Разбираемо е защо някой би предпочел аматьорското порно пред режисираните кадри, комичните сценарии и синтетичните тела и крясъци в продукцииите на компании като BraZZers, Bang Bros или Evil Angel. Несравнимо е усещането, че надничаш в интимната сфера на някой друг, че виждаш нещо истинско, несъвършено, преживяно, по-човешко, по-близо до теб самия, по-нескопосано и непохватно, ако щеш. Воайорството не се нуждае от сценарий, то ти носи чувството, че правиш нещо леко забранено, леко мръсно, донякъде на границата с етиката и морала. По-лесно е и да се свържеш с една реална ситуация, да си представиш себе си на мястото на участник в нея… а не е ли това причината повечето от нас да посягат към така наречените филми за възрастни?
Като любопитен и същевременно алергичен към фалш и преструвки човек, няма да скрия, че сред цялото море от сексуално онлайн съдържание аматьорските видеа винаги са ми се стрували една идея по-интересни. И нееднократно съм си мислела до каква степен преувеличените, сюжети и ситуации от професионалната порно сцена могат да оставят у един не особено опитен човек трайно грешна представа за това какво сексът следва да представлява, а дори и за това какво всъщност се харесва на самия него като практика или усещане. Намирала съм продукциите, които печелят награди в жанра си, за пресолени, напомнани, неудовлетворяващи и фалшиви като надценена пакетирана закуска от бензиностанция. Ако са можели да събудят някаква реакция у мен, тя най-често се е състояла в подсмихване и повдигане на вежди. Реалните ежедневни хора с целулит, забравено тук-таме телесно окосмяване, значително по-малки пениси и понякога комично разкривени от истинско удоволствие лица всъщност ми стояха далеч по-естестично.
Това обаче не е текст, който да разглежда романтичните ми представи за аматьорското порно или за секса генерално. Не е и за риска любителско домашно видео, предназначено само за собствените ти и още един чифт очи, да изтече в интернет като форма на отмъщение. Тук ще си говорим за „тъмната страна на Луната“, макар и на гърба на едноименния албум на Pink Floyd да ни разкрива, че всъщност не съществува такова нещо като тъмна страна на Луната – в интерес на истината тя цялата е тъмна. Така стоят нещата и в порно индустрията.
Аматьорската сцена крие редица рискове, които професионалната донякъде е елиминирала.
Докато индустрията е съставена от продуценти, агенти и изпълнители, които следва да спазват определени стандарти, иначе рискувайки лоша репутация и загуба на работата си, аматьорската сцена отвратя широко вратите си за манипулации и злоупотреби с хора, които изобщо не са подготвени за това, в което им предстои да се забъркат. Един от отговорите защо се случва така се крие в дигиталната ера, в която живеем днес. Едва до преди едно-две десетилетия порнография се създава единствено от професионални компании, чрез наети по договорни отношения лица, и гарантира поне известна справедливост спрямо актьорите. Тези компании съществуват и до днес, но делят мястото си под онлайн слънцето с нискобюджетни любителски филми, които често ги изместват, просто защото предлагат по-„зарибяващо“ съдържание, пуснато директно в интернет, без да отговаря на каквито и да било стандарти или рамки. Един, двама или повече души, камера, екшън!
Независимите продуценти решават самосиндикално по какъв начин ще третират изпълнителите си. Единственото, за което те отговарят, е качеството на продукцията им. Липсват и отговорността, и гаранциите, присъща при професионалното и законосъобразно заснемане.
Един от най-примамливите аспекти на любителското порно, както личи от името му, е аматьорското качество на участниците. Но какво означава това за самите тях? Говорим за млади, обикновено току-що навършили, а и невинаги гарантирано навръшили, пълнолетие хора без почти никакъв предходен опит в порно индустрията, които се опитват да спечелят малко пари и често го правят поради неотложна нужда или за да финансират образованието си. Те нямат връзки с хора, които са били в индустрията и знаят как функционира тя, нямат професионален или финансов статус, който да им осигури възможността да изискват по-добри условия и възнаграждение, притиснати са от обстоятелствата, което ги излага на риск от всякакво естество злоупотреби.
Динамиката между изпълнители и продуценти е динамика на власт и подчинение, създават се отношения на опасна зависимост.
Например: ако изпълнител/ка е откаран/а със на разноски на продуцентите до мястото, където следва да се заснеме видео, той/тя може да се страхува да възрази срещу сцени, в които не иска да участва, за да не разгневи хората, които вече са инвестирали в продукцията и от тях зависи възнаграждението на съответния участник. За съжаление, това е перфектна възможност за продуцентите да се възползват от начина, по който момичетата биват дресирани: да се държат в нашето общество: бъдете мили, бъдете симпатични, изглеждайте секси и уверени, но правете каквото ви се каже и не се глезете излишно, слушайте и спазвайте правилата.
В порнографията често се прекрачват граници, които са некомфортни за мнозина. За да се случва това, би следвало да е необходимо валидно съгласие, необусловено от отношения на зависимост. Всички детайли, свързани с извръшването на действия, включващи орален секс, анален секс, вербална или физическа агресия, BDSM практики или осъществяване на контакт с повече от един човек или с предмет/и, следва да се уточни в детайли предварително при сключването на договор. По-интензивните сцени означават по-високо възнаграждение, което дава стимул на професионалните актьори, но им е оставено и правото да откажат.
На аматьорската сцена такова договаряне рядко се случва, а когато се случва, обикновено е бланкетно и про форма.
Въпреки че много хора са свикнали да гледат всички типове изброени сцени в мейнстрийм порно, една аматьорска актриса може никога да не е изпълнявала такъв род действия преди, камо ли пред камера, и може основателно да се страхува или да изпитва неудобство да продължи, но да чувства, че е лишена от избор. Практика е продуцентите да тласкат актьорите до пределите им, тъй като в контекста на аматьроската порнография материалният стимул е най-вече техен. Без официален и подробен договор и без собствен агент, с когото да се консултира, изпълнителката не знае дали може да възрази и може да почувства, че единствената ѝ възможност е да се примири със сцената и да я изпълни.
„Те сами са решили доброволно да се снимат в порно, никой не ги е карал насила.“
Такава е първата инстинктивна реакция на повечето от нас. Нямаме ли си други проблеми, че ще седнем да мислим порно актьорите и порно актрисите, които, макар и да гледаме с наслада, по презумпция приемаме като някакви неморални и поради това отхвърлени от обществото хора. Лесно е да оправдаем несправедливото отношение към тях с правото на избор, каквото, да, изначално те наистина имат. Това обаче по никакъв начин не отменя огромния риск от манипулация, принуда и социално-икономически натиск, които да са обусловили съответния избор. В някои западни страни порно сцената е една сред не твърде много възможности пред един млад човек от бедно семейство в маргинален град да излезе от средата, която би предопределила неговата собствена маргинализация занапред, и да плати за изключително скъпото образование, което би му открило и други опции в живота. За тези хора има смисъл да припечелят няколко бързи хиляди въпреки риска от вреди, който вероятно така или иначе съзнават. За мнозина от нас, израсли в заможни семейства, заобиколени от подкрепяща приятелска среда, и убедени, че такова нещо като привилегия не съществува, изборът на тези хора буди недоумение, дори известно осъждане. Свикнали сме да ги възприемаме като източник на краткотрайно забавление, и, нека си го кажем направо – като обекти.
Друг проблематичен аспект, що се отнася до порно индустрията, е неуеднаквената международно (а в държави като САЩ дори и вътрешно), противоречива и нерядко изобщо отсъстваща правна рамка. Това дава възможност за редица заобикаляния и злоупотреби, чието извършване остава на съвестта и доброто желание на продуцентите. Това се отнася както за професионалните компании, така и за аматьорите, но професионалните компании повече или по-малко са ръководени от вътрешно наложени стандарти, саморегулация, конкуренция и репутационни усилия.
Прост пример за заобикалянето на правната рамка е, че заснемането на видео може лесно да се пренесе от територия, на която е задължителна употребата на предпазни средства при снимане на полов контакт, към територия, където липсва подобно изискване. Не навсякъде съществува и норма, която да задължава за тестване на участниците за полово предавани заболявания преди снимачния процес или на определен период от време, а дори и където я има, сроковете обикновено са по-кратки от инкубационните периоди на някои венерически заболявания, които понякога отнемат месеци преди проявата на осезаема симптоматика. Така или иначе, повечето съществуващи закони, нормиращи заснемането на порно сцени, се отнасят основно към здравния статус и предпазването на участващите от заболявания, но отчасти или напълно игнорират темата за информираното съгласие.
Сигурно се чудите как стоят нещата у нас.
Добър въпрос, чийто отговор, както на много други въпроси у нас, е „неясно“. В главата „Разврат“ от Наказателния кодекс е въздигнато в престъпление създаването, излагането, представянето, излъчването, предлагането, продаването, даването под наем или по друг начин разпространяването на порнографски материал. Особено внимание е обърнато на закрилата на непълнолетните. Дотук добре, но това не означава, че българи не снимат или не се снимат в порно сцени, които впоследствие биват разпространявани онлайн. Това може да се случи лесно – или чрез заснемането им на територия, където отсъства подобна забрана, или чрез разпространението им директно в чуждестранни платформи за порнография. Един бърз поглед върху видеата от България в някои от големите платформи (големи хора сте, няма да ви ги изброявам), веднага поставя под въпрос адекватността, съгласието и условията при огромна част от заснетите сцени. Реално погледнато, всяко българско порно е аматьорско порно. Спазването на съществуващата забрана е трудно проследимо, изисква усилия, които не се полагат на практика и остава под въпрос. На практика нейното съществуване лимитира възможността за регулация и контрол върху едно така или иначе съществуващо обществено явление и така излага участниците в него на още по-голям риск, наред със стигмата, която така или иначе тежи върху тях, особено върху тези от женски пол.
Наказателните съдилища могат да са опция при измама или изнасилване, но като се има предвид снизходителното отношение, което обществото ни има към проституиращите (чиято законова регулация е печален обект на отделна тема), или към жените, за които приема, че са с нисък морал, изпитвам своите съмнения в емпатията и справедливостта, които би получило момиче, което е, или за което се предполага, че е решило да участва в заснемането на порно сцена. Стигмата спрямо жените, които са открито сексуално активни е налице. Обществото ни все още не приема насериозно дори хипотезите на сексуално насилие от настоящ или бивш партньор, така че представете си каква би била съдбата на участничка в порно, която се опитва да отправи твърдения за посегателство срещу себе си в рамките на иначе доброволен снимачен процес.
Без действаща ефективна правна система за докладване на вредни инциденти, аматьорите в световен мащаб твърде трудно могат да потърсят правата си, защото тези права не са им гарантирани. Комбинацията от фактори, включително дигиталният процес на създаване и разпространение на аматьорско порно, дисбалансът на властта между изпълнители и независими продуценти и спорните и неунифицирани закони, регулиращи порнографията, създава безброй много възможности за принуда и злоупотреба, която да остане завинаги под чертата. Продуцентите могат да се или да не се възползват от това, и далеч не всички го правят, но решението дали ще го направят или не на практика е оставено единствено на тяхната дискреция.
Разбира се, не всяко аматьорско порно е заснето по неетичен начин. Налице са безчет успешни канали на двойки и партньори, а и далеч не само на емоционално свързани помежду си лица, които предлагат качествено, тематично и предварително съгласувано помежду им съдържание при спазването на всички възможни принципи, свързани със здравето, свободната воля и съгласието. Онлайн светът предлага не по-малко шансове и платформи лесно да направим нещо по правилния начин, колкото и по грешния. В края на деня, бъдещето на аматьорската сцена зависи от нас, зрителите. Напълно нереалистично би било да твърдим или изискваме да спре да се гледа порно. Ключово е обаче да го гледаме с осъзнатост и информирано, а не напълно неподозиращи, и да не отдаваме своето внимание, абонаменти, следвания и плащания за канали и видеа, чието заснемане буди въпроси и притеснения. За съжаление или не, светът на порното, поради липса на по-добра регулация и закрила, се управлява в пълна степен от стария маркетингов закон, че търсенето определя предлагането. Този закон е неморален, защото сваля всякаква отговорност от предлагащите, но и дава на търсещите властта да я проявят и да я изискват от тях. Ако справедливото отношение, предпазването, съгласието и отчетността са важни за тези зрители, то един аматьорското порно наистина ще бъде толкова добро и автентично, колкото дава вид да изглежда.
Вижте още:
