"Лично аз не вярвам в терапията, но ти си знаеш..."
Не е лесно да признаеш пред себе си, че имаш психически проблем - депресия, паник атаки, биполярно разстройство, синдром на дефицит на вниманието, гранично личностно разстройство, зависимост...
Не е лесно да живееш с него.
Особено когато ежедневието те засипва с негативизъм през всеки възможен канал.
Стрес, непрекъснати обаждания, фатални и безнадеждни новини за войни и жестокост, очаквания да бъдеш винаги онлайн, винаги на разположение, винаги готов за още и още.
Истински трудната част обаче е да споделиш с близките си, че нещо не е наред.
Дори когато приемат и посрещнат с разбиране факта, че се случва "нещо нередно" - а "нещо нередно" се случва на неподозирано много хора, при това неподозирано често - обикновено те смятат, че всичко ще продължи постарому.
И ще бъдат засегнати от всяка реакция, която излиза от рамките на представата им за теб.
Ще я приемат лично, ще мислят, че е насочена срещу тях. Ще е по-естествено за тях да живеят в отрицание.
Ето и целият азбучник на нещата, които вероятно ще чуеш по пътя на разкриването на състоянието си:
"Е, то всеки е бил тъжен или тревожен. Не си мисли, че на теб ти има нещо, или че те прави специален."
"Ооо, това звучи много интересно - знаеш ли, че сигурно и аз го имам?"
"Виж, зависят си от тебе тези неща... Просто се стегни и погледни на живота от друга перспектива!"
"Не знам, но аз нямам отговорност за това. Всичко, което мога, правя за тебе. Ако не го оценяваш, то си е за тебе!"
"Дай да си говорим по-добре за нещо по-весело, какво ще кажеш? Ето, да ти покажа едно миймче тука..."
"Не го мисли толкова!"
"Нищо ти няма, спокойно."
"Добре, как все на тебе? На мене как не ми се случват подобни неща?"
"Ами и на другите не им е лесно в живота, пък не се превземат толкова. Да не мислиш, че само на тебе ти е трудно?"
"Я, си сипи една ракия по-добре!"
"Нали знаеш, че който говори за самоубийство, никога не го прави?"
"Опитваш се да привличаш внимание и не е окей да го правиш точно по този начин..."
"Трябва просто да проявиш воля и характер и да си кажеш: "От днес спирам с наркотиците, алкохола, преяждането и глупавите мисли!"
"Едно време как нямаше такива неща - хората си живееха много хубаво и спокойно. Това сега са някакви съвременни измишльотини..."
"Спри да си толкова чувствителен. Чувствата не са хубаво нещо, не ти помагат. Приемай ги по-леко нещата в крайна сметка."
"Абе, тебе май не са те били достатъчно. Децата като много ги глезят като малки и им осигуряват всичко възможно - така става!"
"Всичко си имаш, какво ти липсва - здрав си, семейство имаш, работа имаш, стига вече!"
"Има други хора хора, които са болни наистина, мисли малко!"
"Не се притеснявай, на мен си ми изглеждаш съвсем нормален!"
"Те докторите все ще измислят нещо. То и аз да отида, и на мен ще ми измислят нещо."
"Всичко идва от Запада и от тия либерални ценности."
"Направо не искам да си представям нещо сериозно ако ти се случи, тогава как ще реагираш!"
"Ами, да, ти винаги си бил драматичен."
"Как така не можеш да спиш - просто си лягаш, отпускаш се и спиш? Явно не си уморен достатъчно просто, или и аз не знам. Пробва ли да поспортуваш?"
"Как така не ядеш - сипваш си и ядеш, стига лигавщини, колко хора си лягат гладни, как не те е срам?"
"Един здрав секс ще оправи всичко."
"Недей да го говориш това много-много, моля ти се, защото хората ще си помислят, че вярно ти има нещо."
"Как ще имаш психичен проблем, ти луд ли си, я стига!"
"Аз нямам излишно време така като тебе да си мисля глупости."
"Лично аз не вярвам в терапията, но ти си знаеш."
"Темата не ми е приятна, искам да не ме занимаваш с това."
"Това е много егоистично от твоя страна. Помисли ли за близките си?"
Така е, Пенке, това е много егоистично от твоя страна. Помили ли за близките си?
