Децата са доста по-наблюдателни и осъзнати, отколкото си мислим...
Случва ли ви се да се чудите дали малкото ви дете слуша и дали разбира, когато споделяте история с него на друг възрастен? Например, когато с друг родител си говорите за навиците му? Или когато обсъждате поведението му в детската градина?
Често майките са доста невнимателни, когато споделят интимни неща за децата си пред другите. Те забравят личността на детето, забравят и че вече не е бебе и не е уместно да казват лични неща за него на другите, особено неща, които биха го засегнали.
Всъщност малките човечета са доста по-наблюдателни и доста по-осъзнати, при това доста по-отрано, отколкото си даваме сметка.
Те не само усвояват това, което им казваме директно, но копират и начина, по който говорим за себе си и за другите. Чуват какво казваме на другите за тях и буквално копират как се държим.
Като родители сме склонни да мислим, че "децата не разбират", затова и често изпускаме реплики, мятаме уж невидими погледи зад гърба им и уж цензурираме истории, които внезапно решаваме, че не са подходящи за малките уши и очи.
Но в същото време не си даваме сметка, че децата са доста наясно за следните неща:
1. Как говорим за тях пред другите възрастни
Да речем, че детето току-що е направило класическа сцена с тръшкане на земята в магазина.
Прибирате се вкъщи и разказвате на партньора си за "невероятната случка" със саркастичен тон (нормално, все още сте ядосани!). Или пък иронично разказвате шеги за инцидента, мислейки, че детето ви вероятно не разбира за какво става дума. Е, изненада - то всичко разбира и знае, че е предизвикало негативната ви реакция.
Затова, когато говорите с приятел, роднина или съпруг за нещо, което се е случило с детето ви, по телефона или лично, бъдете внимателни с езика, който използвате.
Говорете за извлечените поуки или за това как сте решили проблема, вместо да се фокусирате върху грешката.
Представете си, че не говорите с трети човек, а директно с детето си. Може би не е лоша идея да си спестите сарказма и критиката...?
2. Какво мислим за партньора си, как се отнасяме към другия родител и роднините
Може би мислите, че когато се дразните на партньора, го правите дискретно, но детето улавя всяко изпъшкване от ваша страна и дори уж непоказното раздразнение.
Ако по някаква причина връзката ви стресира, децата са първите, които ще го усетят. Те имат "антени" за невербалните сигнали, които сочат динамиката на отношенията в семейството.
Особено когато става дума за критики или негативни коментари - децата са първите, които ще ги уловят.
Да не говорим за това колко чувствителни са те при повишаване на тона между възрастните, които се грижат за тях.
Може би, улисани в спор с партньор или роднина, няма да видите как детето ви си запушва ушите, защото приема високия тон за застрашителен и бърка обикновения спор със страшен скандал.
Може и да не забележите как детето бърза да се скрие в своята стая, защото смята всяко обтягане на отношенията при възрастните за свързано с него.
Децата са способни да улавят критиките или негативните коментари за другия родител или грижещите се за тях хора, дори когато се опитвате да ги маскирате под формата на шеги.
Те улавят всяка динамика, затова се старайте да говорите с уважение за другия родител и грижещите се за детето ви хора. Правете го, дори ако децата уж са в другото помещение. Не забравяйте, че малките уши може би чуват всичко.
Това е важно, защото отношенията между възрастните, от които детето зависи, ще му помогнат или ще му попречат да се почувства в безопасност, да изгражда самоувереност, да се учи на грижовност и да определя в каква степен да бъде емоционално свързано с хората, които се грижат за него.
Добрите отношения в семейството също така намаляват тревогата на детето.
Реплики като "Уау, мама е сготвила толкова вкусно!", изказани от бащата или "Татко е напазарувал вкусни неща от магазина", казани от майката, или "Баба е толкова мила, че те заведе в зоопарка", могат да помогнат много.
3. Как възприемаме тялото и външния си вид
Ако детето каже: "Мамо, приличаш на лелка" (мой личен пример от "живия живот"), то не е защото му е хрумнало да се измайтапи. Това е, защото всъщност е чуло как майка му хленчи пред огледалото, че прилича на "лелка".
Децата осъзнават много добре как възрастните говорят за собственото си тяло и за телата на другите хора. Но освен, че ни слушат, те могат и да четат езика на тялото ни, да забелязват фини или груби действия, които правим с него.
Те наблюдават как и дали се решим, бръснем, дали и кога се къпем, колко често си мием зъбите. Спрямо нас те се ориентират кое е добро и лошо, желателно и нежелателно като поведение.
Ако искате да разберете какво мислят децата ви за вас, наблюдавайте тяхното поведение.
Те буквално са наши копия: въртят се пред огледалото и се гледат в него с несигурност или с възхищение. Ако си правим твърде много селфита, децата ще правят същото със своите детски телефони. Те знаят дали се харесваме по бански на плажа и дали се срамуваме от голото си тяло...
Никое бебе или малко дете не се срамува от корема, бедрата или височината си, докато не чуе коментари или не види някой друг, че е възможно да се чувства несигурно по този повод.
И никое дете не прави неуместни коментари за външния вид на другите, освен ако не е чуло родителите му да правят това.
4. Нашите ценности
Децата забелязват какво наистина ценим въз основа на онова, което казваме и правим. Понякога действията ни и приказките ни, обаче, се разминават.
Например може да твърдим пред детето, че спортът е преди всичко работа в екип, учене на нови умения и забавление с приятели. Но когато го вземаме след мача, първият ни въпрос да е: "Кой спечели?"
Може да казваме на детето, че е важно да се държи честно, но после да го накараме да излъже за възрастта си, за да получи намаление на басейна.
Или му набиваме в главата, че трябва да се оглежда внимателно, когато пресича, а после се юрваме с него да пресичаме на червено, защото не ни се чака и преценяваме, че е "по-удобно".
Децата научават ценностите, като наблюдават нашето поведение и след това правят изводи за това, което според нас е важно.
Независимо какво съзнателно им преподаваме, децата ще излязат от детството с ясни представи за това, което наистина ценим и с добре развита собствена система от ценности, научени основно от поведението ни.
4. Нашата емпатия, доброто отношение към себе си и самосъзнанието ни (или липсата му)
Макар различните деца да имат различен темперамент, способността им да изразяват състрадание и емпатия често отразява нивото на възрастните около тях.
Ако детето се самообвинява за грешка в училище, може да го утешите, като го помолите да не го приема всичко толкова тежко. Но ако вие самите имате склонност да се справяте с неуспехите по този начин - няма какво да направите - то ще следва вашия модел.
Децата забелязват как възрастните се справят с грешките, как говорят на себе си, какви са техните нереалистични очаквания и перфекционистки наклонности. И ги повтарят.
Много хора, които са твърде строги към себе си неволно учат децата да бъдат критични и сурови към себе си. От друга страна, възрастните, които са нежни към себе си, признават грешките си и ги преодоляват, учат децата на устойчивост и как да използват грешките като възможности за учене.
5. Нашето отношение към храната
Децата обръщат внимание на хранителните навици на възрастните, както и на начина, по който те говорят за храната.
Родителите и другите лица, които се грижат за децата, оказват пряко влияние върху избора на храна, който децата правят, както и върху убежденията, които те развиват по отношение на храната.
Коментари като "сладкото е лошо", "плодовете са полезни", деленето на храни на "добри" или "лоши", пропускането на хранения или изразяването на вина за яденето - всичко това се наблюдава и усвоява от децата.
С течение на времето нашето родителско отношение и поведение формират отношението на детето към яденето и в някои случаи може да доведат до нездравословни хранителни навици или нагласи.
Изследванията показват, че децата са склонни да ядат същите храни като родителите си, както като деца, така и като възрастни - ето колко е важно да сме осъзнати и да предлагаме балансиран и положителен подход към храненето от най-ранна детска възраст.
