Да обичаш себе си, означава да си влюбен цял живот.
Оскар Уайлд
Вероятно да обичаш себе си звучи модерно, особено в свят, който живее според правилата на най-доброто селфи. Да, наистина – суетата на социалните медии е благосклонна към хората с нарцистичен уклон, които могат да се себепромотират колкото си искат с помощта на стотици инструменти и приложения. Но за по-голямата част от хората очевидната демонстрация на любов към себе си изглежда и звучи странно.
Къде е здравословната граница на поведение? Колко точно да обичаме себе си? И изобщо – нужно ли е да обичаме себе си?
От най-ранна детска възраст обществото ни кара да мислим, че егоизмът е порок, а околните постоянно ни показват, че себецентрирането е досадно, че не сме най-важните. В същото време всичко около нас крещи, че само егоистите, себичните и нахалните успяват в крайна сметка да наложат егото си и да успеят. Обществото натрапва, че винаги ще има някой по-красив, някой по-добър, някой по-умен, по-богат и по-успешен и като резултат от това издигаме на пиедестал самовлюбени хора, които имат много и изглеждат добре, независимо дали това е подплатено с някакви умения и независимо каква цена седи зад повърхностния блясък.
Защо да мислим за себе си като за последна инстанция? Защо да се възприемаме като основни герои на живота си, когато реалността ясно показва, че сме просто поредните участници в обща постановка, диктувана от силните на деня?
Но дали в крайна сметка онзи, който набива в главите ни собствената ни незначителност, не е човечето вътре в нас – несигурно, самотно, с ниско самочувствие…?
Разрушителната сила на ниското самочувствие
По всичко изглежда, че любовта и самоуважението са качества, които не при всеки са вродени. Как тогава да различим къде е границата между собственото ни самочувствие и онова, която другите очакват от нас да представляваме?
Лайф коуч, писател и терапевт по позитивна психология, Сузана Нюсънен обучава как да преодоляваме своите съмнения, да мислим позитивно и да изградим живота, който ни харесва. В статия за Psychology Today тя оборва митовете за любовта към себе си и за самоуважението.
Мит 1: Любовта към себе си е нова модерна концепция, която набира популярност заради селфитата и социалните медии.
Истина: Любовта към себе си е залегнала даже в гръцката философия още от около 350 години пр.н.е.
Концепцията за любовта към себе си и самоуважението може да бъде проследена назад чак до Аристотел. В „Никомаховата етика“ той обяснява не само, че вярва, че трябва да обичаме себе си, но и че трябва да обичаме себе си повече от всичко друго. Аристотел изповядва, че вярата в себе си е предпоставка да обичаш другите – една теза, защитавана и от съвременните психолози.
Най-общо дискусията за любовта към себе си продължава през епохите и занимава всички философски школи. Като резултат заляга сериозно в модерната психология. В средата на 20 век Ерих Фром развива идеята, че любовта към себе си е свързана със здравото самочувствие и усещането за собствена стойност.
Мит: Любовта към себе си те прави себичен, нарцистичен и арогантен.
Истина: Любовта към себе си те прави позитивен, самоуверен и устойчив.
Всъщност нарцисизмът и арогантността са признаци на липса на самоувереност, на липсана самоприемане и любов към себе си. Любовта към себе си не означава да игнорираш чуждите нужди, да станеш супер обсебен от себе си и всичко, което правиш, или да се държиш все едно управляваш този свят.
Всъщност любовта към себе си означава да имаш по-позитивна връзка със себе си, в която да се грижиш за своите нужди, да се подкрепяш и да вярваш в себе си. Тази любов те прави устойчив пред предизвикателствата и те държи мотивиран да работиш за мечтите си, защото вярваш с тях и в своите собствени качества. Любовта към себе си премахва заучените фрази на негативно говорене за самите нас и ги замества със смел и сигурен вътрешен диалог.
Мит: Любовта към себе си не почива на научни доказателства.
Истина: Има много теории за обратното, особено в позитивната психология.
Любовта към себе си е неразривно свързана със самочувствието, което Едлър и Стюарт (Adler and Stewart, 2004) дефинират като „да оценяваш, да одобряваш, да цениш, да харесваш себе си“. Съществува концепция за самоусъвършенстването, която е свързана с това да имаш позитивно отношение към себе си. Ако гледаме популярните стрийминги за самопомощ, тогава трябва да обърнем внимание на работата на Брейн Браун (Brené Brown) върху уязвимостта и куража, която има връзка със самоуважението. Най-общо любовта към себе си се подкрепя от концепциите за автентичността, самоувереността, позитивното мислене и идеята за мисловен растеж.
Мит: Любовта към себе си означава основно грижа за себе си.
Истина: Грижата за себе си е само една форма на любовта към себе си.
Ясно е, че когато наистина се харесваш, ти се грижиш по-добре за себе си както физически, така и психически. Но актовете на грижа за себе си, като например да вземеш гореща вана, да ти направят масаж, да практикуваш йога или да се разхождаш из природата, не са единственият начин да се обичаш. Любовта към себе си отива доста по-далеч от това и е свързана с умението да приемаш себе си със всичките си качества, с цяло сърце. Това е повече от еднократно действие, ами е дълбоко заложена вяра, която управлява поведението. Грижата за себе си помага да изживяваш повече любов към себе си – и обратното.
Мит: Любовта към себе си означава да демонстрираш на света колко много се обичаш.
Истина: Любовта към себе си означава да вярваш в себе си и да се отнасяш към себе си с любов.
Няма нужда да публикуваш селфита за да докажеш, че харесваш себе си. Всъщност няма нужда да казваш на никого за това. Въпреки това твоите действия и мисли трябва да отразяват любовта, която чувстваш към себе си. Има три начина, по които можеш да практикуваш любов към себе си:
1. Внимавай как говориш на себе си
Лесно е да загубиш контрол над вътрешния си критик, който постоянно дебне да те нападне. Най-добрият начин да избегнеш критиките му, е да си наясно, че той винаги ще намира за какво да те критикува. Не се бори и не се ядосвай на вътрешния глас. Вместо това се запитай: „Наистина ли бих казал тези обидни думи на най-добрия си приятел?“ и „Как мога да бъда по-позитивен и подкрепящ в критиката към себе си?“. Колкото повече практикуваш – толкова по-лесно става.
2. Бъди мил с тялото си
Грижи се за тялото си, както се грижиш за някого, когото обичаш. Не се отнасяй с упражненията като с форма на наказание, а като с нещо, което ще ти даде позитивизъм. Намери упражнения, които ти харесват и очакваш, вместо такива, които те умарят. Обръщай се към на тялото си позитивно и се радвай за него. Може да не е перфектно и може да има неща, които искаш да подобриш, но то е магическият храм, който те държи жив на планетата земя.
3. Научи се да получаваш комплиментис достойнство
Ако някой ти прави комплимент, усмихни се и му благодари. Може и да звучи глупаво и може би нямаш нужда от такъв съвет – но има безкрайно много хора, които имат проблем с приемането на ласкателства, комплименти и мили думи. Научи се да приемаш доброто отношение, да харесваш комплиментите и да им вярваш. Понякога помага и да се научиш да правиш комплименти. Забавно е и е удовлетворяващо да получаваш възможно най-много позитивна енергия от общуването с хората.
