Мило море… колко скъпо си ми ти

| от Марина Стоименова |

Знам, че в очите на много хора няма нищо по-грозно от някой, който се оплаква, че ваканцията му е излязла скъпа. Лятната настройка обикновено е такава, че почивката не се измерва в пари, а в изживявания. Затова и Гърция за българите се превръща във все по-достъпна дестинация, независимо че понякога цената на двуседмична почивка там излиза колкото двумесечния доход на едно домакинство. Какво пък! Ваканцията седи толкова високо в ценностната система на съвременния нашенец, че за нея се дава мило и драго… Пет евро за фрапе си е нормално, когато към него получаваш целодневен шезлонг, чадър и никакви притеснения, нали така?

За Гърция пет евро може и да са нещо обичайно, но за българското Черноморие те са нова заветна цел, към която всеки, зает в сектора на туризма, се стреми. А успехите са налице.

Ето моите пресни наблюдения от Южното Черноморие.

Стая в новопостроено блокче – изглед към морето (в далечината), под блокчето – бар.

Домакинът е намръщен дебелак, който очевидно не обича да говори и използва основно езика на тялото – влачене на чехли и сумтене. Завежда ни в стаята (вече капарирана) и с много жестове пожелава да си доплатим за всичките нощувки. Иска парите в брой, сега. Личи си, че страшно много му трябват, спешно е. Гледа мръсно и не приема отлагане на заплащането.

Нощувката в тази двойна стая струва 70 лева (35 евро, както и да го погледнеш). Тя самата е малко мръсна, в нея има и климатик, и радиатор, който е монтиран накриво. Но пък има хладилник! Без фризер. Веднага забравяме за луксозната опция, наречена „лед“, но ни осведомяват, че в магазина на главната продават лед – два лева пликчето.

На въпроса „Как е интернета, бърз ли е?“, следва отговор: „Има интернет. Понякога е бавен. Но от бара долу има добър – може да го ловите от терасата“.

Все пак имаме ток, едно сапунче в банята и ролка тоалетна хартия. Донасят ни и кърпи, които при първото намокряне се размирисват. Е, за 70 лева на нощ – толкова.

Барът отдолу се оказва много вървежен и цяла нощ дъни музика. Весело е, ние пък пием бяло вино (без лед) на балкончето и гледаме как някакви току-що пораснали деца се напиват на полянката пред „хотела“, която е окосена на половина. Другата половина от поляната ще се коси на следващия ден следобед, когато хората са си в квартирите и си почиват от лятната жега.

За какво ги косите тези поляни, бе? Те са си страхотни – по тях има тръни, остри лечебни треви, овчи и кучешки изпражнения. Забравих да кажа, че извън двата месеца, през които това малко морско градче се превръща в основен хъб на българския туризъм, то всъщност функционира като село.

Нашият „хотел“ може и да има недостатъци, но поне не се помещава в недостроена и неизмазана сграда, на която виси табела: „Стаи под наем/ Wi Fi“. За огромно учудване, и на тази бетонна конструкция явно първият етаж вече е зает – от терасата се веят чаршафи. Мистерията на българския туризъм продължава.

Нищо. Важното е, че местните хора са адаптивни и бързо гледат да се съвземат от кризата с коронавируса. Първия ден кафето в бара под нас струваше 1,9 лв. На следващия ден същото кафе вече беше 2 лева. Днес е 2,5 лв – явно с напредването на сезона цените се вдигат. Същото важи за мекичките. Онзи ден бяха 0,60 стотинки – брутална евтиния. Днес вече са по левче. Пак е малко, ще кажете! Така е. Но пък не знаете колко са големи.

На плажа също се случват някакви чудеса. Имитирайки гърците, концесионерите на заведението върху пясъка предлагат фрапето за 5 лв. Шезлонгът е 3 лв, а чадърът – 5 лв. Общо – 7 евро за фрапе, шезлонг, чадър. Ехее, къде сте, бе, гърци, ние вече ви водим в ценообразуването!

Но какво съм седнала да се оплаквам и аз – нали си купих шапка за 15 евро, направена в Китай. Освен това ходихме в едно заведение да хапнем и оставихме само 25 евро. Знаех си, че предвидливо сме заделили по половин заплата за тази седмица на морето. Ще си прекараме страхотно…!

Единствената мисъл, която понякога ни помрачава почивката е, че за тези пари можеше да отидем и на Коста Брава. Но сега с този COVID-19 няма да им стъпим. Друго си е да гледаш морето през бетонни конструкции. Дори през тях, то си е хубаво и си е наше.

А и нали друго като него няма на света.