„На жена не отива…“: Що е то дама и има ли тя почва у мен

| от Мариела Петрова* |


Осемгодишното ми Аз имаше относително безметежен живот, простички грижи и непрестанен вътрешен монолог /последното, уви, е навик, който пазя и до днес./ „Научи се най-накрая да ги пишеш красиво тия цифри.“ „Не досаждай на мама, като се върне от уморена от работа.“  „Не си забравяй закуската, раницата, домашното.“ „Внимавай като пресичаш, не говори с непознати.“ „Не закъснявай за часа, поздрави госпожата, слушай урока. И се пази от Ники.“

Ники беше умно и будно дете, с афинитет към математиката и рисуването. Към шамари и ритници също. Дърпането на коси, уши и тениски беше ежедневният му ритуал за „здрасти“, а в петък получавахме и бонус – синини от щипане, за да ни напомнят за него и през уикенда. Защо нито учители, нито родители предприеха каквото и да е за справяне с проблема, не проумявам. Помня обаче, деня, в който реших да отвърна. Няколко бързи шамара по-късно бях отведена в ъгъла между черната дъска и кошчето за боклук, наказана да прекарам часа там и смъмрена понеже : „На една млада дама не отива да се бие и съм много разочарована от теб“.

Вижте още: Аз бия, ти снимаш, всички гледат

Какво означава „дама“ и има ли то почва у мен, е нещо, което до онзи момент не се бях питала. Двадесет и плюс години по-късно продължавам да нямам отговор, а и не знам да го търся ли изобщо. В свят, в който да си жена може да означава толкова много различни неща, как да намерим перфектния баланс, който да се впише в нормата на обществото за женственост? И трябва ли изобщо да оправдаваме нечии представи за това, какви е „редно“ да бъдем ? Справедливо ли е? Откъде да научим отличителните белези на женствеността и може ли някой наистина да определи какво представлява тя?

Около подобна психологическа и социокултурна концепция, която приканва човек да разсъждава над половите роли и самоприемането, каквато е ширещата се у нас квалификация „истинска жена„, е неизбежно да гравитират купища клишета. Стереотипите са мощни и оставят трайна следа, защото са лесни за възприемане, Виждаме ги да се застъпват отново и отново в общественото съзнание като еталон за „истински“ човешки качества и характеристики. Но също са така са и и коварни. Предлагат ни толкова много начини да ни объркат и толкова малко възможности да ни покажат правилния път към някого. И докато границите на възприятията за женственост са широки, размити и неясни, то винаги можем да разчитаме да ни се обясни какво не е достатъчно женско или кое не е красиво у една представителка на нежния пол.

Вижте още: „Истинска жена“ – що е то?

„Нa жена не отива да пие.“

Напиването често е крайно некрасиво занимание. Пиянството е неконтролируемо, забавно, непохватно, смущаващо, сълзливо, отвратително. Емоционално и често агресивно. И ако поради хилядолетното наслагване на културни стереотипи и социални норми от теб се очаква да си образец на съвършенство, хармония, нежност и очарование – просто нямаш място в подобно преживяване. Системната и прекомерна употреба на алкохол, разбира се, е вредна и опасна, но е крайно да спрем да гледаме с пренебрежение на момичето, което понякога искаа да се позабавява „тиняшки“, да се посмее шумно, да поговори без цензура и да потанцува по-предизвикателно. И не, това не означава,че задължително иска да спи с теб.

„Гледаш футбол /спорт/ само за да впечатлиш някого.“

Етикетите, слагани на жените, които тренират, харесват, гледат и обсъждат спорт, са много и най-разпространеният е именно този. Концепцията, че дамите могат да имат жив интерес и задълбочени познания в сфера, традиционно приемана за мъжка територия, все още среща неразбиране. А не по-малко трудно се приема идеята, че и ние понякога обективизираме мъжете и гледаме на тях чисто като предмет на сексуални фантазии. Бидейки жена, горяща във футбола и обожаваща Оливер Кан от възраст, в която мислите ми за еротика са били по-несъществуващи и от днешните ми познания по дескриптивна геометрия, трябва да призная, че съм подхранвала съществуването на това клише. Стадион в родния ми град се сдоби с нова ограда, просто поради факта, че с кварталните ми дружки редовно събаряхме тухлите от старата и гледахме през процепите ритащите топка младежи. Страхотни вечери прекарвам и сега, гледайки мачове с приятели и въздишайки по футболните „котета“. Да, /не/съжалявам, пичовете са супер. По никакъв начин обаче физическата привлекателност на играчите, която разбира се е изцяло въпрос на субективно мнение, не е основен мотив. Спортът обединява, носи надежда, интегритет, вяра в силата на колективния дух, куража, справедливото възнаграждаване на собствените усилия и сбъдването на мечти. Все идеали, които всеки може, а и би било прекрасно, да приеме като свои.

Вижте още: „…Умна си като за жена. Че и чувство за хумор имаш“

„Крещящият грим и нестандартната прическа са грозни и отблъскват мъжете.“

Чували сме безброй варианти на това твърдение – от приличаш на „леко момиче„, до „абе, с тая синя коса някой ще те вземе за лесбийка“. Всичко това под предпоставката, че жените гравитират към грима от желание да привлекат мъже, но дори и по тази логика – мъжете се отнасят към нас по различен начин, понякога дори негативно, според това колко и какъв грим носим и каква прическа имаме. Защото какъв по-голям грях от това да не минеш за хубавичка, да си твърде съблазнителна или, боже, опази, да не си хетеросексуална. Грижата за външния вид обаче е занимание, в което някои от нас влагат много креативност, манифестират настроенията си, творят външен израз на представата за себе си, споделят препоръки с приятелите си и си правят комплименти за уменията си. Идеята, че жените са толкова инвестирани в това начинание, само за да привлекат мъжете, е нелепо. Попитайте която и да е жена защо се гримира и най-преобладаващият отговор ще бъде да намери увереност в себе си, а не да отговаря на стандартите за красота, които обществото е заложило за нея.

Вижте още: Мъж с грим – иу или уау?

„Интересуваш се от политика, защото нямаш истински женски проблеми.“

С това обобщение милата ми майка приключва всяка дискусия на социални теми помежду ни. И макар че това е просто неин си начин да ме порицае, че не съм я дарила с внуци все още, е факт, че политиката и социалният активизъм не се считат за приемливо занимание за жени. Масовият и реален ангажимент на жените в политиката е нещо относително ново в световен мащаб и не се приема еднозначно навсякъде. Пълното им и активно участие в обществения живот обаче, има огромно значение за гарантиране на по-голяма отзивчивост на институциите към нуждите на гражданите. Гласът на жените е безценен помощник в борбата срещу насилието, за социално равенство, добро образование, реализация на младите хора и в изграждането на чист, мирен и демократичен свят изобщо. Такъв какъвто биха искали да го оставят на децата си.

„Феминистка, следователно анти жена!“

Малко социално-политически течения и културни феномени са предизвиквали такова количество негативни конотации и са толкова атакувани с клишета като феминизма. Масовото мнение твърди, че феминистките са грозни, напрегнати, ядосани, агресивни, груби, резки, взискателни, догматични, мъжемразки, пренебрегват естествената си роля на майки и още, и още. Нищо, от това, което една жена следва да въплъщава. Непроумяването на феминизма, чувството на заплаха, което той оставя у неразбиращите го, и ужасните стереотипи, с които е свързан, кара много жени да избягват да избягват да се определят като феминистки. Което не е чак такъв проблем реално, феминизмът не е етикет, шаблон или значка, която носим на ревера си. Той е вяра – в себе си, в другите, в обичта и уважението помежду ни и в това, че крачим все напред и заедно. С всичко, което произлиза от това.

Вижте още: Феминист – това не е срамно

„Жената не трябва да се противопоставя, а да се защитава мълчаливо.“

Идеята, че трябва просто да внимавам или да взимам предпазни мерки, всеки път като излизам от вкъщи е абсурдна и несъвместима с представата ми за нормален живот. Жените обаче правим това всеки ден, по стотици малки начини. За повечето от нас това е автоматично, инстинктивно. Колко пъти ви е идвало да се разпищите, бързайки вечер към вкъщи, докато чувате забързаните крачки зад гърба си, пресичали сте припряно улицата, или сте изоставали зад непознатия мъж пред вас, избягвали сте по-тъмните маршрути, стискали сте юмруци и зъби, престрували сте, че говорите по телефона? Нищо от това обаче не пречи да бъдем тормозени, обиждани, нападани.

По-лошото е, че обществото насърчава жените да правят тези неща. То редовно подсилва посланието, че е тяхна отговорност да се да се пазят, а не на мъжете да не ги тормозят и нападат. Кара те да се чувстваш, че да говориш за това не ти подхожда, срамно е, вероятно няма да ти повярват, ще изглеждаш повредена в очите на другите и по-малко желана. Няма обществено очакване, което да си заслужава повече да бъде прекрачено. Говорете с приятели за насилието и тормоза, изслушайте другите момичета около вас. И най-вече признайте, че това е реалност, с която живеем ден след ден, а това е нещо, което една истинска жена не бива да допуска.

Вижте още: „Чак пък всяка трета да е пострадала от насилие…“

Със сигурност бих могла да продължа до безкрай. С не по-малка сигурност, мъжете в съвременното общество са измъчвани от също толкова клишета и очаквания, комбинация от дълбоко вкоренените патриархални разбирания и тежкото влияние на попкултурните стереотипи. От нас се очаква да умеем едва ли не всичко, но кога това всичко излиза от представата за подходящо и съответстващо на пола ни? Можем ли да се абстрахираме напълно от тези представи и да бъдем винаги автентичното себе си? Заслужава си да опитаме. Ако си жена, която пие по четири-пет бири на пейка с приятели, обича зеленото червило и е имала розов кичур в косата, знае, че Майкъл Оуен не е член на поп група, а Олаф Шолц – име на гурме специалитет, и не намира сексуалните намеци от непознати за привлекателни – честито, ти вече си разочаровала някого. Вероятно, не и себе си.

А в деня, когато завършихме основното си образование, Ники не постъпи „мъжки“ – изправи се пред класа, призна колко ни обича, как ще му липсваме и се разплака. Не беше посягал на никого от години.

*Мариела Петрова е поет сред юристите. Ръководена от старата латинска максима, че правото е изкуство на доброто и справедливото, тя търси демокрацията и човешките права и далеч отвъд догмите и кориците на научната литература. Интересува се от политика изкуство и спорт. Обича справедливостта и не се страхува да протестира.

Вижте още: 

Само затворниците и моряците имат татуировки!


Повече информация Виж всички