Писането на книги не е геройство... А и кой чете всичко това?
Оказва се, че през 2024 г. в България са издадени 8 891 книги с тираж 5 297 385 броя, показват данни от Националния статистически институт.
Художествената литература за възрастни е представена от 3024 заглавия с тираж 1 464 000; популярна литература - 1800 заглавия с тираж 875 000, литература за деца и юноши - 1331 заглавия с тираж 1 100 000.
Само в София са издадени 6015 книги с годишен тираж 4 557 000. Това показват сухите цифри.
А кой чете всичко това?
Цялото население на страната към момента е почти 6 500 000 души, т.е. на всеки човек се пада малко повече от една книга. А далеч не всеки чете...
Хората, които се интересуват от литература отдавна знаят, че всеки втори читател тайно мечтае да види името си на корицата на собствена книга.
Това не е някакво изключение - приблизително 80% от американците са искали да напишат и публикуват книга в даден момент, но в действителност по-малко от 0.1% са го направили.
Между мечтата и първата написана страница обаче стои една голяма въпросителна.
Да напишеш книга не е само въпрос на талант.
Дори в училище да сте имали 6 по литература, дори учителката ви, майка ви и гаджето да са поощрявали всячески стиховете или есетата ви, това далеч не е достатъчно, не е причина или повод да пристъпите към написването на книга.
Това, че всеки втори у нас е написал и издал книга, също не е нито повод, нито причина и вие да го правите.
Кога да я напишем?
Когато имаме какво да кажем.
Ако просто искате да споделите, че има дъжд и той вали, представете си само колко хора на света са мълчаливи свидетели на тоя знаменателен факт.
Ако искате да разкажете как се чувствате, докато вали, какви мисли са ви сполетяли в тоя момент и до какви неочаквани изводи и образи ви е довел един дъжд - това е друго. Направете го.
Прочетете написаното след два дни.
Ако не го изхвърлите веднага, значи си заслужава да го споделите.
Споделете го и вижте реакциите - това ли очаквахте?
Писането на книги не е геройство - не е като да дариш кръв в помощ на някого, да помогнеш на дете или животно в нужда или да извършиш сърдечна трансплантация.
Не е и като варенето на лютеница - следваш определените стъпки, слагаш нужните съставки и дълго и упорито бъркаш.
Не е и въпрос на смелост.
Има хиляди други начини, по които човек може да изрази мислите и чувствата си, да остане в паметта на другите и да бъде оценен. Понякога те са много по-достойни, значими и смислени.
Да не напишеш книга също е избор. И той понякога е мъдър.
И не забравяйте, че името ви ще стои под написаното.
Някой, когото изобщо не познавате, ще попадне случайно на книгата ви, ще прочете написаното, ще погледне корицата, за да си припомни автора - наистина ли сте готови да посрещнете реакцията му?
А ако очаквате, че с написването на книга ще станете "звезда" - вижте нощното небе, там има предостатъчно звезди. Истина е, че някои от тях са мъртви от векове, но все още са там, и това едва ли е случайно.
Ако всичко прочетено дотук не ви е разколебало, отворете нов файл или вземете празен лист.
Коя ще е първата дума с която ще започнете? И дано не е "АЗ"...
