Защо не споделям снимки на детето си онлайн

| от MamaMia |

Социалните мрежи са нещо страхотно – помагат ни да поддържаме връзка, независимо дали единият от нас е в Казахстан, а другият – във Великобритания, или сме на една врата разстояние. Обичам например да виждам снимки на бебетата на приятелките си, хубаво е, че споделят.

Аз обаче избрах да не „шервам“ снимки от тези лични моменти. Не съм качвала в социалните мрежи снимки на бременното си коремче. Нито такива от болницата и от изписването. Избрах бременността, раждането и разрастването на семейството ми да си останат лични. Да ги предпазя от външния свят.

Случвало се е да ме питат защо не споделям снимки на дъщеря си онлайн дори сега, когато тя е по-голяма. Отговорът ми се състои от две части: живеем в свят, в който хората могат да научат всичко за теб за кратко време и не е нужно всеки да знае всичко за семейството ми 24/7. Освен това искам да уважа личното пространство на дъщеря си – тя е твърде малка, за да каже дали е съгласна да споделям живота й с външния свят. Не е и достатъчно голяма, за да разбере какво значи това.

На година и четири месеца, дъщеря ми обича книги, обича да си играе с играчките и пъзелите си, да ми помага, докато чистя с прахосмукачката. Обича да вади от шкафчето си идеално сгънатите дрехи, харесва балончета, музика и да се катери по неща. На всеки пет минути прави по нещо умно или смешно. Разбира се, че бих искала да споделя всички тези неща с приятелите си онлайн.

Но все още не познавам детето си като човек. Нямам идея дали ще бъде сърдита тийнейджърка, ядосана, че няма милион последователи в Instagram, защото не съм й направила профил достатъчно рано, или ще се радва, че за разлика от съучениците си, тя няма снимки без бански или други кадри, които биха я засрамили.

Признавам си, че това да стоя настрана от социалните мрежи успя да доведе до неловки моменти. Когато дъщеря ми беше бебе, посещавах курсове за майки и бебета. Там инструкторът ни насърчаваше да правим снимки по време на заниманията и да тагваме програмата в социалните мрежи… В следващата група преподавателят не изискваше онлайн активности, но всички майки искаха да снимат непрекъснато децата още от първия ден.

Аз деликатно изместих дъщеря си от кръгчето, преди всички да започнат да снимат, да правят видеа, да тагват и постват. Чух изцъквания с език и пуфтене по свой адрес, а когато следващата седмица ситуацията се повтори, с малката си тръгнахме по-рано, аз да не бъда подложена на разпит „защо?“

Осъзнах, че някои майки пренасят действията ти върху себе си – например това, че не публикувам нищо за семейството си във Facebook не значи, че осъждам решението на друг да го прави.

Ще направя ли снимка на дъщеря си на първия й учебен ден? Със сигурност! Ще я споделя ли в социалните мрежи с името на училището, информация за това кой клас е и как се казва учителката й? Не. Когато например на рожден ден някой направи групова снимка на всички деца, в която присъства и дъщеря ми, искам ли от родителите да не я публикуват? Не. Моля ги просто да не тагват мен или съпруга ми в снимката. Повечето хора разбират напълно тази гледна точка.

Знам, че не мога да предпазя детето си от всичко, но мога да се отнасям към нея с уважение и да подкрепям изборите й. Когато стане достатъчно голяма, за да има мобилен телефон или каквото там използваме след десетилетие, ще се радвам да й пратя всички нейни снимки и освен това ще съм първата, която ще ги лайкне, когато са публикувани. Но това дали да ги публикува ще бъде неин избор.

 
 


Повече информация Виж всички