За децата, конкурсите и пародиите
Един национален детски конкурс за пореден път затвърди мнанието ми, че участието в конкурси по принцип е травмиращо и вредно занимание.
Особено когато става дума за деца, защото тяхното чувство за справедливост е все още пластично и лесно се изкривява в желаната посока.
Така се е случило, че вече 27 години община Благоевград организира национален конкурс, наречен "За хляба наш...". Тази година той се проведе на 23 и 24 април в Центъра за личностно и творческо развитие на децат в южния град.
Идеята е чудесна: конкурсът е посветен на хляба и всичко, свързано с него - песни и танци, стихотворения и разкази, драматизации, приложно изкуство, научни разработки, хляб във всички възможни варианти.
Така се е случило обаче, че ученици и преподаватели от Професионална гимназия по механизация на селското стопанство "Пейо К. Яворов" - Гоце Делчев демонстративно върнали присъдената им трета награда и обвинили журито в несправедливост, некомпетентност и предрешени резултати.
Заявили, че "се чувстват огорчени, ощетени и излъгани", че се оценяват заедно деца от детските градини и средношколци, че се награждават отбори, които сричат на сцената, че се толерират конкретни училища и школи...
Ще кажете - ами, какво толкова, поредният национален конкурс-пародия, в който някой е бил разочарован от действителността.
Но какво очакваме от утрешния си ден, ако действителността ни продължава да е пародия?
"Трогнаха ме сълзите и възмущението на учениците и учителите ни. Винаги ме възмущава несправедливостта", заявява директорът Ангел Живков.
"За една първа награда ги питах, която връчиха за две вакумирани питки, закупени от шкембеджийницата в бързината, но донесли награда на благоевградско училище", казва директорът.
Обяснението, което получил било, че "догодина ще вземат мерки".
Децата и учителите, които са работили с желание и са положили усилия напразно обаче, отказват повече да участват в конкурса. И правилно.
Нямам представа какво са имали предвид организаторите, когато са свършили, каквото са свършили, най-вероятно обикновеното, което се случва на конкурси - да наградим "нашите деца", пък заслужилите догодина, защото който си може, все ще се намери време да бъде оценен.
Никак не е тайна, че трудът и старанието, не дай Боже пък талантът, никога не са добре дошли на конкурси, надделяват "други" съображения, които би трябвало да нямат място, особено в детски конкурс.
Никак не е трудно да се демотивира дете да работи както трябва - с желание и вдъхновение, с упоритост и стремеж към съвършенство.
Никак не е трудно и да го научиш да работи както не трябва, като го наградиш за несвършеното и го похвалиш за грешките.
Ние, възрастните, правим това по собствени причини, "с дългосрочна визия".
Така въпросният "национален" конкурс за своите 27 години живот се е стопил от над 10 000 участници от цяла България до малко над 1000, отбелязва директорът на професионалната гимназия от Гоце Делчев.
Винаги в конкурсите има победител, той е един и всеки иска да е на неговото място.
Ако са ясни критериите, авторитетно журито и заслужени наградите - конкурсът има стойност.
Ако не - става въпрос само за малко похабен ентусиазъм, за който не си заслужава да се говори.
В случая обаче става въпрос за "Национален конкурс", организиран от общината и МОН.
Става въпрос и за деца, на които дължим честност и справедливост.
За да бъдат утре честни и достойни хора, а не "творци" на пародия, наречена с гръмко име и финансирана с обществени средства.
Обществото ни няма нужда от това.
