Да си гледаш работата е сложно

| от Мариела Петрова |


Може да поспорим кога и къде се раждат най-съществените идеи за живота и света. Зад дълга маса в библиотеката, в компанията на дебели прашни книги и куп умни глави? Може би преди век; в наши дни не би могла да стане „вайръл“ теория, достигната по толкова „boomer-ски“ методи.

Сред природата, където някой случайно паднал плод може да ти даде доказателство за важен физичен закон? За съжаление, принципите на механиката са отдавна известни.

Днешната наука гледа толкова нависоко, колкото нискотарифна авиокомпания не може да полети и изисква изчислителни познания, каквито и повечето бивши СМГ-ейци нямат. Дори и тези, които се бият в ефира на националната телевизия с представители на Първа английска и ги наричат чалгари и комунисти.

Да се вика „Еврика“ във ваната също вече е игран мач, а носенето на радиоактивен материал като бижу е нещо, за което си стискаме палци да е останало в учебниците по химия и на страниците на комиксите.

Има една друга обстановка, много прилягаща на нашия натюрел, съвремието ни и съобразена с главоломно растящата инфлация, в която се раждат важни и задълбочени прозрения за всичко, което е било, е и ще бъде. А именно – на пейка в парка, с приятели и бира в ръка.

В една от вече безвъзвратно отминалите топли летни нощи (Газпром потрива доволно ръце), няколко души с по още няколко бутилки ръце, бистрихме свръхвечните въпроси и си поставихме амбициозна цел – да редуцираме всички световни несгоди до една единствена обща причина, да открием корена на всяко недоразумение, да сведем всички общовалидни и персонални несгоди до общ знаменател. Какъв беше изводът?

Независимо дали става дума за война между древни племена или непоправимата съседка от „Б“ вход, за страданията на Джордано Бруно на кладата или за безкрайния вербален тормоз от страна на майка ти/колегите/ старите ти приятелки от университета.

Мотивът, който стои в основата, ако не на всяка, то на повечето световни и лични драми, е изначалното ни и неумолимо желание да се намесим в чуждия живот.

И имплицитно заложената ни вяра, че не просто имаме право, ами сме длъжни да определим как той да бъде живян.

От съседен град-държава с по-богата търговия прeди векове до бивша съученичка, която е неомъжена на 30-годишна възраст в наши дни, реакцията е еднотипна – ти знаеш по-добре и потегляш с огън и меч, буквално или в преносен смисъл, да покажеш своитe превъзходство и сила.

Новите заселници не изповядват твоята религия? Дъщеря ти спазва съвременни принципи за възпитанието на собственото си дете (едно време баба ѝ само Монтесори е чела)? Крайно време е да вземеш нещата в свои ръце и да наложиш собствените си разбирания.

Определени групи се борят за равни права, достойно заплащане, неприкосновеност над собственото си тяло? Първо социумът трябва да ги разнищи до най-дребния поведенчески и мисловен детайл, след което да ги осведоми, че грешат. И да очаква да се подчинят на собствените му разбирания.

Защо с такъв ентусиазъм се бъркаме в живота на други хора?

Защо педантично и упорито се интересуваме от делата и мислите им, и се държим така, сякаш имаме право да им казваме кое е лошо и кое е добро за тях?

Разбира се, воайорството не е болест на съвремието ни. Ако разгледаме вестници и памфлети от XVII век, ще открием достатъчно материал за прото-Кардашияните от онова време. Много преди да имаме лайфстайл списанията и story-та във социалните мрежи. Но в наши дни разполагаме с много повече начини за надникване над метафоричната ограда, отколкото дори преди десетилетие. Доставчиците на новини се мултиплицират, предлагайки различни измерения и човешка гледна точка към историите на деня. В социалните медии имаме не само Facebook, но и Instagram, Snapchat, TikTok – множество платформи, които предоставят въможност за наблюдение на другите.

Вижте още: Колко струва „безплатният обяд“ на Facebook?

Жълтите медии и продуцентите на риалити програми са натрупали богатства от бизнеса с наблюдаване на чуждата интимна сфера. Инфлуенсърите не падат по-долу. Множество кариери бяха изградени чрез използването на надничане в нечий предполагаемо очарователен живот, подкрепен от платени партньорства и маркетингово влияние.

Освен това съвременното потребление на новини по същество се е превърнало в спорт. Интересуваме се от политика не толкова, за да подкрепяме личностите, които изповядват нашите разбирания и ценности, колкото да засипем със словесна помия техните опоненти. Световните събития все повече представят ужасяващи истории за болести, смърт и морален упадък, за които всички ние, разбира се, имаме мнение, но или не можем, или не правим нищо, за да внесем промяна.

Може би любопиството е вкоренено в природата ни или може би при икономически развитите нации то е симптом на твърде много свободно време. Убеждаваме се, че има по-висша причина за това, което вършим: изразяваме мнение, образоваме се по актуални въпроси, тъсим вдъхновение, споделяме възгледи. Или просто всъщност обръщаме на внимание на хора и ситуации, които не ни касаят.

Нека си признаем: ние сме общество на воайори, дебнещи клюкари, разбирачи, седящи на дивана в хола, шофьори на задната седалка.

Държим мозъците си окупирани, без да постигаме кой знае какво, твърде склонни да дадем нежелан принос по отношение на животите на другите хора, но твърде заети, уморени или уплашени, за да се занимаваме със собствените си проблеми.

Какво да кажем за своите собствени домове, кариери, взаимоотношения, тела и ментално здраве? Колкото и да твърдим, че знаем как да решаваме проблемите на света, дали не неглижираме областта, в която всеки от нас има най-голямо влияние: самите себе си?

Вижте още: Сравнението като сигурен начин за провал

Твърде много новини, социални медии или дори безобидно любопитство към живота на околните, могат да имат сериозно негативно въздействие спрямо нас. Когато когнитивните ни процеси са пренатоварени, опитвайки се да обработят огромното количество информация и социалните сравнения, които неминуемо произтичат от нея, тревожността и безпокойството ни неминуемо се увеличават.

Освен това, намесата в чуждите работи може изключително да увреди личните ни взаимоотношения. Подобно поведение не помага на никого. Ако безспир си пъхате носа където не му е мястото, неминуемо ще разочаровате околните и ще ги накарате да загубят доверието си във вас.

Това е един от най-неприятните, токсични и досадни навици, който някой може да има. И въпреки това, съществува навсякъде около нас.

Независимо дали е у дома, на работа или сред приятели, някои хора просто смятат, че имат право винаги да се месят безспир в живота на другите.

Истината е, че понякога близките ни го правят, защото искат да помогнат. Ако преминаваме през турбулентен перид в живота си или страдаме поради някаква причина, неминуемо ще получим съвет от хора, които просто искат да си стъпим отново на краката. Често обаче доброжелателите забравят, че има граница, която не трябва да преминават. Едно е да предложиш съвет и помощ, но съвсем друго е да се опитваш принуждаваш другите да следват съветите ти и да крещиш „Казах ти“.

Не бъдете този човек! Какво хората избират да правят с живота си не е ваша работа.

А други го правят просто защото обичат драмата. Обзалагам се, че познавате такива хора. Те обичат да се сравняват непрестанно. И ако сметнат, че някой е по-щастлив от тях, се чувстват застрашени и несигурни. Знанието, че те не са единствените нещастни хора, моментално повдига настроението им. Наистина е странно, но има немалко индивиди, които съществуват, за да се месят в живота на околните и да намират радост в нещастието им.

И все пак, това, че не бива да се интересуваме прекалено от хората около нас и да не си пъхаме носа в делата им, не означава да сме егоисти и да не откликваме на нуждаещите се от помощ. Важно е обаче да уважаваме границите им, да питаме преди да се намесим и най-вече – да стоим далеч от клюки и непоискани съвети. Звучи доста по-лесно, отколкото е.

И все пак, доверието и непрокосновеността са много ценни за повечето от нас, ако не и за всички. Ценим личното си пространство, афектираме се от навлизане в личната ни сфера и това е повече от нормално. Намесата в чуждия живот е признак на неуважение и ако сте един от хората, които правят това постоянно, помислете дали не е време да обуздаете този навик. Ако страдате от подобно поведение на приятели и близки, не се притеснявайте да се конфронтирате по темата; никой не е пострадал от малко здравословни граници.

Да си гледаш работата е сложно. Изисква действителни усилия, изправяне срещу собствените си грешки и вътрешни демони, разрешаване на конфликти в отношенията, практикуване на самодисциплина и правене на жертви. И все пак успехът в едно подобно начинание си заслужава споменаването му в новините в националния ефир и поне хиляда лайка в социалните мрежи.

Вижте още:

Животът на другите: риалити форматите като съвременна форма на търговия с хора