Туризъм made in BG и Гърция: пак ли сравняваме ябълки с круши?

| от Марина Стоименова |

Десета в света по дължина на бреговата ивица (14 880 км), сред първите в Европа по туристически поток, с туризъм, отговарящ на близо 25% от БВП, с защитени плажове, строги регулации за риболов, палене на огън и къмпингуване. С истински къмпинги, а не с дървени бунгала от Студената война. С малки хотелчета и стари, но поддържани, селски къщи. С чисти плажове с (понякога) безплатни шезлоги и чадъри. С местенца, където можеш да бъдеш съвсем сам, ако искаш. С добре асфалтирани, съвсем реални магистрали, а не „български“ такива. С ограничения на скоростта, които се спазват. С реални глоби за нарушителите. С любезен персонал в заведенията. С хрупкав чипс от тиквички. С десетки видове морски деликатеси. С калмари, които нямат вкус на стара гума. Със спокойно, прозрачно море, което става за безкрайно и безопасно плуване и плаване, за возене на лодка, за гмуркане с бутилки и шнорхел.

Търсиш с очи нови строежи по безкрайната брегова ивица, оглеждаш се за подобия на „подпорни стени“ – не виждаш и не виждаш. И все така се питаш къде се изливат фекалните води…

Такава Гърция българите „откриха“ масово и този сезон – по-точно буквално от днес – на някакви си 300-400 км от столицата.

Не е открит още вирус – независимо дали корона или чревен, който да може да спре впечатляващия туристически поток към гръцката граница. Още първия ден от падането на карантината на юг се образуваха километрични опашки от желаещи да отидат на Средиземно море. Опитът показва, че този поток ще си остане все така стабилен през цялото лято.

Въпросът „на нашето или на гръцкото?“ се чува все по-рядко. Родните туристи отдавна научиха, че не могат да се сравняват ябълки с круши.

Да, ще има и българи, които ще отделят по някой ден от отпуската си за „нашето“. Но причината за това не е някаква лоялност или желание да се подпомогне горкия закъсал роден хотелиер. Онези, които ще изберат почивката на Черноморието вече оправдават избора си с по-ниските цени.

Но колко пък да е ниско 8 лева за кафе? Това са си почти гръцки цени!

Не ме разбирайте погрешно. Аз обичам и познавам нашата черноморска ивица. Тя е… ами, хм – 354 км дълга.

Българският туризъм формира 11-12 % от българското БВП, но голяма част от този туризъм е вътрешен, балнеологичен.

Колкото до брега – някога целият в дюни, днес вече практически няма защитени плажове, на които да не е посегнато грубо. Дори да има регулации за риболов, те не се спазват, даже незаконното тралене за миди си се случва напълно необезпокоявано. Къмпингуването пък е регулирано от някакви тъмни балкански субекти и по принцип е съвсем законно, освен ако не ти минат с АТВ през палатката (лично изживяване). И ние си имаме малки селски хотелчета. И бетонови конструкции, много от които необитаеми. Плажовете са компрометирани откъм чистота. Чадърите са някакъв недостижим лукс. Ако искаш да си сам – ето ти ги скалите – стига някой да не се появи да люпи семки до теб. Люспите се плюят в морето. То пък и едно море… Не е много чисто, но ние това си го знаем. Няма да коментирам и храната и обслужването, защото и тях си ги знаем – а и е казано предостатъчно, а и тепърва ще се казва. Няма нужда да се говори и за гората от строежи, от които няма никакъв смисъл, да не говорим за естетика.

А иначе нашето море някога е било езеро и по тази причина не е толкова солено – плуването в него е прекрасно… когато то става за това. А дните в годината, които са подходящи за безоблачно летуване, се броят на пръстите на едната ръка.

Казват, че сезонът е 3 месеца. Но на Север той е не повече от един, а през останалото време половината от тази брегова ивица трудно става за къпане. Юли е идеалният месец за почивка на северното Черноморие, но в началото на август понякога морето така се обръща, че е възможно да стане прекалено бурно за безопасно къпане. Всяка година смели плувци доказват опасността на българското море със смъртта си…

Но пък е романтично. Има изоставени цистерни от нефтените находища. Има силен вятър. На Шабла има останки от бетонни бункери по плажовете. В крайморските села на Добруджа са мили и любезни и ви гледат като рядко цвете. Вие СТЕ рядко цвете. Рибената чорба е един вид. „От каква риба е?“, питате. „О, нямам представа“, отговаря момичето, което лениво си кара тук ваканцията.

На южното Черноморие също е хубаво, но е и малко страшничко. Човек не знае къде и дали ще може да паркира. Дали ще може да отиде на място, където няма шумна музика. Дали кухнята ще става. Дали изобщо някой ще е мил с него… Дали няма да трябва да плаща за тоалетна, за чаршафи, за топла вода, за ток… Дали, дали, дали…?

Не само, че не можем да сравняваме почивката на българското и гръцкото море, ами и най-простата логика трябваше отдавна да ни каже, че ние никога няма да имаме морски туризъм, който да е дори като една двайста от гръцкия. И това не е нещо задължително лошо – ние пък имаме уникална природа, коятолипсвапри южната ни съседка.

Но като съревноваването така или иначе е невъзможно, тогава защо беше нужно да се унищожава брутално и малката крайбрежна ивица на България?

Ето това е въпрос, който всички, тръгнали от днес за Гърция, се умориха да си задават.

Защото и отговорите свършиха.

 
 


Повече информация Виж всички