Който не ги проявява, да хвърли първи камъка към тези, които ги проявяват. Непълен списък с неуважителни жестове. Или онези неща, които правим почти ежедневно и неусетно, но са проява на липса на достатъчно уважение към нас самите:
Изобщо изяждаме или дояждаме нещо, защото е „грехота“ да иде в кофата.
Даваме най-хубавите мандарини или ябълки на децата, защото ние можем и по-развалени или недозрели да консумираме. Пък после приказваме на хлапетата, че трябва да обичат себе си.
В градския някой ни е закачил при качване, слизане или преборване за по-добро място. Или пък ние сме се застъпили при въпросните обстоятелства. И понеже крачолът или върхът на обувката ни е мръсен – ние с гола ръчичка забърсваме зацапанкото, за да ни е чистичко облеклото. Нищо че местим мръсотията върху ръцете ни.
Като изпуснем телефона, се хвърляме след него, с риск да си пукнем някоя кост, само и само да не се счупи ценното ни устройство.
Пазим покривки за маса, кърпи, съдове и прибори – специално за гостите. Но ние го караме с по-захабени и некрасиви.
Ако нямаме гости, си носим чорапите с дупки, чорапогащниците с бримки и старите гащи.
Не обличаме новите си, хубави дрехи, когато излизаме някъде, където едва ли ще ни видят хора.
Не си обръщаме достатъчно внимание на косата, лицето, кожата – в дните, в които „няма кой да ни види“.
В огледалото си търсим недостатъците.
Когато някой приятел, колега, съсед пожелае да ни почерпи или да ни направи малък подарък, ние полагаме усилия да откажем и да обясним колко няма нужда, вместо да кажем „благодаря“ и да се зарадваме, с което да го зарадваме, че е успял да ни зарадва.
Не си купуваме коледен подарък.
По принцип не си правим подаръци или пък след това се чувстваме виновни, че сме могли и без „това“.
Носим си работа вкъщи, когато всъщност имаме нужда от почивка или време за себе си.
Съгласяваме се да поемем задача на колега, дори когато собствените са ни предостатъчно, само за да „трупаме точки“, които не е ясно дали ще ни помогнат за нещо в работата, защото така или иначе ни се струва, че е по-безопасно да си мълчим пред шефовете, за да „трупаме точки“…
Въпреки че си разваляме хранителния режим, си взимаме бонбон или парче торта, когато колега черпи в офиса, за да „не го обидим“.
И изобщо – генерално не смеем да кажем „Не“, когато си мислим „Не“.
Вижте още:
