуировки са по-склонни към криминални прояви, а 65% не споделят това мнение. Най-възрастните в най-голям дял са съгласни с това твърдение. Почти сходен дял – 23% са съгласни с твърдението, че „хората с татуировки са по-склонни към злоупотреба с алкохол и наркотици“. Малко над половината от българите посочват, че биха имали интимна връзка с човек, който има татуировки, а малко под една трета посочват, че не биха.

Според социолога Евелина Славкова, в проучването на „Тренд“ няколко неща правят впечатление. Възрастта е ключов фактор по отношение на възприятието спрямо татуировките. Възрастните хора в големи дялове не одобряват тази форма на изразяване, а и в някаква степен са склонни да стигматизират хората, които имат татуировки. Младите, от друга страна, са по-положително настроени към татуировките и татуираните хора. Чрез татуировките младите хора показват индивидуалност, да заявят себе си, да покажат принадлежността си към нещо, символ на желанието за бунт. Именно затова най-често татуировките се правят в младежките години.

Вижте още: Най-честите стереотипи за майките

От друга страна, впечатление прави и още един елемент, продължава Славкова, високите дялове на хората, които са склонни да приемат хората с татуировки като склонни към криминални прояви и ползващи наркотици и алкохол. Това също не крие особена изненада. В общественото съзнание така наречените мутри и затворниците, например, имат татуировки като начин да изразят себе си. Такъв тип образи, с рисково поведение, са основен източник на модели, които създават негативни възприятия и стереотипи в хората по отношение на тази тема.

Следва обаче да обърнем внимание и на тенденцията сред хората между 18 и 29 години – близо половината от тях вече имат татуировки. Това показва отмиране на отживелия предразсъдък сред настоящото младо поколение. Но не и сред по-възрастното – това налага абсурдната нужда на някои 20- и 30-годишни хора все още да крият татуировките си от своите родители, например с дълги ръкави през лятото, което всъщност говори доста зле за отношенията и доверието в рамките на това семейство. Чудя се дали същите хора, които крият татуировките си от мама и татко, биха споделили с тях, ако имат нужда да лекуват зависимост, или пък са се озовали във връзка с домашно насилие.

Всъщност да не харесваш татуировки е напълно в реда на нещата, стига просто да си даваш сметка, че това не е твоят избор, но да не прехвърляш това отношение към другите хора и да правиш прибързани заключения за личностните им качества, професионалните им умения, поведението им във връзка, в социална среда.

Вероятно на почти всеки татуиран човек се е налагало да отговаря на въпроса ама как така ще отиде на интервю за работа, където ще направи лошо впечатление с татуировките си. Лично аз не бих искала да започна работа на подобно място – очевидно манталитетът не пасва на моя. Същото се отнася и за потенциалните партньори, за които това би било проблем. Единственият адекватен отговор на „Не харесвам мъже/жени с татуировки“ е „Е, и?“.

За разлика от татуировките, предразсъдъците са нещо грозно.

Вижте още: 

Жените не ни бива по математика?