Много режисьори са известни с отличителната си стилистика на снимане и разказване на истории или пък с иконичните си персонажи. А някои от тези майстори на киното най-много от всичко обичат женските образи, говорят за техните проблеми, гледат на света през техните очи или просто разказват истории за женската душа, енергия и сексуалност с всичките й пъстри аспекти.
Йоргос Лантимос и тоталната жена
Лантимос е първият режисьор с афинитет към ярки женски образи, който изниква в съзнанието на повечето киномани. От една страна това се дължи на триумфа на Бела Бекстър по кината и по време на наградния сезон тази година, от друга – на факта, че ексцентричният подход на гърка към разказване е силно отличителен и разпознаваем.
„Клети създания“ е филм за порастването и съзряването, за освобождаването и сексуалната революция на една жена.
Само преди години предишният филм на Лантимос, който отново се концентрира върху женската енергия – „Фаворитката“, също беше посрещнат с аплодисменти. В него синхронът на три силни жени се смесва, за да създаде конфликт и да роди сюжет толкова фантастичен, че след него реалността изглежда още по-скучна.
Но това не важи само за тези два филма на гръцкия режисьор. Още с дебюта си на фестивала в Кан с „Кучешки зъб“, Лантимос се проявява като режисьор, който харесва женските образи в киното и обича да прави с тях дори невъзможни неща. В „Кучешки зъб“ неговият основен победител (ако въобще можем да говорим за победители в този почти сюрреалистичен сюжет) е най-голямата сестра в семейството.
Това важи и за филмите му „Алпи“, където отново жена е тази, която помага на мъж да превъзмогне загуба, в „Убийството на свещения елен“, където Никол Кидман е силната и решителна жена в семейство, тормозено от социопат и дори в „Омарът“, където Леа Сейду е чаровен злодей, който се изправя срещу жена, изиграна от Рейчъл Уайз.
Уди Алън и романтичната жена
Алън е вторият, който изниква в съзнанието с женските си образи, и това не е случайно.
В последния негов филм „Чист късмет“ млада, красива и фина французойка разследва изчезването на също младия си и красив любовник. И макар това да не е най-доброто, което Уди Алън е правил, то той със сигурност има предостатъчно филми, в които жената е показана като центъра на целия свят.
Дълги години Алън държеше първите места в класациите на режисьори, които добре разбират жените и говорят сякаш на техния език, когато правят кино. Романтичен и допадащ дори на хората, които нямат афинитет към романтиката и циничен, когато се налага, през годините Алън изгради палитра от смели и ярки женски образи, дълго време въплъщавани от бившата му съпруга – актрисата Мия Фароу.
И все пак може би най-важният филм в кариерата му е история за една въздигаща и угасваща любов – „Ани Хол“. Филмът прави от Уди Алън и Даян Кийтън звезди и му печели първия „Оскар“ в категория режисура.
Историята разказва за нервака Алви Сингър, който не може да намери подходящата жена. Неговите връзки се провалят, а зрителят се сблъсква с любопитно пътуване и изследване на любовния и сексуалния му живот. Един ден Алви среща Ани и се влюбва. Тяхната история е като увеселително влакче, което се лашка нагоре и надолу, а цинизмът и романтиката работят в странен синхрон.
„Ани Хол“ е Уди Алън в най-добрата му форма – между иронията и любовта през истории, в които жените играят най-важната роля. Така се появяват класики като „Хана и нейните сестри“, „Вики Кристина Барселона“, „Манхатън“ и, разбира се – „Син жасмин“.
Педро Алмодовар и абсолютната жена
Ако има режисьор, който разбира прекрасно жените и ги показва на голям екран в тяхното разнообразие, с техните силни и слаби страни, в техните най-велики и най-лоши мигове – то това е испанецът Педро Алмодовар.
Сред най-добрите му филми, правени през новото хилядолетие, си остава „Говори с нея“.
Макар привидно да разказва историята на двама мъже, събрани при нестандартни обстоятелства (и двамата трябва да се грижат за жените, които обичат и които са в кома), всъщност това е феминистки филм, но и такъв за любовта и за лудостта. Защото, ако не при Алмодовар, то къде ще откриете лудост?
Наскоро на книжния пазар излезе сборник с разкази на режисьора, които той е писал когато е бил доста млад и които донякъде са автобиографични. Жената – абсолютната жена с всичките й аспекти, лудости и непредвидени реакции – разбира се е в центъра на неговите истории.
Всичко при Алмодовар започва от образа на майката: той не крие, че повечето му филми са вдъхновени от неговата собствена майка и от детството му. Най-отличителните сред тях са филмът, който го прави звезда – „Всичко за майка ми“, както и последвалите го години по-късно „Завръщане“ и „Лошо възпитание“.
Куентин Тарантино и самоунищожителната жена
Тарантино е режисьор с толкова ярко разпознаваем стил на снимане и разказване на истории, че едва ли има човек, който да не знае името му и да не познава филмите му.
Театрални количества кръв, мощен слушаем саундтрак, в който са обединени поп и рок парчета от близкото минало – и навързан синтетичен сюжет. И макар дебютът му да е с изцяло мъжки актьорски състав (говорим за „Глутница кучета“), Тарантино също прави впечатление на режисьор, който обича жените.
Силни и унищожителни – за себе си и за околните – жените във филмите на Куентин Тарантино са едновременно чувствени и напомнят бомба със закъснител.
Кой може да забрави образа на Миа Уолъс в „Криминале“? И до днес черното каре, бялата риза и черните панталони са униформата на всяка независима жена. „Криминале” и до днес се смята за най-добрия филм на своя автор. Само година след излизането си, той вече е наречен „култов”, а днес може да го откриете в топ 20 на най-великите филми на всички времена.
С началото на новото хилядолетие, Тарантино прави дълго замисляния „Убий Бил”, който е три часова епохална история, вдъхновена от азиатското кино. Този класически филм за отмъщението има един център: воин с меч, изигран от Ума Търман.
Изключителните жени на екран ала Тарантино продължават – от Дейзи Домаргю в „Омразната осморка“, до идеалистичната почти романтична представа за Шарън Тейт в „Имало едно време в Холивуд“.
Вероятно в последното си заглавие „Филмовият критик“, Тарантно също ще разказва историята на жена.
Алекс Гарланд и злокобната жена
Алекс Гарланд е писател и сценарист, преквалифицирал се в режисьор сравнително наскоро. И макар да няма богата филмография, то има два филма, в които жените са ярки, силни и доста злокобни.
Дебютът му на екран е с футуристичния психотрилър „Ex machina: Бог от машина“ – мини пиршество на качественото кино, в което актрисата Алисия Викандер се въплъщава в образа на манипулативна, социопатична машина с изкуствен интелект. Психотрилърът на Гарланд изкарва шведската актриса в центъра на холивудското око. Злият социопатичен и манипулативен киборг Ейва е от тези опасни същества, които могат да ви победят в собствената ви игра, без дори да се усетите, докато просто ви гледат в очите и ви се усмихват. И дори няма да използват сила.
Няколко години по-късно се появява филмът Men, който подобно на дебюта му, отново разказва за злите сили, които могат да влияят на женско-мъжките отношения. Спокойно можем да кажем, че Алекс Гарланд обича жените… Но по един особен начин.
Вижте още:
