Дисоциативно нацупване: новата попкултурна естестика е вдъхновена от лоботомия, порно и недоволство

| от MamaMia* |

Преди десетина години превъртането на фийда ви в Instagram със сигурност щеше да ви покаже безкрайна въртележка от жени, обединени в една поза: стиснати устни, всмукани бузи, очи или присвити, или втренчени в камерата под смирен, игрив ъгъл. Така нареченият duck face (патешка физиономия) дебнеше отвсякъде. Този стандарт за селфита беше първият и най-емблематичен образец на поза в социалните медии, надхвърлила рамките на социалните мрежи, за да се превърне в универсална част от културния дух на времето. Това характерно изражение беше повече от просто част от социалния облик на отминалото десетилетие, то донякъде служеше като микрокосмическо представяне на духа на времето.

Скролването из социалните медии днес обаче ще покаже, че друга типична поза за снимки поема вашата заглавна страница.

Днешните „готини“ момичета предпочитат нацупените, надути устни и недоволното и намръщено лице. Широко отворените очи са или уловени по средата на кадъра, или насочени към камерата с тъжен поглед, определян като подобие на разконцентрираното апатично изражение на човек след лоботомия. Целта, безспорно, е демонстрирането на състояние на откъснатост и дистанция – да изглеждате така, сякаш току-що сте били снимани, докато съзерцавате света около вас крайно недоволно. Трендът е познат като „дисоциативно нацупване“ и е показателен за социалната нагласа на съвременното младо поколение.

Докато патешкото лице води началото си от снимките на Ким Кардашиян, новата спорна представа за естетика води началото си от звездата от сериала „Еуфория“ и бивша порно звезда Клоуи Шери. С огромни кукленски очи, тясно лице и наистина впечатляващ с раазмерите си чифт устни, тя се превърна в лице на хаотичния усет за красиво и на пост-ироничната нагласа. Прогностикът на тенденции Шон Мойнахан предвижда, че сме на прага на навлизането в нова попкултурна и естетическа ера. Новата естетична атмосфера може да бележи завръщането на ранните инди мръсотии – американски стил облекло, снимки със светкавица от партита, разрошена коса и размазан грим, плюс завръщане към по-фрагментирана попкултура… Най-обещаващото в тази прогноза е завръщането на иронията.

Макар Чери да е иконата на цупенето, тя далеч не е сама: позата е навсякъде в емисиите на колегите ѝ знаменитости като Еня Уманзор, Девън Лий Карлсън и дори Адисън Рей. Характерната визия е още по-популярна сред обширната, децентрализирана мрежа от микрознаменитости на TikTok, модни инфлуенсърки и блогърки, където често се съчетава с размазан грим, снимки със светкавица и оскъдно иронично облекло (поли на ученичка, тениски с предизвикателен лозунг или католическа иконография всички отговарят на сметката). Води се, че кара устните да изглеждат страхотно.

Подобно на патешкото лице, дисоциативното нацупване не е нещо ново.

Както при много от днешните тенденции във визията, тя има своите естетически корени в разхвърляната, гръндж субкултура от 90-те и началото на новото хилядолетие. Днес момичетата в TikTok идолизират познати от миналото нихилистични трендове, и лица като Фиона Епъл, Клоуи Севини, Били Айлиш като емблематични образци на отегченото, мръсно момиче.

Позирането за снимка или селфи е съзнателен акт в най-буквалния смисъл: то изисква осъзнаване на себе си и чувство за цел при контролиране на начина, по който изглеждаш и се възприемаш. Обикновено позите и израженията се изпробват и репетират в огледалото дълго, преди човек да посегне към апарата или телефона. Така беше и с патешкото лице.

Дисоциативното нацупване цели да подчертае откъснатостта, непукизма и нихилизма на снимащия се, цели ефект чрез ироничен и небрежен поглед към околния свят. В статията си със заглавие „Всички най-умни жени, които познавам, се дисоциират“, писателката Емелин Клейн твърди, че преобладаващата феминистка етика се е изместила от честна, почти болезнена сериозност към неприязън, метаирония, и скука. Изходните условия не са се променили, но не е на мода да се оплакваме от тях – сега се присмиваме, въртим очи, надуваме се. За следващото поколение момичета с претенции да са готини честният стремеж към внимание, независимо дали става дума за грим в стил 2016 г. или измислени селфи пози, се чете като проява на отчаяние. Тяхното послание е, че дори не искат да се опитват. И, както е цитирано в статията на Клайн, писателката Рейчъл Сайм може би най-добре описа настоящия климат в социалните медии: в преглед на колекцията от есета от 2019 г. „Без ръкави“ тя пише, че дистанцирането винаги е по-добро от отчаянието.

Тази теденция се наблюдава не само в позирането. Има цялостен тренд към развиване на небрежен Instagram, който трябва да гради фасада на автентичност. Светлите снимки и селфита са заменени от замъглени и размазани такива, небрежни, но все пак щателно композирани в изкусна конфигурация – размазан грим, хаотично помещение, отрупано с вещи легло. Позата, която се цели – „дори не се старая да опитвам“. Скука и сарказъм. 

Момичетата с патешко лице гради образ на модна икона, която избухва по партита през уикендите, а съвременната икона на скуката е отегчена феминистка, която поддържа страница за иронични миймове. Във времена на конфликт, хаос и страх попкултурното спускане към нихилизма е логично следствие. Клайн заключва, че дисоциативният феминизъм се ражда отчасти от широко разпространеното чувств за натрупана преумора.

Съвременната естетика и поведение със сигурност са оформени от чувство за обреченост. Има нихилизъм в начина, по който хората се обличат и купонясват. Колкото и да са култивирани, навиците ни за публикуване на снимки и информация често разкриват по невнимание нещо интимно за нашите страхове, нужди и желания, така че има смисъл само умората ни да се появи и там – оптимизмът на отминалото десетилетие беше твърде уморителен и безрезултатен, може би беше неизбежно устните ни да се напукат.

*По Vice.

Вижте още: 

За селфито, идеалите за красота и нуждата да бъдем лайкнати от Теньо от Копривщица