На света има само един човек, който винаги ще ви разбира, винаги ще ви обича, винаги ще ви помага в трудните моменти и винаги ще бъде до вас. С този човек ще заспивате и ще се будите, той ще ви придружава в магазина, в работата, ще занича зад рамото ви в огледалото и накрая ще седне до вас в последните ви мигове на тази земя, за да си поговорите.
Този човек сте самият вие.
За съжаление, при цялата интимност да живеете със себе си, понякога изобщо не сте си близки. Вашето вътрешно „аз“ често се държи грубо, нетолерантно е, свръхкритично, капризно, драматизира и може да е толкова мнителено, че чак да е непоносимо.
Чувате го, когато след дълго приготвяне за излизане, застанете пред огледалото. „Тази прическа не ти отива“, мрънка. „Вече ти се виждат бръчките“ – заявява мрачно. „Дебела си!“, крещи. „Няма да те вземат на интервюто за работа“, съска.
Имате чувството, че вашето „аз“ понякога наистина ви мрази!
Как умело само успява да ви убеди, че животът ви е пълен провал, че дразните приятелите си, че физически няма начин да сте привлекателни, че се държите като дърво в обществото. Готово е да превърне всяко огледало и витрина във ваш враг и постоянно ви принуждава да имате ниско самочувствие.
Какво е самочувствието?
Самочувствието – това е собственото ни мнение за нас самите. Ако то е добро, настроението ни като цяло е позитивно и гледаме на живота си с надежда. Хората с добро самочувствие по правило се чувстват прекрасно, сякаш вътрешният им критик е заминал на ваканция, седнал е спокойно на слънце в някое кафене в центъра на Рим и ги е оставил да одобряват всичко в света. И най-вече себе си.
Но ако вътрешният критик е „впрегнат в работа“, ако е активен и деен, тогава човек постоянно търси проблеми в себе си, в околните, в обществото.
При някои хора самокритикуването и самосаботажът са изведени до висш пилотаж. На тях им се налага да променят навиците на мисленето си на дълбочинно ниво, за да започнат да приемат сами себе си.
Консултациите с психолог може много да помогнат в такива случаи. Страничното компетентно мнение може да открие корена на проблема с ниското самочувствие.
Как се измерва самочувствието?
Самочувствието е свързано с нашите социални отношения. Равнището на общата самооценка е една от най-изследваните личностни характеристики в психологията. Скалата за себеоценка, по която се мери самочувствието, е създадена от американския социален психолог Морис Розенберг.
Тази скала се използва в социалните проучвания и най-грубо изчислява точки между 0 и 30, като под 15 вече говорим за ниско самочувствие. Средното равнище на самооценка при мъжете и жените е горе-долу еднакво – с 5 пункта над теоретичната среда на скалата. Това потвърждава универсално установената от психолозите тенденция към висока себеоценка сред хората.
Но ако вие имате проблеми със самочувствието и страдате от свръхкритичност, това може да се отрази на начина, по който гледате на работата си, на начина, по който управлявате връзките си и изобщо на начина, по-който живеете и развивате заложбите си.
Как да преодолеем блокажите на ниското самочувствие?
Ако корените на ниската самооценка са в детството, проблемът трудно ще се оправи без намесата на специалист. Но във всички случаи има неща, които хората с ниско самочувствие могат да направят, за да подобрят своето психично здраве и да затворят устата на вътрешния си критик.
Самоомразата се изразява в чувство на гняв и фрустрация и в неумението да си прощаваме дори най-малките грешки.
Ако случаят е такъв, е наложително да променете насоката на вътрешния си диалог. Ако вътрешният критик бълва самоомраза, трябва да го накарате да млъкне. Някои терапевтични практики са свързани с обръщане на негативните мисли в позитивни. Помислете си: бихте ли се отнасяли с най-добрия си приятел така, както със себе си? Бихте ли му повторили лошите думи, които вътрешният ви критик бълва към вас самите? Ако не, тогава просто накарайте този критичен глас да млъкне.
Научете се да си прощавате. Никой не е напълно добър или лош, а да си снизходителен към собствените си грешки не те превръща в ужасен човек. Точно както и това, че правиш добрини, не те прави светец.
Променете негативните си вярвания. Представете си че вашето критично вътрешно „аз“ страда от старческо слабоумие и се е прикрепило към стари вярвания, които вече не отговарят на живота, който водите. Има и още нещо: отношението ви към самите вас може и да е следствие на начина, по който са се отнасяли към вас родителите ви, гаджетата, колегите.
Не се страхувайте да пренапишете нагласите си!
Перфекционизмът е сред най-деструктивните следствия на ниското самочувствие. Страдащите от него живеят с постоянното усещане за провал, защото без значение какво постигат, никога не им се струва достатъчно добро. Типично за перфекционистите е да се вторачват в малките проблеми и да не виждат голямата картина. Така те са лишени от радостта да се почувстват горда частица от нещо наистина стойностно.
За да се пребори с перфекционизма, човектрябва да се „приземи“, да мисли разумно и да си поставя постижими цели, напомняйки си, че животът по принцип е несъвършен. А и има голяма разлика между това да не си особено добър в дадено занимание ида си „провал“ като човек.
Лошото мнение за външния ни вид е свързано директно с ниското самочувствие. Тази самооценка влияе зле на всичките ни социални отношения, кара ни да се чувстваме недостойни, затруднява връзките и работата ни. Лошата самооценка може да ни накара също така да неглижираме външния си вид, да не се грижим за хигиената, дрехите и стила си, защото „няма смисъл“.
За да заобичате тялото си, спрете да се сравнявате с другите. Сравнението е крадец на радостта и води единствено до несигурност. Всеки е различен и всеки има силни страни. Грижете се за здравето си, яжте правилно, правете секс и се наслаждавайте на ендорфините, които тялото произвежда.
Направете три позитивни промени във външния си вид веднага: още днес!
Дълбоко вкорененото чувсто за безполезност идва от вярата, че не сме толкова ценни, колкото другите. Ако се припознавате в това усещане, е важно да разберете, че усещането за полезност или безполезност не идва отвън, а отвътре, и е нещо, което човек сам гради. За да развиете увереност в своите качества, приемете че имате свои уникални таланти. Когато вярвате в тях, ще се чувствате по-добре. Нормално е да забелязвате чуждите качества, но е нерационално да смятате, че тези качества са за сметка на вашите собствени. Ние сами показваме на другите как да се отнасят с нас.
Прекалената чувствителност е едно от особено болезнените следствия на ниското самочувствие.
Ако всеки коментар ви разстройва и буквално се смачквате след отправена забележка, трябва да се научите да слушате какво наистина искат да ви кажат останалите. Много е важно да преценявате дали коментарът е верен или не, преди да решите как се чувствате от казаното. Ако критиката е несправедлива, изразете несъгласие. Ако има нещо вярно в нея, вземете си поука какво се казва, вместо да спорите. Конструктивната критика може много да помогне.
Всички страхове, както и вярата, че човек няма как да промени ситуацията, са свързани с ниското самочувствие.
За да преборите тревожността и страха, се опитайте да разграничите истинските страхове от безпочвените. Например, ако смятате, че е безсмислено да се борите за повишение, защото мислите, че няма да ви го дадат, е важно да се запитате дали наистина е така? Опитайте се да се обърнете срещу страховете си.
Някои психолози използват следния трик за преборване на страховете и добиване на самоувереност:
Нарисувайте пирамида.
Визуализирайте на върха й най-големия си страх, а най-малките поставете в основата.
Започнете да „катерите“ пирамидата отдолу-нагоре, като се изправяте срещу всеки един страх.
Опитайте да приложите тази тактика в ежедневието си.
Гневът е нормална емоция, но тя се изопачава, когато човек има ниско самочувствие. Когато нямате добра представа за себе си, ви се струва, че собствените ви мисли и чувства не са толкова важни за другите. Но потиснатите чувства и гняв могат да се натрупат и от нещо малко да избухнат в неконтролируем изблик.
Как да изразяваме гнева си по здравословен начин е умение, което се учи. Не позволявайте на своите чувства да излизат навън като от отворена тенджера под налягане. Изразете емоцията си навреме. Ако не е възможно – отдалечете се от ситуацията, която ви ядосва. Дишайте дълбоко и бавно, за да намалите пулса и да се върнете в спокойно състояние. Важно е да се знае, че хората с ниско самочувствие имат склонност да преекспонират състоянието си и да се чувстват огорчени много дълго след случилото се.
Един от най-големите проблеми в следствие на ниското самочувствие идват от усещането, че трябва да се харесате на останалите, за да ви харесат, обичат и уважават.
Като резултат, много хора, които се опитват да угаждат на всички, се чувстват използвани. Когато човек има ниско самочувствие, трябва да се научи да слага граници. Това вклчва да се научи да казва „не“ и да знае, че неговата стойност не зависи от одобрението на другите. Хората ви харесват и обичат заради това, което сте, а не заради това, което правите за тях.
Сложете ограничения на хората в живота си. За да не се чувствате засегнати и използвани, спрете да толерирате неприемливо за вашите принципи поведение от страна на приятелите и семейството.
Хората с ниско самочувствие трябва да се научат понякога да бъдат себични или най-малкото да мислят за своите нужди. За разлика от тях хората със здраво самочувствие знаят колко е важно на първо място да се грижат за себе си.
А както казахме по-нагоре: здравото самочувствие е типично за по-голямата част от хората. Вземете пример от тях и запушете завинаги устата на вътрешния си критик.
