Понятието „констелация“ първоначално ми беше познато като дума за съзвездие. Затова и когато за пръв път чух за практиката на така наречените „семейни констелации“, и то от тези си познати, които обичайно се занимават с медитации, карти таро, регресия и други духовни или мистични дела, си помислих, че тук става дума за някаква тежка астрология. Нещо като хороскопът ти, съчетан с този на цялото ти семейство.
Любопитство започнах да проявявам, когато чух някои далеч по-рационални, вкопчени в научните факти и стъпили здраво в обективната реалност хора също да ми хвалят семейните констелации. И личния катарзис, който са преживели при участие в такава практика.
Проучвайки по-подробно за какво става въпрос, научих, че семейната констелационна терапия представлява краткосрочна групова интервенция, която помага на участниците да открият и адресират модели и конфликти в своите семейни групи. В рамките на един такъв сеанс има участник, на когото се прави констелация, и няколко други, които участват в констелацията му, като за целта поемат определени роли.
Тези роли са не какви да е, а на членовете на неговото семейство.
Субектът на констелацията разказва за себе си и за своите предизвикателства и дилеми предварително. Обяснява и кои са основните действащи лица в тях от членовете на семейната му среда. Формулира проблема си и разпределя ролите им на останалите участници, които ще му правят констелацията, по усет. Обикновено участниците са хора, които не се познават предварително помежду си, освен ако практиката не се случва в устойчива и по-слабо динамична група, събрана около водещото лице.
Цели да помогне на клиента да разреши тревогите си или да развие нова перспектива за свой вътрешен конфликт. Накратко – преодоляване на междупоколенческата травма. Клиентът, комуто се помага, е не само участникът, на когото групата прави констелация. Останалите участници от групата също получават шанса си да изразят свои насъбрани емоции и премълчани усещания, докато изпълняват своите роли.
Субектът има два варианта. Той може да наблюдава взаимодействията между останалите членове на групата отстрани или също да участва, като по този начин адресира травмата си и получава шанс да изрази неизказани до момента неща.
Споделените в рамките на констелацията преживявания остават завинаги конфиденциални между членовете на групата.
Принципно не е задължително констелационната терапия непременно да се осъществява в група, макар че класическият ѝ вариант е именно такъв.
При възможност и при нужда обаче терапевтите могат да боравят с метода и на изцяло индивидуална основа. В индивидуална обстановка клиентът може да използва поднос с пясък и играчки или фигурки, за да представи различните членове на семейството си. По подобен начин арт терапевтичните техники помагат на клиентите да нарисуват своите семейни групи и да посочат различните динамики в семейството.
Тази разновидност съществува, защото не всички клиенти биха се чувствали комфортно да споделят най-съкровените си проблеми и преживявания в непозната група, още по-малко пък да позволят на хора, които току-що са срещнали за пръв път да изиграят покойната им майка или пък чичото, който ги е малтретирал. И напълно разбирам защо, въпреки обещанието за конфиденциалност.
Все пак обаче, когато реших, че трябва да дам шанс на метода и да науча от първа ръка какво мисля за него, преди да си съставям мнение, реших да се спра на класическия групов вариант.
Бях отлагала изпробването му близо две години, от което сама трябваше да се досетя, че може не се чувствам достатъчно комфортно с идеята. Наскоро обаче ми изникна инцидентна възможност да отида напълно безплатно на мястото на свой познат, който няма да може да посети практиката поради неочакван ангажимент. И реших да се възползвам и да скоча с двата крака.
Открих първия проблем още с влизането – изпитах недоверие или антипатия към някои от останалите участващи в групата. Непознат за мен мъж разказваше виц как живо същество само с две мозъчни клетки е бременна блондинка, седящата до него жена даваше разпореждания на всички наоколо, двама други души се шегуваха на тема бившите си съпрузи.
Открих, че съм попаднала във вече сработена и относително статична група, и то такава, която не буди у мен симпатии.
От терапевта научих, че ролите в констелацията може да не се ограничават само до роднини и близки на субекта на съответната констелация, но е възможно да бъдат и негови емоции, преживявания или конкретни травми. Всъщност ролята, която човекът назначи за мен, се оказа именно такава.
Докато участникът, чиято констелация предстоеше да правим, разказваше своята история, се почувствах завладяна от доста бурни емоции – разказът се отличаваше с много човещина и искреност.
До самия край не можах да се отърся от усещането, че аз не съм на мястото си, а останалите участващи умишлено преиграват силните емоции на гняв, отчаяние и безсилие, които демонстрираха включително и върху възглавниците и дюшеците, с които бе обезопасено помещението за провеждане на практиката.
Финалът на конфликтната ситуация, към който терапевтът ни поведе, в моите очи стоеше малко като „хайде, всички сега да се прегърнете и да се сдобрите“ при скарване на деца в предучилищна възраст.
Всъщност моментът на катарзис за мен в рамките на тази практика се състоеше в това да комуникирам искрено, че преживяването не ми допада и да си тръгна, преди то да продължи напред.
Мога да видя как такъв род терапия може да помогне с осъзнаването и прекъсването на дисфункционални поведенчески модели.
Или да упражниш откровеността или асертивността си в рамките на безопасна среда, ако това е нещо, което не ти се позволява в настоящото ти семейство, връзка или другите ти форми на близост. Както и да изречеш на глас и за пръв път да признаеш пред себе си травматични събития, които са ти се случили.
Опасявам се обаче, че животът извън безопасната среда на групата, в която малко или много се разиграва форма на трагичен вместо комичен импровизационен театър, е малко по-сложен от онова „хайде да се прегърнем и да се сдобрим“, което идва с изтичането на времето за констелация.
Именно трудността, понякога почти непосилна, придава на този род комуникация толкова съществено значение в личното ни развитие. Вместо 30 пъти да кажеш нещо на хора, които играят ролята на партньора ти и за които не ти пука, си мисля, че все пак би имало по-висока стойност да го кажеш веднъж, но на партньора си.
Да преживееш констелация в изолирана среда е добро начало.
Не я ли извадиш обаче в отношенията си навън, не би имало никакъв смисъл. Не живеем в свят от дюшеци и възглавници.
Вижте още:
Приложна магия по български – не е точно като в Хари Потър
