Как писането на ръка оформя обществената история
Една интересна изложба организира от 24 януари Британския Национален архив в Ричмънд.
Във време, в което почти сме забравили физическото писане на писма, архивът показва кореспонденция, обхващаща над 500 години преданост, копнеж, жертвоготовност, мъка и страст.
"Любовни писма" представя писма на кралски особи и парламентаристи, литературни икони и неизвестни писари, включително стихотворения и рисунки, официални паметници и завещания, свидетелства за забранени връзки и съдби, разделени от обстоятелствата.
Експозицията разкрива как чувствата са оформили обществената история - и как понякога са я преобърнали напълно.
Любопитните ще могат да видят отчаяната молба, написана от Алфред Дъглас до кралица Виктория от името на Оскар Уайлд, сбитото завещание от 90 думи на Джейн Остин, написано малко преди смъртта ѝ, последното писмо до Елизабет I от Робърт Дъдли, граф на Лестър, документът за абдикация на Едуард VIII, за да се ожени за разведената американка Уолис Симпсън и още много други свидетелства за афери, лични трагедии и страхове, пагубни желания или топло приятелство.
Изложбата предлага рядък поглед към личните емоции, запечатани и съхранени в правителствената колекция.
В същото време тя потвърждава една тенденция, която в последните години става все по-осезаема:
Писането на хартия преживява изненадващ подем, въпреки дълбоко дигитализирания ни съвременен свят.
Едно изследване на потребителски нагласи от 2018 г. показва, че 87% от анкетираните милениали казват, че ценят ръкописната кореспонденция повече от дигиталната.
Общоприетото схващане предполага, че ръкописните съобщения със сигурност са по-искрени и смислени, но тези числа все пак са малко изненадващи.
Дори при нарастващата ни зависимост от бърза и удобна комуникация, близо девет от 10 милениали биха я изоставили в полза на нещо малко по-бавно, но и по-смислено и автентично.
В същото време проучването показва, че три четвърти от американците не са писали бележка "на ръка" поне от месец, а 15% не са писали такава от пет или повече години.
Близо една четвърт от анкетираните казват, че ниското качество на почерка им и съмненията в граматиката са ключова причина да не изпращат ръкописни съобщения.
Дигиталният свят е безтелесен: скролваш, натискаш еднакви бутони, включваш редактор - и след секунди получателят вече чете съобщението ти.
В TikTok обаче потребителите споделят своя опит в изучаването на калиграфия и как да използват восъчни печати - отчита се 105 % увеличение на търсенията за тях.
Според Amnesty UK над половината (55%) от възрастните във Великобритания са изпратили поне едно писмо през последната година, а младите хора (на възраст 18-34 години) твърдят, че биха искали да получават повече.
"В съвременната епоха писането означава много. Означава, че отделяш време и полагаш съзнателни усилия - да намериш химикал и хартия, да седнеш и да помислиш какво точно да напишеш, да купиш марка и да отнесеш до пощата... Наистина е важно.Буквите имат дълготрайност и физичност, която е наистина мощна сила", казва кураторът на "Любовни писма" Виктория Игликовски-Броуд.
По думите ѝ нещата, написани със собствения почерк, имат връзка със съответния човек, която не може да бъде постигната чрез дигиталните медии, а това е наистина въздействащо.
Едно физически написано "Обичам те" никак не е като да натиснеш няколко копчета на клавиатурата, казват психолозите.
Физическото изписване дава усещане за стабилност и завършеност на действието.
Проучване на мозъчната активност по време на писане и изпращане на писма показва, че самият акт на писането повишава отделянето на серотонин ("хормон на щастието") и води до усещане за удовлетворение и спокойствие - не става дума само за комуникация, а за физическо усещане, което идва от самия процес.
Не на последно място, почеркът носи информация за емоционалното състояние на човек - по начина на изписване можем да познаем дали човекът е бил спокоен и съсредоточен, дали е бързал или е бил притеснен...
Писането често оголва чувства, които иначе трудно биха били изразени само с дигитален текст.
Поколението Z определя писането и четенето от физически носители като опит да си върнат тялото, фокуса, идентичността и вътрешния ритъм в свят, който е бърз, шумен и обезличаващ.
Написаното на хартия писмо е неповторимо - възможност да заявиш себе си по уникален начин, който никой и никога няма да може да повтори.
Чувствата и съобщенията отпреди 500 години не са твърде различни от тези в WhatsApp, които много от нас са получавали от разкаяни бивши партньори - с изключение на това, че съобщението завършва например със стихотворение, а не с емоджи, казва Броуд.
Въпреки това, и днес отваряме пощенския плик като подарък, сядаме да погълнем думите и го прибираме в кутии за обувки за години напред.
Пазим думите на нашите приятели и любими в безопасност, и тази практика със сигурност няма да изчезне, смята тя.
