Отбелязваме 100 години от рождението на Маргарет Тачър
"Хората я познаваха като Желязната лейди. Аз я познавах като жена, която можеше да плаче на стар филм и да се смее до сълзи на собствените си шеги".
Така описва майка си журналистката Карол Тачър, дъщеря на Маргарет Тачър - една от най-влиятелните и противоречиви фигури в световната политика на XX век.
"Желязната лейди", родена на 13 октомври през 1925 г. в Грантам, графство Линкълншир, променя не само Великобритания, но и начина, по който светът гледа на лидерството на жените.
Дълбоката ѝ вяра, че силното общество започва от силните индивиди.
Прагматичният ѝ, категоричен и идеологически ясен модел на лидерство продължава да бъде референтна точка за политици от различни поколения и днес.
Какво не знаем за нея?
Въпреки успешната си търговия и двата бакалски магазина, баща ѝ не смятал за необходимо човек да разполага с централно отоплание, течаща вода и вътешна тоалетна в дома си.
Алфред Робъртс бил строг, работлив и дълбоко религиозен методист, който я учи на дисциплина, почтеност и самостоятелност.
От майка си Беатрис малката Маргарет научава да е пестелива, практична и да не се оплаква.
В мемоарите си Тачър признава, че всичко в семейството се измервало с труд и морал.
"Всичко, което съм, дължа на детството си в Грантам и на родителите си. Грантам ме научи, че никой няма да ти поднесе успеха на тепсия. Ако искаш нещо — трябва да го заслужиш", пише тя.
Преди да стане политик, тя е учен-химик, работи в лаборатория и после в компания, занимаваща се с хранителна промишленост - работела върху метод за въвеждане на повече въздух в сладоледа, онзи въздушен вариант, който днес познаваме от автоматите.
Идеята била че продуктът да стане по-лек и по-евтин за производство.
"Бях част от екипа, който направи сладоледа по-евтин — може би това беше първата ми стъпка към икономическа реформа", шегува се тя години по-късно.
Освен "железен" лидер, тя е и майка на близнаци, съпруга с над 50-годишен брак, често описван като стабилен и основан на взаимно уважение.
"Малко мъже биха могли да понесат да бъдат женени за министър-председател. Денис не само го понесе, той ме подкрепяше с хумор и търпение", споделя тя в мемоарите си.
Въпреки натовареното си ежедневие, Тачър често готвела за семейството си и дори споделяла рецепти с журналисти.
"След заседание на кабинета да седнеш у дома с чаша чай и да слушаш как децата ти спорят — това те връща в реалността", смята тя.
Атентатът срещу Маргарет Тачър, организиран от ИРА, е едно от най-драматичните и запомнящи се събития в съвременната британска история.
Той се случва в навечерието на партиен конгрес на Консервативната партия в хотел "Гранд" в Брайтън.
9- килограмовата бомба очаква появяването на министър-председателя цели три седмици и избухва на 12 октомври, ден преди рождения ѝ ден.
Взривът унищожава голяма част от фасадата на хотела, петима души загиват, включително депутати, а над 30 души са ранени.
Маргарет и съпругът ѝ Денис оцеляват по чудо.
Още на следващата сутрин партийният конгрес продължава по план.
С видими следи от безсъние, тя излиза на трибуната в залата на Брайтън и произнася реч, в която заявява, че "демокрацията ще продължи, както винаги".
"Когато видях разрушенията, осъзнах колко тънка е границата между живота и смъртта. Но и колко важно е никога да не отстъпваш пред страха", споделя по-късно тя.
Макар да присъства на важни спортни събития по длъжност, тя не е проявявала интерес към спорт — чувствала се е неловко, когато се налагало да присъства като зрител.
Не проявявала интерес и към мода, разговори за външния вид, стил и облекло.
"Хората трябва да помнят какво казвам, не какво съм облякла", смята тя.
Определя гледането на телевизия за развлечение като "губене на време" и особено мрази сериали и "сапунени опери".
"Може би съм скучна, но ако ще седя и гледам хора как се карат или влюбват, предпочитам да чета или да мисля", казва тя.
Не понасяла мързела, извиненията и зависимостта от помощи, лицемерието и излишната сантименталност.
Не вярва в компромиса като самоцел - за нея компромисът е полезен, само ако не предава принципите.
"Да правиш компромис само за да запазиш спокойствие е като да сложиш килим върху боклука — рано или късно ще започне да мирише", казва тя в мемоарите си.
През 1990 Маргарет Тачър се оттегля от активната политика.
След нея и днес остава празнина - светът има нужда от силен, безкомпромисен лидер, който отново да постави нещата по местата им, както тя успяваше да го постигне в продължение на 11 трудни години.
"Стоя пред вас тази вечер, облечена с червена рокля от шифон, лицето ми е леко гримирано, а косата ми е леко накъдрена - една истинска Желязна лейди на Западния свят, истински воин на Студената война, истинска филистимска амазонка, един истински пекински заговорник. Дали аз съм някое от тези неща? Да, аз съм Желязната лейди", казва тя през 1976 г. на един партиен конгрес на британските консерватори.
Такава остава в историята - жена, която знае точно какво е, какво иска и какво цели.
