Нов онлайн тренд сред Gen Z романтизира 2016 година. Как се стигна дотук?
Ефектът на кучето на Snapchat, розовият филтър на Retrica и веселите дни на Instagram, видеоклиповете с предизвикателства...
В различни социални мрежи, основно в TikTok, редица създатели на съдържание припомнят някои отминали трендове - цветните коси, розовите ефекти на снимки, скъсаните дънки с мрежа на дупките...
Както посочват в статия BBC, в TikTok търсенията за "2016" са се увеличили с 452% през първите две седмици на януари, като са създадени над 55 милиона видеоклипа с помощта на филтъра на приложението, кръстен на годината.
Много известни личности споделиха собствени естествени снимки от 2016 година, които умишлено са далеч от днешното перфекционистко възприятие, допълнено с филтри, грим и AI.
За какво става дума? За носталгия по миналото или за гордост, че "и това вече сме го преживели"?
Докато през 2016 година сякаш беше неизбежно човек да не е в интернет пространството, през 2026-а все повече хора на различни възрасти, но основно сред "генерация Z", започват да избягват социалните мрежи и избират повече активности без телефон.
Може би една от причините за носталгията по 2016 г. и определянето ѝ като "последната нормална година" е, че по това време усещането за популярната култура все още беше, че тя се развива с достъпни темпове.
Към 2026-а поколението, израснало в дигиталната епоха, вече започва да осъзнава колко малко от живота си всъщност притежава.
Нашите снимки, нашата музика, нашите спомени... вече всичко живее зад пароли, абонаменти и облачно съхранение. Когато забравим паролата си или пропуснем плащане за някой абонамент на приложение, сякаш губим част от себе си.
Разбира се, това е прогрес на технологиите, но и на самите нас като човешки същества, които се адаптираме към новата и динамична среда.
Въпросът е да можем да възпираме себе си от прекаленото "потапяне" в една нереална вселена, каквато е виртуалната, и имаме ли достатъчно време да бъдем все повече до нашите близки.
Това, което виждаме днес, когато поглеждаме назад към 2016 г., ни създава по-скоро представа за настоящето, отколкото за миналото.
Желанието да погледнем назад всъщност е отражение на несигурността, която изпитваме относно бъдещето.
Самата 2016 г. бива романтизирана с това, че изкуствения интелект не беше толкова навлязъл в нашето ежедневие. Но тя съвсем не беше лека.
Не е лошо да си припомним, че тази година беше годината на Брекзит и връхната точка на гражданската война в Сирия. И двете събития допринесоха към оформянето на настроенията и нагласите, както в Европа, така и в САЩ.
Тогава наблюдавахме и политически световни процеси и промени - Доналд Тръмп спечели първия си мандат на изборите за президент срещу кандидатката на Демократическата партия Хилъри Клинтън.
Носталгията по 2016 г. всъщност не е толкова копнеж по конкретна година, колкото по усещането за по-бавен, по-разбираем свят, в който дигиталното още не беше изяло напълно личното.
Тя е форма на бягство от постоянния натиск да бъдем онлайн, продуктивни и "перфектни".
Но и е сигнал, че все повече хора започват да търсят баланс между виртуалното и реалното, между споделенето и реално преживяното...
