Кое е общото между Кенеди и Лена Бориславова? По дрехите ги посрещат…

| от Мариела Петрова |

Помислете за първия учебен ден. Като малки сте разглеждали с любопитство дрешките, които мама ви е избрала и изгладила специално за случая в опит да изглеждате най-добре и да направите приятно впечатление на учителите. Всеки родител знае, че външният вид има значение дори и при децата. В гимназията вероятно и сами сте разбрали колко е важно да се грижите за него ежедневно, вече за най-голям ужас на майка ви. Списания, телевизионни програми, сайтове, социални мрежи, които илюстрират обсебеността на обществото по външния вид, са неоспорим фактор във формирането на поведението ни и представата ни за привлекателността както на другите, така и за нашата собствена. Докато сме ученици, най-сериозната проява на тези ни разбирания обикновено се съдържа в решението какво червило да сложим за срещата с Иво в петък. Като възрастни животът ни предлага по-заплетени ситуации.

Представете си, че работите в известна модна агенция.

Един ден две млади жени ви представят своите портфолиа с надеждата да подпишат договор с вас. Според вашето експертно мнение намирате едно от момичетата за много привлекателно и продаваемо, а другото – не чак толкова. И двете са на една и съща възраст, раса, етническа принадлежност и размери, но вие се съгласявате да представлявате само по-красивото момиче, защото е от съществено значение за модния бизнес да наема атрактивни модели. Не толкова хубавото момиче просто не е достатъчно квалифицирано за позицията според изискванията на вашата агенция. Тук решението ви да използвате привлекателността като критерий за наемане може да се определи като разумно и е изцяло по ваша преценка.

Вижте още: Имат ли плюсове плюс сайз моделите?

Сега си представете вместо това, че сте отговорни за наемането на работници в завод за производство на авточасти. Две квалифицирани млади жени кандидатстват за свободна позиция и идват на интервю. Въпреки факта, че изглеждат еднакво способни да изпълнят работата, вие бихте предпочели да наемете кандидата, който намирате за по-привлекателен, защото инстинктите ви и наложените стереотипи за атрактивност ви карат да свързвате красотата с други благоприятни характеристики – „самата красота убеждава очите на хората без оратор“, твърди Уилям Шекспир. Макар че в ситуацията нямате правомощия да решите кого да назначите на основание на въшния вид на кандидатите, а и няма да е целесъобразно, прочувания показват, че най-вероятно външният вид ще изиграе роля, съзнателно или не.

Красотата безспорно играе важна роля в нашето общество и въпреки че се счита за субективно понятие, реално съществува общ стандарт за това, което повечето хора обикновено намират за привлекателно.

Не само жените са обект на този стандарт.

Президентският дебат между Джон Ф. Кенеди и Ричард Никсън през 1960 година е първото подобно събитие, излъчвано в ефира на национална телевизия. Много граждани на САЩ към онзи момент не разполагат все още с телевизор у дома и слушат дебата по радиото. Оказало се, според радиослушателите Никсън триумфира, докато телевизионните зрители, които можели да наблюдават визуално кандидатите, счели, че далеч по-атрактивният Кенеди е победител.

Въпреки че е изкушаващо да вярваме, че хората основават своите преценки за другите въз основа на вътрешни качества като интелект, талант, морал и поведение, подобен възглед за човешкото поведение си остава утопичен. Несъмнено взимаме решения въз основа на инстинкти, предпочитания, а понякога и под въздействието на външни стереотипи и предразсъдъци. Работодателите също понякога оценяват хората въз основа на погрешни характеристики.

Неологизмът „lookism“, въведен за първи път в САЩ през 70-те години на миналия век, се отнася до създаването на стереотипи и дискриминация въз основа на физическия външен вид. „Lookism“ се използва като термин за предположението, че външният вид е индикатор за стойността на дадено лице, и дискриминационно отношение към хора, които се считат за физически непривлекателни, включително в професионален контекст.

Според изследвания на пазара на труда във Франция, един от всеки трима безработни намира за приемливо да откаже да работи за човек с тегло над средното, а един от всеки двама работодатели прави преценката си за стоящия срещу него кандидат за работа, дори преди интервюто да е приключило. „Добре изглеждащите“ хора получават с 12% по-висока заплата от другите, и това предвид, че френските трудови закони са от малкото, които изрично прогласяват дискриминацията, основана на външен вид, за противозаконна. Вземането под внимание на външния вид по време на назначаване и в хода на кариерата е забранено и служителите са свободни да избират своето облекло и други елементи от вида си като татуировки, прически, пиърсинг и брада.

Големите частни компании (най-вече) смятат, че обръщането на по-голямо внимание на външния вид на служителите ще им даде повече конкурентоспособност, а организациите от публичния сектор вярват, че това ще ги направи по-добре приети от обществото. В резултат на това, всички те стават все по-изискващи и издават препдисания на служителите си как трябва да изглеждат, да се обличат и да говорят. Трябва, разбира се, да се отчитат и защитават легитимните интереси на работодателите, но е нужно тези интереси да бъдат балансирани със зачитане на личните свободи на работното място и правото на недискриминация, като се вземат предвид променящите се социални тенденции. Редно е да се очаква от съвременните работодатели да проверят дали техните практики и дрескодове са в съответствие с еволюцията на социалните и културните нрави. Някои правила, смятани за легитимни в миналото, вече са напълно остарели и се приемат за сексистки и дискриминационни.

През последните няколко години се наблюдава значително увеличение на твърденията за дискриминация въз основа на външния вид, отнасящи се до грим, начин на обличане, телесно тегло, боди арт или прически.

Изглежда, че работата във виртуална среда не е довела до подобряване на ситуацията.

Според анкети сред служители, работещи от вкъщи по време на локдауните, около една трета от жените са получили поне по един сексистки коментар от страна на колега или мениджър, обикновено свързан с облеклото им по време на видео срещи, били са помолени да носят повече грим, да направят нещо с косата си или да се обличат по-привлекателно. Причините – това „помага за печелене на бизнес“ и ще бъде „приятно за клиента“.

Вижте още: Да се върнем ли в офиса? Ок, но нека първо мине лятото

Разбира се, работното място няма как да бъде отделено от другите области на обществения живот. Стремежът към естетизация на индивидите е залегнал в културата ни, откакто изобщо имаме някакви форми на интелектуално развитие. В наши дни модната и козметичната индустрия, както и естетичната хирургия, са относително достъпни и са се превърнали във фундаментална част от ежедневието ни и от начина, по който възприемаме себе си и околните. Тази тенденция е обяснима и в контекста на професионалното развитие, като се има предвид, че тези, които се считат за „привлекателни“ е по-вероятно да получат работа и добро заплащане. Да бъдеш смятан за непривлекателен или липсата на подходящо чувство за стил могат да станат причина да ни бъде отказано назначение или кариерно развитие и към момента няма много какво да се направи по въпроса.

Проблемът изглежда еднопластов и подлежащ на лесно формулиране, но монетата има и друга страна. Такава, която бива съвсем недоглеждана и обикновено е обект на насмешка, подценяване, а понякога към нея се подхожда агресивно.

Начинът, по който обществото се отнася към красивите жени.

Предполагам, повечето от вас помнят рекламните билбордове, които бяха поставени преди няколко години в центъра на София по поръчка на един небеизвестен пластичен хирург. „Прекалено красива съм, за да работя, благодаря ти, докторе!“ е слоганът, който доведе до бурни реакции в медии и социални мрежи, в следствие на които текстът беше цензуриран. Цялата ситуация със сигурност имаше неоспорим маркетингов ефект, но беше и лакмус за начина, по който тайно или явно се възприемат привлекателните жени от обществото. Морализаторското възмущение не можа прикрие факта, че от една страна смятаме, че определен външнен вид у дадена представителка на нежния пол е залог, че тя може да изкарва прехраната си без да осъществява трудова дейност, или поне не такава, която законът и добрите нрави приемат за допустима. От друга страна – приемаме, че всъщност тези жени не стават за нищо друго освен за „онази работа“.

Убедена съм , че сте попадали поне на един мийм за Лена Бориславова – началникът на кабинета на министър-председателя Кирил Петков – или коментар за непригодността ѝ за тази длъжност, за евентуалните ѝ извънбрачни интимни отношения с премиера, или просто за желанието на коментиращия да има подобни отношения с нея. И това още преди каквито и да било нейни постъпки да ни дадат повод за изводи относно професионалните ѝ качества. Бившият министър на външните работи, Надежда Нейнски, си остана по-известна с прякора „Хубавото Наде“, отколкото с дейността си в областта на външната политика, а определено има с какво по-сьществено да я запомним.

Предубежденията и опитите за принизяване на красивите жени и професионалните им качества не битуват само сред нас.

Атрактивните дами навсякъде срещат трудности при кандидатстване за мениджърски позиции или при упражняване на професии, които традиционно се свързват с авторитет, сериозност и представителност. Сексапилът е възприеман като заплаха, невъзможност за лидерство, основание за съмнение в професионализма и за липса на доверие.

Какво се оказва, като цяло популярното схващане е, че по-привлекателните жени се справят по-добре при получаване на работа и повишения. И все пак двойният стандарт ги маркира като потенциално „злата съблазнителка“, имаща намерението да манипулира мъжете. Красотата и представителният външен вид могат да ви осигурят работата, но тогава сте изложена на риск да бъдете подценена и дори обиждана точно за тези си качества. И е по-лошо, ако сте на лидерска позиция или осъществявате „сериозна“ професия.

Очевидно „степента“ на красотата е с неоспоримо значение за това как ни въприемат околните и може да има не малка роля в кариерното ни развитие. Кога си твърде хубава или пък недостатъчно? Едва ли има как да се отговори на този въпрос и е тъжно и несправедливо, че изобщо го задаваме. Предубежденията по отношение на въшния вид са форма на сексизъм, за която обичайно не се говори и срещу която се предприемат далеч по-малко действия, отколкото при други форми на дискриминация. Добре дошли на поредната задънена улица в града на женските възможности.

Вижте още: 

„На жена не отива…“: Що е то дама и има ли тя почва у мен

 
 


Повече информация Виж всички