Всичко започва, когато китайска компания за играчки пуска серия плюшени кончета...
Оказва се, че безпогрешният усет на децата за фалш работи и спрямо играчките.
Това показва феноменът, в който се превърна плюшеното конче на име Zhen De, което се появи на пазара в резултат на производствен дефект, но неочаквано стана хит.
Всичко започва, когато китайска компания за играчки пуска серия плюшени кончета.
Поради грешка в дизайна или производството, една партида излиза с увиснали клепачи, крива усмивка и изражение на крайна умора и екзистенциална тъга.
Производителите мислили да ги бракуват, но социалните мрежи буквално "експлодирали" - оказало се, че децата и младите хора в Китай масово започнали да търсят точно това "тъжно" конче, оставяйки перфектните, усмихнати и "щастливи" играчки да събират прах по рафтовете.
Психолозите лесно обясняват това явление - играчката легитимира негативните емоции.
Тя казва на детето: "Всичко е наред, ако и ти се чувстваш уморен или тъжен днес". В свят, наситен с перфектни филтри и изкуствени усмивки, "тъжното конче" изглежда истинско.
Децата подсъзнателно усещат, че е нормално човек да не е щастлив 100% от времето.
Втората причина е, че когато едно създание изглежда уязвимо или "нещастно", това активира инстинктът за грижа.
Децата искат да гушнат и утешат тъжното конче, което създава много по-дълбока емоционална връзка, отколкото с една стандартна, самодостатъчна усмихната играчка.
Социологически проучвания в Китай показват, че поколението "Алфа" и Gen Z се идентифицират с предмети, които отразяват тяхното състояние на прегаряне и огромният академичен натиск.
Кончето изглежда така, сякаш "идва от дълга смяна в училище/офиса" - точно както се чувстват те самите.
Младите хора използват играчката за справяне със стреса чрез хумор.
Младежите масово създават профили на своите играчки, в които кончето "говори" вместо тях.
Тъй като то изглежда съвсем изтощено, то става говорител на неща, които иначе биха били неприемливи за изричане. Чрез иронията ("Вижте го това конче, то е по-зле и от мен"), те всъщност практикуват авто-емпатия - смеейки се на "нещастието" на играчката, те омаловажават собствените си проблеми и ги правят по-поносими.
Да притежаваш нещо "сгрешено" е знак за индивидуалност и отхвърляне на масовите стандарти за красота. освен това, използването на играчката, за да се осмее култът към успеха на всяка цена, е мощен начин за справяне с обществения натиск.
Феноменът на "тъжните" или несъвършени играчки не е чак толкова нов - Йори от любимата приказка "Мечо Пух" е може би най-известният и класически пример за "тъжен" персонаж, който е обичан именно заради своята меланхолия.
В историите от класическата приказка никой от приятелите на Йори не се опитва да го "поправи" или да го принуди да бъде щастлив.
Те го приемат такъв, какъвто е - песимистичен и бавен.
Децата усещат тежестта на очакванията да бъдат "добри" и "послушни".
Йори беше единственият герой, който имаше правото да е недоволен, примирен и тъжен.
Сега имаме и "уморено" конче, което допълва картината.
В духа на всеобщия стремеж към автентичност и искреност, може би не е зле да оставим децата да обичат "сгрешено" плюшено животно, вместо да са неизменно красиви, щастливи и безпогрешни.
