Сабатикал е нещото, от което много хора се нуждаят, но просто не го осъзнават.
Не защото не им идва наум, не защото у нас никой не би го приел сериозно като възможност, а защото не знаем, че изобщо съществува такава концепция.
Най-общо сабатикал е практика с дълбоки корени в академичните среди, където университетските преподаватели получават възможност за дългосрочен отпуск (обикновено на всеки седем години) за научни изследвания, писане или усъвършенстване на знанията си.
Концепцията все по-често се прилага и в корпоративната среда, като много компании я въвеждат като част от политиката си за устойчиво управление на човешките ресурси, насърчавайки служителите да презаредят, да се развиват или да се включат в социални инициативи.
Това се прави на много места по света, не и в България.
Продължителността на този вид почивка варира - обикновено от един месец до една година, в зависимост от политиката на организацията.
В някои случаи отпускът е напълно платен, а в други - частично или неплатен.
Изискванията за допустимост често включват определен брой години стаж в компанията и успешно представяне и конкретен план за използване на времето.
В Обединеното кралство 42% от работещите заявяват, че тази година искат достъп до сабатикал, защото се страхуват от прегаряне.
50% от служителите вече са взимали сабатикал, за да избягат от стреса на работното ежедневие.
53% от работодателите във Великобритания предлагат тази възможност.
Вече не е странна идеята, че безделието и сънуването с отворени очи са моментите, в които сме най-креативни, а според изследване на Linkedin креативността е най-търсеното умение, което компаниите търсят от служителите, които наемат на работа.
Сабатикалът не е просто продължителна почивка, а стратегически инструмент за предотвратяване на професионалното прегаряне, повишаване на мотивацията и израстване.
Какво се прави?
Каквото поискаш - ако имаш нужда да не правиш нищо, така да бъде, три месеца сън не са никак лоша идея, ако човек се чувства уморен.
Ако искаш да пътуваш, да вземаш уроци по рисуване или да тренираш плуване - направи това.
Идеята е да изчистиш мислите и целите си и да се върнеш с нови идеи, нов поглед, с повече енергия и желание да действаш.
Страхът, че ще изпуснеш възможности или ще те забравят в екипа, е една от най-силните вътрешни спирачки.
Истинските възможности обаче често се появяват, когато си позволиш пространство, за да ги видиш.
Сабатикалът не е край на кариерата, а пауза за презареждане.
Светът няма да спре да се върти без теб, а тези, които наистина ценят работата ти, няма да те забравят.
Пък и можеш да напомняш за себе си - със снимка, разказ за това, което правиш и научаваш в момента... Можеш дори да пишеш кратко имейлче веднъж месечно — "Как вървят нещата, как сте?"
Може би най-важният от всички въпроси е кога да направим тази крачка, защото сабатикалът не е просто отпуск, а осъзнат избор кога да спреш, за да продължиш по-ефективно.
Отговорът е - когато усещаш, че си "на автопилот", будиш се уморен, въпреки че си спал, а нещата, които те радваха, вече нямат значение.
Когато имаш усещането, че искаш промяна — нова посока в кариерата, ново място за живеене, повече време за личен проект, нещо друго...
Понякога само няколко месеца са достатъчни, за да разбереш какво искаш от следващите години.
Решението за взимане на сабатикал и излизане в по-дълга кариерна пауза, не е нещо, което се осъществява за ден, два или седмица.
Изисква подготовка и планиране - някой трябва да върши вашата работа по време на отсъствието, а ще ви трябват и средства за времето, в което няма да сте на работа...
След една година е възможно много неща да са се променили, не го забравяйте и не очаквайте всичко да е така, както сте го оставили.
Приемете го като възможност за ново включване и развиване на нови проекти.
