Как да (✅)не (❌) се държа като задник с близките си по време на конфликт (101)

| от Лора Младенова |


Какво мислите за онези връзки, семейства или приятелства, в които всичко тече по мед и масло и никога няма разправии, нито дори един мъничък конфликт? Може би завиждате и ви се иска и при вас да беше така? Може би не вярвате и откривате някакъв фалш, струва ви се, че това е само презентация? Може би мислите, че избухването на жесток и епичен скандал е просто въпрос на време? И вероятно сте най-прави с последното.

В едни искрени и базирани на доверие човешки отношения възникват конфликти. Наличието на конфликт и справянето с него са добри знаци.

Те означават, че проблемите се изговарят на момента. Означават, че единия човек не го е страх да сподели с другия или другите, когато нещо е нарушило границите му или го е накарало да се почувства зле. Означават, че никой в тези отношения не е токсичната личност, която:

а) ще смени темата, ще каже, че не е моментът и ще поиска да говори за нещо по-весело и неангажиращо;
б) ще каже, че изобщо няма такова нещо, всичко ти е в главата, и не се чувстваш така;
в) ще започне да иронизира;
г) ще гарнира диалога щедро с неверни твърдения за неща, които потенциално си казал и направил, или съответно не си казал и не си направил;
д) ще хвърли топката в твоето поле и ще те наобвини за всичките волни и неволни, истински и неистински прегрешения в живота ти;
е) от нищото ще избухне в пламъци (почти буквално!) и ще вдигне най-епохалния скандал, който можеш да си представиш, гарниран с хвърляне на близкостоящи предмети;
ж) ще млъкне демонстративно за месеци напред;
з) след ден, месец или година ще се направи, че няма нищо и отношенията ви уж привидно ще продължат оттам, откъдето са прекъснали, без проблемът нито веднъж да се изговори зряло и спокойно;
и) нито веднъж в живота си няма да каже „извинявай“ за нито едно нещо, различно от това без да иска да те бутне, когато се разминавате, или погрешка да отпие от твоята чаша;
к) всеки път щом му/ѝ докривее ще ти напомня с пасивна агресия за оня път, когато ти има́ наглостта да кажеш, че някакво негово поведение те е накарало да се почувстваш дискомфортно;
л) всичко изброено, разбира се! Не непременно в този ред, но пълната програма и така до следващия път.

Не искате да сте този човек по време на конфликт, нали? Още по-малко пък вие да сте в конфликт с него.

Чувствате се ужасно всеки път, когато някой ваш близък прояви част от тези поведения. И все пак понякога и вие ги проявявате, но то при вас е някак по-оправдано, защото другите… Стоп.

Носим отговорност за собственото си поведение, не за поведението на другите. Носим отговорност и за изборите си. Партньорът ни е човекът, с когото ние сме се събрали. Приятелите ни са хората, които сме избрали. Децата ни са хората, които сме създали. Да, не носим отговорност за това кои са родителите ни, но носим отговорност за това какво ще правим с тази информация. Дали ще ги обожествяваме в сляпо подчинение, дали ще ги демонизираме за всяка своя травма и грешка, или ще ги приемаме с критична благодарност.

Няма да обяснявам понятията за гаслайтинг, за пасивна агресия, за емпатия или емоционална интелигентност за пореден път. Няма да теоретизирам. Ще опитам с практически пример за начина, по който ми се иска да реагираме в ситуация на конфликт. Точка по точка, следвайки изброените по-горе, ще демонстрирам как може да се комуникира едно и също нещо, по една и съща конфликтна тема, по изцяло неправилен и по относително правилен начин.

Вашият партньор (може да е и близък приятел или роднина, с когото съжителствате) ви казва:

„Говорили сме, че ми е трудно да делим разходите си наполовина, след като изкарвам четири пъти по-малко пари от теб. Притеснява ме обаче дали ако внасям по-малко средства от теб в дома ни, ще е комфортно за теб така, а и дали няма да ме гледаш отвисоко, сякаш приносът ми във връзката ни е по-малък. Как се чувстваш ти по темата?“

а)

❌ Как все намираш да ги отвориш тия теми, докато вечеряме? Опитвам се да си почивам – както каза, работя четири пъти повече… Много те моля, дай да говорим за нещо нормално, а и малко тишина също няма да ни се отрази зле.
✅ Искаш ли да седнем и да поговорим на спокойствие за това, след като се навечеряме, тъй като темата е важна? Първо имам нужда от малко почивка, а предполагам, че и ти – това, че изкарваш четири пъти по-малко, не значи, че работиш четири пъти по-малко. Може би съм малко мълчалив/а, но наистина беше дълъг ден, не е заради теб.

б)

❌ Това са си някакви твои измишльотини, извинявай! Кой те гледа отвисоко? Кога някой те е гледал отвисоко?  Това, че ти си въобразяваш нещо, не може да е мой проблем.
✅ Не съм се усетил/а да проявявам снизхождение на тема кой колко пари изкарва, честно казано. Можеш ли да ми дадеш примери за конкретни ситуации, когато съм реагирал/а така, за да се ориентирам?

в)

❌ Все на тебе ти е трудно, другите хора през това време белот играят сигурно. Някакви хора с по пет деца и с увреждания се справят на минимална заплата, но на теб ти е трудно, тука с лошия партньор, дето все тебе те гледа отвисоко, докато те разнася по ресторанти и по почивки. Като е за сметки, са ти малко парите, като е да ядеш суши, не са ти малко.
✅ Възможно е наистина да не си давам сметка как стоят нещата с финансите от твоята перспектива, не за пръв път го споменаваш. Отворен/а съм да обсъдим нови идеи как да организираме бюджета си. В крайна сметка нали уж изкарваме пари, за да улесняват живота ни, а не да го правят по-труден. Не би било нормално всичките ти доходи да отиват за разноски и да не можеш да си позволиш нищо, което ти доставя удововолствие. Имаш ли нещо конкретно наум?

г)

❌ Това сега откъде дойде? Откъде накъде се очаква да знам, че се чувстваш така? Никога не сме говорили подобно нещо, за пръв път го чувам. Иначе да ме обвиняваш, че изкарвам повече пари, ти е редовният номер. Поне изплю камъчето вече защо е така… Не се преструвай, че ти пука какво е кофмортно за мене, ако обичаш, всички знаем, че не е така.
✅ Нямам спомен до момента да сме говорили, че се затрудняваш с деленето на разходите ни, но е възможно да не съм обърнал/а внимание. Ако е така, се извинявам, нормално е темата да е важна за теб. Всъщност е важна и за двама ни. Нека видим какво можем да измислим заедно по въпроса.

д)

❌ Преди да обясняваш аз за какво те гледам снизходително, се погледни себе си и си помисли ти за какво ме гледаш снизходително. На тебе като ти е трудно, какво, да не би на мене да не ми е трудно? Ама аз не мрънкам и не се оплаквам, понеже светлината за тия неща винаги трябва да е за тебе.
✅ Добре, нека помислим за вариант, който да е удачен и за двама ни. Можеш ли да ме ориентираш с какво съм дал/а повод да мислиш, че бих те гледал/а отвисоко заради пари? Има ситуации, в които ми се струва, че ти ме гледаш отвисоко заради някои неща. Иска ми се да обсъдим и тях, след като приключим с тази тема.

е)

❌ *хвърляне на ваза в стената* МЛЪКНИ!! АЗ НИЩО НЕ ПРАВЯ ЗА ТЕБЕ, ТАКА ЛИ? НЕБЛАГОДАРНО СЪЩЕСТВО! СЪСИПАХ СИ ЖИВОТА С ТЕБЕ, СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ ТЕ СРЕЩНАХ! КАКВОТО И ДА НАПРАВИ ЧОВЕК, ВСЕ Е МАЛКО! ИЗРОД… *тряскане на врата и драматично отиване в съседната стая* *демонстративни хлипове оттам, които са предназначени да ги чуеш, а не да не ги чуеш*
✅ Темата ме фрустрира твърде много, имам чувството, че ще избухна и ще кажа неща, които не мисля. Явно е, че наистина имам проблем с въпроса с финансите, щом не мога дори да го изговоря спокойно. Дай ми малко време да помисля и да обработя емоциите си и ще поговорим тогава.

ж)

❌… …. ….. Не мисля, че има какво да си кажем. … … ….

✅ Имам нужда от дистанция за известно време. Това не значи, че ти се сърдя, постъпи правилно, че сподели какво те притеснява. Просто имам нужда да обмисля ситуацията. Дай ми ден-два, ще поговорим пак.

з)

❌ *след дни на намръщени физиономии и демонстративно мълчание*: Слънце, днес дават римейка на любимия ти филм, взех билети за довечера, ще идем ли?
✅  И на мен ми се иска да си продължим напред, сякаш нищо не се е случило, обаче това само изглежда по-лесно. Няма да е правилно, защото след месец-два ще се озовем в същия конфликт. Хайде да опитаме да си довършим изговарянето на темата, този път без скандали, пък после може да излезем и да правим нещо забавно. Например да идем на кино.

и)

❌ Надявам се, че сме си взели бележка от случилото се. Няма нужда от извинения. Освен ако ти не искаш да ми се извиниш.
✅ Изинявай. Един обикновен конфликт, който можеше да се разреши на момента, прерасна в драма заради моето отношение. Не бях прав/а, ще поработя над това. Ще ми простиш ли?

к)

❌ Не ме питай какво ми има. То на тебе може ли човек да ти каже какво му има според теб? То на тебе с парите ти е трудно, с работата ти е трудно, с моето отношение ти е трудно, с всичко ти е трудно. Какво значение има на мен какво ми е? Колкото имаше оня път, когато спорихме за деленето на разходи.
✅ Опасявам се да не стигнем пак до ситуация като тази, в която се бяхме скарали за пари. Надявам се, че оттогава и двамата сме си взели бележка. Дай да се опитаме този път да подходим по по-спокоен и градивен начин.

л) Тук е краят на нашия днешен конфликт. 

С риск да прозвуча като мотивационен лектор, което впрочем е огромно мое опасение в живота, вярвам, че от нас си зависи да се опитваме да подхождаме към напрегнатите си комуникационни ситуации на конфликт по човешки и мирен начин. Да си спомняме, че в този момент не сме един срещу друг, а сме ние двамата срещу проблема. Разбира се, на хартия е лесно. В действителността се изправяме и срещу собствените си травми и деструктивни черти, срещу негативния си опит, срещу заучените си механизми, срещу нетърпението, обидчивостта, избухливостта, неувереността си, неумението си да комуникираме своите собствени чувства… и това е само нашата част. Отделно е каква лавина от токсичност може да ни залее насреща и не е невъзможно да позволим да ни събори и смаже. И все пак си струва, доколкото ни е по силите, да опитваме да го правим другояче. Все някога ще се получи.

Вижте още:

Глупостите, които никога да не казваме на децата си