Надявам се празниците ви да са били изпълнени с много светлина, топлина и "глимърс"...
"Глимърс" са онези малки парченца радост, които ни заобикалят, ако си позволим да ги забелязваме. Като малките светулки и звездите в нощта, те блещукат и осветяват живота ни.
За мен това е всеки път, когато малко дете ми се усмихне или когато изгревът е особено красив и цветен дадена сутрин.
Приятна радост ми носи и когато някой ми се обади да благодари за работата ми, когато не съм го очаквала.
Съседката, която ми донесе подарък, или подаръкът, който сам ме намери на тротоара.
Магичната скорост, с която понякога се сбъдват желанията ми и начина, по който светят празничните лампички вкъщи.
Множество малки неща, които е лесно да пропуснеш, ако се разсееш или вниманието ти е другаде.
Като термин "глимерс" е въведен през 2018 г. от Деб Дана, която специализира в комплексни психологични травми и работи с клинични пациенти.
Често се говори за така наречените "тригъри" или случки и събития, които отключват дадена травма в нас.
"Глимърите" са замислени като антипод, микро моменти на радост, които ни помагат да пренастроим системата си в друга посока - по-здравословна и положителна.
Ужасно дразнещо клише е, че не оценяваме какво имаме, но от време на време се замислям, какво би значело, ако не можех да виждам, ако не можех да ходя, ако нямах дом... И тогава по естествен начин бързо се изпълвам с благодарност.
Има хора, които сякаш винаги са благодарни и удовлетворени, но повечето от нас са по-скоро като Гринч. Някъде там, под много козина и сарказъм, има добро сърце, ама върви го намери!
Няма как, ако сте правили каквито и да е опити да подобрите живота си, да не сте се сблъскали с така популярната практика за изразяване на благодарност.
А ако сте поне малко като мен - то е или ви е било безкрайно трудно.
Проблемът е, че когато усещането ти е, че светът ти е гаден и животът ти е гаден, да се насилиш да си благодарен, отнема огромно усилие.
Преди 3 години ми беше трудно да кажа дори 5 неща, за които съм благодарна и това много ме дразнеше.
Представете си, дават ви задача - нашите 100 неща, за които сте благодарни и вие на номер 3 вече почвате да давате на заето, ако не и още от първото.
Оказа се обаче, че благодарността е като мускул и можеш да я тренираш. Всъщност колкото по-упорито я тренираш, толкова по-добре ти се отплаща, защото неусетно променя цялото ти светоусещане и вече не живееш в свят, където всичко е мрачно и трудно, а в свят, където ти си безкрайно благословен и всичко работи в твоя полза.
Сигурно звучи магично и наивно, но само докато не пробвате.
Тогава се сблъсквате с невидима стена и разбирате, че промяната не е толкова елементарна и пренебрежима, колкото си мислите на пръв поглед.
Затова ви споделям един трик как да се справите, ако решите да тръгнете по този път.
Повтаряйте си на глас, по няколко пъти, по колкото е нужно. Ако не знаете откъде да почнете, ето едно добро начало - благодарете, че имате възможност да четете този текст. Това означава, че можете да виждате, грамотни сте, имате достъп до интернет и мозъкът ви е достатъчно развит.
Това са вече 4 неща, които не всички на този свят могат и имат.
Да, звучат ви глупаво и може би като даденост, но кажете ги на глас 3-4 пъти и дайте възможност на мозъка ви сам да добави още към списъка. Вижте как се чувствате преди и след това малко упражнение и ще разберете защо е толкова важно.
Благодарността наистина работи, но когато е искрена, когато успеем да я почувстваме и въпреки че януари е мрачен и работен, със сигурност ще ни даде поводи поне за микро радости.
Предизвиквам ги да ги забележете.
