Когато старата любов хване ръжда

| от Евелина Бонева |

Видях го за първи път в софийски парк, през мъглата на няколко Загорки и малко марихуана. Влюбих се на секундата. Все едно ме удари мълния, съжалявам за клишето, но усещането беше точно такова: мощен ток в цялото тяло и потъване в абсолютна мозъчна мъгла, нямаща нищо общо със Загорките и марихуаната.

Докато станем гаджета, мина повече от година: година на драми, рев, ревност, преследване, пиянски нощи по морето и още рев. Накрая, през една зверски студена януарска нощ, правихме секс: първият за мен, поредният за него. Събудих се със зловещ махмурлук, леко чувство на обреченост и влюбена на куче.

Последваха пет години страстна любов с много секс на всевъзможни места, много скандали, малко бой и безкрайни юнски дни, които сякаш никога не свършваха. Пролет без край. Ден без залез. Неприлична младост. Набивахме кисели краставици на плажа, катерехме се по планини и се целувахме сред ливадите, чукахме се като животни по паркове и градинки и се ревнувахме като луди с еротоманни налудности.

Любовта ни умря преди връзката ни да приключи, но не можехме да се разделим мъчително дълго време, поради което преди края си изневерихме по няколко пъти, което резултира в топ лична драма, включваща бой на Шишман, дехидратиращо реване и ходене в Пирогов след бой между момчета.

С други думи, имахме любов, която по всички закони на логиката, не би следвало да хване ръжда и би трябвало 20 години по-късно още да потръпваме като се видим. Да, ама не.

Наскоро го видях: подпухнал, надебелял, на сцената, където го гледах и едно време. Този път обаче, за разлика от преди, не изпитах никакво желание да му седна на лицето. Не защото е подпухнал и надебелял, аз също надебелях с 20 кила, по челото ми се вдълбаха бръчки, омъжих се, родих, изобщо нивото ми на „сексинес“ със сигурност е спаднало значително от 20-те ми години, когато приличах на новородено жирафче с жадни очи. Не е това.

В рамките на кратък разговор обаче установих, че с този мъж просто нямаме нищо общо. Той подхвърляше шегички от типа на „гейовете да върнат дъгата на децата“ и правеше смели констатации в духа на „престъпление е да гледаш куче в апартамент“. За секунди ми се избистри, че на този етап нямаме нищо общо. Може би винаги сме имали различни ценностни системи, но не сме забелязали поради хормонална буря. Или на 20 човек няма изградена ценностна система и не му пука особено.

Факт е обаче, че към момента не желая да спя на гърдите на човек, който смята, че гейовете трябва да върнат дъгата на децата и че кучетата обезателно трябва да се гледат на двора.

Може би с годините сексуалността се премества от телесното и започва да минава през ума. Може би възбудата се движи и от „между краката“ към „между ушите“, което не значи, че жените над 30 задължително трябва да се възбуждат от интелектуалци с очила с дебели рамки, които се снимат за Фейсбук как замислено пушат цигара върху книги на Буковски. Просто доближаването на ценностните системи сякаш засилва либидото. Смисленият разговор ме подмокря.

Може да звучи извратено, но имам по-голямо желание да правя секс с мъжа си, отколкото с рандъм пич с визията на Джеръми Мийкс.

Защото знам, че мъжът ми не смята, че гейовете трябва да върнат дъгата на децата и заедно гледаме куче и котка в апартамент, без да чувстваме вина, че извършваме престъпление. Заедно изплащаме кредит, отглеждаме син и поддържаме дом. Не сме правили секс в двора на „Къщата с ягодите“, но сме обикаляли света и знам, че той не смята, че ВМРО трябва да влязат в парламента. Това е важно за мен. Това е важно за сексуалността ми.

Защото каквото и да си говорим, сексът се случва първо в главата. Освен ако не си на 19 и не видиш някой през мъгла от няколко Загорки и няколко дръпки холандска марихуана. В един момент обаче… порастваш.

 

 
 


Повече информация Виж всички